nabore.bg

На 15 години отидох в Балкана при Славчо Трънски, аз създадох столичния център

Георги Стоилов е роден през 1929 г. в с.Кондофрей, Радомирско. На 15 години става партизанин в Трънския отряд. Участва във войната срещу Германия. Завършва архитектура в Москва, специализира градоустройство в Париж. По негови проекти са строени много хотели, сградата на БНР, Международния младежки лагер в Приморско, Националния център за въздушен контрол, резидентски комплекс в Дубна, Русия. Автор на многобройни паметници. Кмет на София (1967-1971). От 1971 до 1973 г. е министър на архитектурата и благоустройството. Председател на Международния съюз на архитектите (1985-1987). Президент е на Международната академия на архитектурата. Почетен гражданин на София. Има орден „Стара планина“ I степен.

- Вие сте били най-младият партизанин в България, едва 15-годишен сте хванали Балкана. Защо на партизанското движение у нас днес се гледа едва ли не като на тероризъм, за разлика от съпротивата в Сърбия, Гърция и Франция, която и до ден днешен буди уважение в тези страни?

- Днес в т.нар. демократична България са на мода милионерите, а те са врагове на партизанското движение. Социализмът бе негово продължение. Естествено че за тях сме терористи. Жалко, че сега няма условия да се създаде едно партизанско движение, за да ги изметат.

- Бихте ли го повели?

- О, готово, веднага, но няма начин. Вече не е онова време, сега е времето на изборите. За съжаление партията много изостана. Да се надяваме, че Корнелия Нинова ще вземе нещата в свои ръце. Изглежда много силна жена. Тя разбира, че един човек не може да свърши всичко, но тя трябва да вдъхне кураж на хората край нея. Мисля, че БСП ще тръгне отново напред.

- Лично вие убивали ли сте човек с пушка или с нож, участвали ли сте в сражения?

- Не съм убивал човек, но съм участвал в сражения. Бях в бригадата на Славчо Трънски - най-голямата. На 6 май 1944-а отидохме партизани аз, майка ми и баща ми. Бяхме към 30 души от радомирско, стъмни се и тръгнахме на запад към пернишко, за да се присъединим към бригадата. Славчо строи новодошлите в една линия и ги разпредели по батальони. Дойде при мене - ти защо си тук? Как защо, отвърнах, аз съм партизанин. Отивай си в селото. Отказах и тогава ми каза: добре, ще бъдеш мой куриер. Така постъпих в щаба на бригадата. Дадоха ми пистолет, това беше първото ми оръжие, след това имах пушка, автомат... Формираха бригадата, беше 300-350 души, поехме към Югославия, там ни въоръжиха с английско оръжие, облякохме униформи. После тръгнахме на поход към България, към Рила - през трънско, брезнишко, радомирско. По пътя станаха много сражения, навсякъде ни посрещаха въоръжени банди. Биехме се и продължавахме.

- Да се върнем в наше време. Как оценявате архитектурата на днешна София? Каква е разликата между някогашните ви представи за нея и сегашната действителност?

- Голям град като София трудно може да се промени. Основните булеварди и сгради са направени много отдавна. Главната ни задача тогава беше да създадем жилища за хората. Не съм проектирал нито една панелна сграда, защото смятам, че това не е архитектура. Но трябваше да се строи, понеже дойдоха много хора от селата и формираха работническата класа. Имахме и архитектурни дейности: планирахме основната мрежа за комуникациите, първата задача от градоустройствения план на София. Главен архитект беше Петър Ташев. Правехме и отделни сгради - Съюзът на художниците, например, нямаше сграда.

- Ако бяхте кмет на София, какво първо щяхте да направите? Кои са основните грешки на управата на столичната община?

- Аз направих проекта за метрото, утвърдихме го, но не можехме да го започнем, защото парите бяха нужни за нови жилища. Дойде така нареченият Софиянски и го измени: вместо основният лъч да върви под главния път - Цариградското шосе, той го пусна под “Драган Цанков”, защото там бяхме пробили един тунел за трамвая. А принципът е: градският транспорт и метрото трябва да бъдат успоредни, за да бъдат съвместими - човек слиза от едното и се качва на другото. Втората грешка е с чудесния булевард “Витоша”. Париж има “Шанз Елизе”, по който вървят хора и коли. Тук решиха, че трябва да го отсекат и да го направят пешеходна зона. А това е най-големият булевард на почти двумилионна София. Ликвидираха го. Превърнаха го в провинциално стъргало. Ненормална работа. Фандъкова е добър човек, но не ги разбира тези работи.

- Специализирали сте една година в Париж, който дължи днешното си оформление на Наполеон. Как оценявате ролята на отделната историческа личност за архитектурата на един мегаполис?

- Два месеца след като създадох Съюза на архитектите, ме поканиха в Париж. В момента, в който се крои голямата схема на града, отделната личност може да играе роля, както е направил Наполеон с отделните булеварди лъчи. Нашият град е направен много отдавна, какъвто е днес. Следвах архитектура 6 години в Москва, след 4-ти курс се върнах и Петър Ташев ми каза: правим центъра на София. Бяха сформирали 4 колектива - за сградите на министерството на тежката промишленост (днес Министерският съвет), на електрификацията (днешното президентство), на ЦУМ и на “Балкан”. Абсолютно бяха сбъркали проекта за целия комплекс - бяха го направили по-нисък. Ташев ми каза - направи и ти един проект. Седнах, направих го и се прие.

- Значи центърът на столицата е ваше дело?

- Може да се каже. Вдигнах го на 7 етажа, направих пропорциите такива, каквито са днес, сложих колонадите на партийния дом. Дипломирах се с новата сграда на министерския съвет, който тогава беше зад двореца, на ул. “Московска”. За днешната сграда на министерския съвет, която гледа към ларгото, се върнах от Москва с грамаден проект - 3 на 1.5 метра, с огромна римска колонада с по 3 м в диаметър, луда работа. Тогава на власт беше Вълко Червенков. Решиха, че трябва да направят колектив, който да направи проекта. Събраха 5 души - Васильов, голям архитект, който преди това направи сградите на Народната библиотека и на БНБ, Сава Овчаров, Васил Сиромахов, Кольо Николов и мен. Аз и Иван Васильов бяхме тези, които се биехме в този колектив. Васильов почна да прави един проект, в който на първия етаж имаше едни аркади и нагоре - нищо. Аз продължих да правя тези колонади, само че ги направих плоски. Работехме и двата проекта, аз - моя, Васильов - неговия. След това дойде бай Тошо на власт и каза: имаме колкото щеш център, там ще сложим министерския съвет. 

- Чие дело е сградата на днешния Министерски съвет и бившия ЦУМ?

- Фасадите направих аз, бай Кольо Николов е авторът, а сегашният облик на центъра е мое дело. Това го казвам за първи път. Фасадата на партийния дом към ларгото също е моя. В сградата на днешното президентство беше министерството на електрификацията, шеф на този колектив беше Коста Кожухаров, а на “Балкан” - проф. Цолов.

- С кой ваш проект се гордеете най-много, погледнато от висотата на времето?

- Хотел “Рила” е добре направен, макар че днес бих променил някои неща. Монументът на “Бузлуджа” също. Много чужденци го харесват, всеки ден поне стотина души го посещават, а у нас пазят пълно мълчание. Мисля, че един ден ще го оценят отново и ще го възстановят. Направил съм и един пантеон на българо-сръбската война в Гургулят, също и монумента в Троянския проход.

- Как оценявате работата на министър Лиляна Павлова?

- Тя е много способна, правомощията й обаче са ограничени, занимава се с пътища и магистрали, с водоснабдяване и канализация, но не и с архитектура. Днес магистралите са строителството. Чудя се защо не ги правят така, че да не се развалят. Това не зависи от нея. По мое време ние се занимавахме с всичко, архитектурата и градоустройството беше при нас. Днес Фандъкова се занимава с улиците и транспорта. У нас са най-скъпите билети за градския транспорт в Европа - 1.60 лева. Как може! България пропада. Свестните хора напускат.

- Вие сте били партизанин, боец сте, ще ви попитам направо - отива ли си България? Първи сме в Европа по смъртност от най-тежките болести, 2 милиона са в чужбина, демографската криза е страшна. Като прибавим и беднотията, ние изчезваме като нация. За всичко това почти не се говори.

- Ако така продължава, българите няма да останат. Но аз се надявам, че това няма да продължава. БСП трябва да си дойде на мястото.

- Но как ще стане това при толкова много олигарси? Откъде произхождат?

- Всички са комунисти, включително и сегашният премиер, който е член на БКП, и шефката на парламента, и президентът. Сега се правят на десни. Мисля, че Корнелия Нинова ще направи опит да пресече всичко това.

- Случайно ли е това, което се случва с България, или е плод на заговор?

- Резултат е на техния манталитет и некадърност. Затова една от основните задачи на Нинова е да възстанови партията. Единствено БСП може да изведе страната от тази национална катастрофа. 

Интервю на Христо КУФОВ