nabore.bg

• Нямало тоалетна хартия, карали я на вестници
• Актьорът Иван Димов охранявал първия евин плаж

„През 1948 г. бях студент в Търговската академия във Варна. За да се издържам, работех като бюфетчик в сладкарница „Палма”. Един ден дойдоха двама униформени милиционери, и ме качиха в чисто нов „Зил”. А пък аз – по жарсена ризка, със значка на Мао Дзедун, с дочени панталони и със сандали с подметка от автомобилна гума. ”

Това мистериозно отвличане се оказва съдбовно в живота на ветерана на българския туризъм Петър Дойчев (Бат’Петьо Балкантуриста). Зилът влиза в „Евксиноград”

и спира точно пред двореца.

Единият от „похитителите” казва на Петър: „Ще вървиш по тази алея. От кипарисите ще излезе един другар. Ще се държиш прилично с него и ще отговаряш на всички въпроси!”.

Дойчев само кимнал и тръгнал по пътеката. От кипарисите излязъл човек с книга в ръка. Като го видял, Дойчев съвсем се разтреперал. Пред него стоял не кой да е, а самият министър-председател Георги Димитров! „Ей, ти си бил много млад, бе! - дружелюбно се усмихнал премиерът. - На колко си години?”. Петър му отговорил, че кара 24-та. „С теб ще правим туризъм, казал му Георги Димитров. – Чехословаците

ще посещават нашето море.

А и други другари от социалистическите страни.”.

По онова време т. нар. стопански туризъм не бил желан. Сталин твърдял, че където има туризъм, има и шпионаж.

Петър Дойчев е категоричен, че „виновник” България да започне да развива организирана туристическа дейност е Клемент Готвалд – шеф на  комунистическата партия и министър-председател на Чехословакия. Той предложил на Димитров, вместо пари, като компенсация за национализираните чешки електроцентрали и захарни заводи в България, нашата държава да приема на почивка по Черноморието ни представители на чешката интелигенция.

Така на 6 януари 1948 г. излиза постановление за създаването на „Балкантурист” като наследник на съществуващото дотогава пътническо бюро „Балкан”. За първи директор е назначен Ячо Кабаивански – баща на световния сопран Райна Кабаиванска.

„Тогава посрещнах първата голяма група от чехи – около 800 човека, във Варна, спомня си Петър Дойчев. – Настанихме ги по квартири. С магарешка каруца разнасях чаршафи и одеала,

защото след войната хората нямаха спално бельо

и се съгласяваха да дадат подслон на чехите само при условие, че им осигурим чаршафи.”.

През 1948 г. е построена първата нова база на „Балкантурист” – хотел „Роза” в курорта „Св. св. Константин и Елена” (днес хотелът не съществува). Назначили Дойчев за негов управител. Всяка сутрин той събуждал рано-рано курортистите и ги води на плажа да дишат морските пари.

През 1954 г. излиза постановление за строителството на курорта „Златни пясъци”. Дойчев с усмивка си спомня как са чистили с морска вода първия хотел преди официалното му откриване. Той организирал група от по-яки жени-доброволки, наредил ги в „индийска нишка” от хотела до морето и с кофи доставяли вода, за да измият прозорците, баните. Десетки са куриозните спомени на Петър Дойчев от работата му в „Балкантурист”.

Един ден му се обажда Вълко Червенков и му казва: „Ще дойде ректорът на Дрезденския университет със съпругата си. Искам лично ти да ги посрещнеш на летището. Ще вземеш лека кола!”

А по това време

във Варна имало само три автомобила

– на началника на МВР, на областния управител и на командира на флота. Колата на адмирала се оказала повредена. Областният управител тръгвал на обиколка – цялата област пеш ли да обходи? От МВР категорично го отрязали: „Ти луд ли си? Да ни вържеш ръцете да останем без кола!”

И Петър Дойчев откарал ректора и съпругата му от летището до хотела с...файтон. Тогава за първи път видял дама с шапка и маникюр.

Вечерта да се срещне с германския гост дошъл лично Вълко Червенков. В ресторанта Червенков нямал никакви претенции – нищо, че е министър-председател – веселил се, танцувал, Петър Дойчев дори не видял къде е охраната.

На едно партийно събрание на „Балкантурист” секретарят заговорил с назидателен тон: „Другари, между нас има враг! Всички се борим да печелим валута, а той я прахосва! За какво мислите - да доставя тоалетна хартия! А мазетата са пълни с вестници. Вместо да нареди на персонала да ги реже за клозетите,

той доставя тоалетна хартия срещу валута.

Това е вражеска дейност!”.

А всъщност тоалетната хартия била подарък от финландски курортисти – в знак за доброто посрещане и най-вече, защото у нас в тоалетните вместо такава имало нарязани вестници.

По време на една от закуските няколко недоволни курортистки поставили на Петър Дойчев много сложна задача. Слънцето помага за много работи на жените, казали те. Но тъй като не могат да лягат голи на пясъка, искат евин плаж. Дойчев се хванал за главата: „Сега трябва да искам разрешение от ГК на БКП за евин плаж!”. Направили го

по най-примитивния начин –

забили колци, опънали между тях стари чаршафи. А за охрана Дойчев назначил народния артист Иван Димов – страдал от задух и докторите не му давали да се пече на слънце.  Намерили му голяма сламена шапка, дали му свирка и се разбрали жените да ползват евиния плаж не повече от два часа на ден. Димов обаче поставил условие: „Съгласен съм, но с право само аз да гледам какво става зад чаршафите!” Жените били единодушни: „Гледай ни колкото искаш!”. 

Тихомир КАЛЧЕВ