nabore.bg

Балканите не слизат от дневния ред на неоосманистката експанзия,  превърнала  се отдавна в част от външната политика на режима на Ердоган

 Картата на писателя  Евгин Авджъ за велика Турция от... 2025 година

ТЪКМЯТ СЪЮЗ ВЕЛИК ТУРАН

 След   срещата  на върха  в Нахичеван на 3 октомври 2009 г. тези регулярни събирания   се определят като Тюркски съвет, който на 12 ноември 2021 г. в Истанбул е  преименуван в Организация на тюркските държави. Тогава е приет и документът „Визия за тюркския свят 2040”,  предвиждащ да се състави  пътна карта за „общото политическо, икономическо и ...военно бъдеще” на държавите членки в на организацията. Апропо през 2018 г. Унгария - независимо от недоказания докрай тюркски произход на унгарците - е приета за член-наблюдател  на ОТД.  Статут на наблюдател има и Туркменистан.

     Така от 1992-ра до 2023 г. са се състояли над 20 срещи на върха на тюркските държави, чийто  основен  инициатор и организатор е Турция. Ако има някакво участие на останалите „братски страни”, то е по-скоро с  предложения, подкрепящи реализацията на общата... пантюркистка  идея. През този период  са осъществени  множество   политически решения . Създадена е Международна организация за тюркска култура Turksoy (1993).  Открита е Парламентарна асамблея на тюркоезичните страни TÜRKPA (2008). Създадена е Тюркска академия за научни  изследвания (2012).  Сътворено  е общо знаме с лого на общността  (2012)    Тръгва  Международен тюркски световен новинарски канал (2014). Въвеждат се  общи учебници по история, география и литература за тюркските държави (2018) .  Започва работа Комисия за общата азбука на тюркските страни (2022). Открит е  Тюрски инвестиционен фонд с капитал 500 млн. долара (2023)...

  В тази масирана  дейност се откроява особената роля  на  Реджеп Тайип Ердоган като главен организатор и вдъхновител  на бъдещата геополитическа конструкция. По време на така наречения Световен бизнес съвет (DTIK), предшестващ седмата тюркска среща на върха, на 14 октомври 2019 г. в Баку визионерът  на новия пантюркизъм фанатично обявява: „Сега ние вече сме шест държави - една нация... Географията на Туркестан е нашата прародина, нашата родина. Ние сме много голямо семейство от 300 милиона души, които говорят един език, вярват в една и съща религия, имат една и съща история, култура и цивилизация”, допълвайки, че „хората от турски произход, живеещи в Северна Африка и Близкия изток, се оценяват на над 20 милиона”.  Очевидно  представата на на Ердоган  за нация  е доста разтеглива. Според неговия геополитически лексикон би трябвало да има славянска,  арабска и какви ли не още измислени нации...

       Прочее, този политически инженеринг на анкарския прагматик има немалко последователи в Турция, и особено в най-предания й съюзник Азербайджан. Нароилите се през последните години над 60 „мозъчни тръста” в южната ни съседка разработват на поразия от мегаломански по- мегаломански хипотетични сценарии за бъдещата мегадържава.

 Политическият ислямизъм е новата доктрина на правителствения естаблишмънт в Анкара.

      Така по време на състоялия се на 28 септември 2023 г. в Баку първи симпозиум на тъй наречения Център за изследване на тюркския свят  известният турски историк и културолог Кошкун Фаик Кавала е представил пътна карта на бъдещия Тюркски съюз, която олицетворява  върха  на ердогановите пантюркистки мечтания. Като припомня „глобалната сила на османската империя през 16 в.”  и се опира върху  закона за всеобщото привличане Кавала  смята, че „Турция има достатъчна собствена гравитация”, чрез която може да привлече „независимите републики от тюркския свят” и да избегне „гравитационната орбита на Русия, САЩ и Китай”. Като избира за  образец Европейския съюз, Кавала разиграва свой сценарий за бъдещия Тюркски съюз. В него ще има свободно, безвизово движение на хора и капитали; обща валута- турски „акър” и общо знаме, което ще се вее пред правителствените учреждения, както е в ЕС. Вместо Ден на Европа, Кавала предлага в съюза да бъде въведен  ислямският празник Навруз. Още - да бъдат отбелязвани великите личности, свързани с тюркската история и култура; да се въведе обща образователна система и да се създаде съвместна армия и флот, „подобно на НАТО”.

     Според Кошкун Кавала  „потенциалният Брюксел” - т.е. евентуалната столица на бъдещия Тюркски съюз-  следва да бъде Баку, а новата държава да представлява -  конфедерация. При наличието на подобна държавност  „никой няма да може да взема решения, без да се съобразява с тюркския съюз”- заключава  убедено Кавала, като цитира класика на пантюркизма Зия Гьокалп:  „Родина на турците не е нито Турция, нито Туркестан. Тяхна родина е великата и вечна страна: ТУРАН“.

ПОДГОТВЯТ ПАНТЮРКИСТКИ ВОЕНЕН АЛИАНС?

     Кой знае защо покрай всички  публично огласени проекти   на амбициозната пантюркистка идея като че ли остават някак си в сянка  плановете  за обща ...„туранска армия”. Така от срещата на Тюркския съвет от  29 октомври 2020 г. за пръв път става известно, че се планира създаването на обединена армия на тюркските държави под егидата на Турция.  Малко по-подробно за истинските  милитаристични  и имперски намерения на Ердоган и компания  ни открехва турският журналист Адем Калъч с публикацията  си от 5 юли 2021 г. в сайта Turkishpol,  с многозначителното заглавие „Новата Османска империя на Ердоган напредва в Кавказ и Централна Азия”. Като се спира на войната в Нагорни Карабах,  Калъч стига до извода, че „ентусиазмът от победата е възродил... мечтите за пантуранска армия, съставена от Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан”. Според Адем Калъч с военните учения „Мустафа Кемал Ататюрк 2021”  Турция ефективно контролира обучението на азербайджанската армия, която се е превърнала в „малко копие”  на турския аскер.

     Още по-подробна информация за  евентуалния  бъдещ пантюркски военен алианс съобщава Турският изследователски център за външна политика - TUDPAM в статията  на Емрах Рони Мира от 23 ноември 2023 г. В нея киргизският автор отбелязва, че военното сътрудничество на Турция с тюркските страни е започнало още от 1992 г. и началото на 2000 г.  - с обучение на военен персонал и съвместни учения, като  уточнява  че  след 2008 г.  това сътрудничество е преминало към  „осигуряване на военно оборудване и оръжие”.

      На първо място във военната надпревара  Е.Р. Мира поставя Казахстан. След 2010 г. тази постсъветска държава достига  истински рекорди в своята  милитаризация. През 2011 г. турската фирма ASELSAN създава тук съвместна компания за разузнавателни лазерни устройства, антидронове и прибори за нощно наблюдение.  През 2012 г. турската фирма OTOKAR организира съвместно производство на бронетранспортьори, системи SARP; модернизиране на съветски танкове от серията Т. От 2021 г. Казахстан закупува турски дронове ANKA. През 2022 г. президентът Касъм-Жомарт  Токаев посещава Турция, като подписва 15 споразумения за... „стратегическо партньорство”.

     Известният в миналото у нас Туркменистан с множеството български строители, след 2010 г. е основен вносител  на ...турско оръжие. За своята армия тази тюркска държава е закупила от „братската страна” Турция бронирани машини Cobra и Vuran; системи за противовъздушна отбрана GOKDENIZ и ракети DSH и ASH, дронове Bayraktar.

    Узбекистан още през 2017 г. организира с турската фирма Nurol Makina съвместно производство  на 1000 бронирани машини. През 2020 г. „страната на памука” подписва с Турция споразумение за военно сътрудничество, което през 2022 г. е допълнено с клауза за военно обучение на местната армия от турски военни експерти.

    Киргизстан през 2012 г. подписва договор с Анкара за обучение на „военни студенти”. През 2021г.  тази екзотична страна на пътя на коприната започва да закупува бронирани машини и турски дронове от серията Bayraktar и ANKA, като заема първо място във военния експорт на Турция от тези оръжия.

    Накрая най-верният турски съюзник Азербайджан като че ли слага точка над и-то в тази развихрена военна надпревара. И то не само със споменатата вече констатация, че неговата армия е станала „малко копие”  на турския аскер, но и с темповете на ускорено въоръжаване, които надминават всички рекорди на „братските” тюркски страни.  Във военния търговски баланс на тази близка по територия и население до България страна се вписват хиляди закупени бронетранспортьори, танкове, балистични ракети SOM и Kaplan, Sakarya; противотанкови системи... Оказва се неслучаен фактът, че през февруари 2020 г. президентът  Илхам Алиев е подписал договор за доставка на турско оръжие за над 200 млн. долара. Излиза, че „ентусиазмът” от победата над Армения в Нагорни Карабах не е бил инцидентен. Както се казва в подобни случаи - целта оправдава средствата.

     През 2021 и 2023 г. са проведени  споментите  съвместни военни учения „Мустафа Кемал Ататюрк” между армиите на Турция и Азербайджан. В края на  2022 г. е проведено друго турско-азерско военно учение, по време на което е отработено проникване...  „дълбоко в тила на въображаемия противник”. Вече през юли 2024 г. бяха проведени  воените маневри  „Обединени 2024” с участието на Азербайджан, Казахстан, Таджикистан,  Киргизстан и Узбекистан. Учението е проиграно върху военния полигон Оймаша и нос Токмак на казахското каспийско крайбрежие. За отбелязване е, че Турция не участва в  тази внушителна военна проява. Обяснение за това отсъствие дава електронното издание „Еничаг газетеси”, , което  в броя си от 2 юли 2024 г отбелязва, че военните анализатори виждат Азербайджан  като... „пълномощник на Турция в Южен Кавказ”. Под заглавие „Сбъдва ли се мечтата за армия на Туран?”, след като информира подробно за  военните маневри,  изданието пита „дали интегрираните тюркски държави евентуално биха могли да сформират пакт за сигурност в стил а ла НАТО в Централна Азия?” И макар„Еничаг газетеси”  да отговаря, че засега  „вербалната подкрепа на Турция” не е достатъчна за реализацията на тази „мечта”, в подтекста остава убеждението, че  неоосманистите нямат никакво намерение да се отказват от тази своя амбиция. Това доказват и самите факти.

       Би трябвало да се очаква, че  на тази пантюркистка хистерия по някакъв начин ще реагира поне Русия, за която „стратегът” на бъдещия Тюркски съюз Кошкун Кавала отбелязва с нескрито злорадство, че „ще понесе най-големия удар” от  „интеграцията” на тъй наречения „тюркски свят”. Уви, вместо това в изявление пред ТАСС прессекретарят на Владимир Путин- Дмитрий Песков  огласява, че „тюркските общности в Русия имат обща история с Турция и че в това няма нищо страшно” ( 17.12.2021 г.). От своя страна Сергей Лавров смята, че „Русия не е обезпокоена от културното сътрудничество (на бившите съветски тюркски републики- бел. моя), но няма да е полезно (!?) тяхно военно сътрудничество”. От друга страна в най-новото издание на руския Дипломатический словарь (18.10.2023 г.) още по-успокоително се внушава уточнението, че „туранизмът е движение за обединение на туранските народи на езикова, културна и религиозна основа”. И още : че няма основания за възникване на тяхна свръхдържава, след като „външната политика на постсъветските страни е насочена към укрепване на националната им идентичност”.  Доста съмнително успокоение...

КРОЯТ ШАПКАТА НА БАЛКАНИТЕ

     Впрочем именно Балканите не слизат от дневния ред на турските геополитици и политолози. В своите сценарии и сондажи те очертават неоосманистката експанзия,  превърнала  се отдавна в част от външната политика на Турция и режима на Ердоган.

    Така специалистът по балканска геополитика Ердем Ерен,  смята че „сценариите за промяна на границите на Балканите не са нови”. Според  него идеите за „Велика Албания” и „Велика Сърбия”няма да представляват заплаха за Турция. Нещо повече - с една (мюсюлманска- бел.моя) велика Албания Турция ще засили своето влияние на Балканите- смята Ерен. Със  силна Сърбия  може да се води позитивен диалог. Докато за Северна Македония и Босна и Херцеговина той допуска, че ще се разпаднат, което не е „въпрос, който Турция може да приеме лесно”. Специално внимание следва да се отделя на „турските и мюсюлманските малцинства на Балканите”, с които трябва да се води „ефективна и дейна комуникация”.

      Подобно е мнението на разследващия писател и журналист Осман Аталай, който в своя  анализ от 21 февруари 2024 г. смята че „вероятно НАТО и ЕС от контролирано напрежение на Балканите ще преминат към контролиран конфликт”( https://www.sde.org.tr/analiz/balkanlarda-jeopolitik-degisim-kamu-diplomasimizin-onemi-analizi-52508). Според Аталай „през следващите 5 години регионът ще бъде свидетел на сериозни промени”, поради което Турция следва да използва по-ефективно „публичната дипломация”. Аталай  смята, че  отслабените  историческите връзки от преди 700 г. (!?) следва да се засилят, като се използва ...„потенциалът на албанските, босненските и ромските общества”.

     Друг турски журналист Али Сами Саглар отива много по-далече, като предлага „Турция да си извоюва правото да се намесва в проблемите с мюсюлманските общества в региона”, като си осигури възможността да прави това ... „под шапката на международната сигурност” (https://stratejikortak.com/2020/01/turkiye-balkanlar-dis-politikasi.html).

     Дори елементарната статистика за неоосманската  дипломация на турския президент през последните години дава ясна представа за целите и амбициите, които той преследва в своята политика. Приоритетна е идеята му за  съюз Велик Туран, за  създаване ядро на бъдещата пантуранска  мегадържава, докато Балканите си остават непрежалената неоосманска мечта, мост към бленуваната от векове и ... все още незавладяна Европа.

     Tака  до 2023  г. Ердоган е посетил Босна и Херцеговина 7 пъти. През това време т.нар. стратегическо сътрудничесто между двете страни  се развива особено активно в областта на... военните „контакти”. Така например от 2017 г. турската фирма AFSAT е доставила на балканската мюсюлманска държава около  50 танка M60A3, включително и необходимите резервни части. На 3 март 2021 г. между двете страни е подписан План за военно-финансово сътрудничество. На 31 август 2023 г.  този план със „сестринската държава”  допълнително е актуализиран. На 1 ноември 2023 г. по проект на споменатата фирма AFSAT  са доставени резервни части за стотици танкове и бронетранспортьори на босненската армия.

      До 2023 г. другата „братска” мюсюлманска държава на Балканите- Албания е посетена от Ердоган само 3 пъти, но в замяна на това пък тези визити имат по-обширен аспект на взаимните контакти. През януари 2021 г. между Турция и Албания е подписано Споразумение за стратегическо сътрудничество. На 3 септември 2022 г. Анкара  подарява на Албания  40 военни автомобила със специална церемония в Тирана. На албанската армия са доставени  и  турски дронове „Bayraktar ТB2”. В замяна на това Албания пък е предоставила морската си база Пашалимани  за... ползване от турския военен флот. На 19 февруари 2024 г. в Анкара  е подписано рамково споразумение за сътрудничество между двете страни във военната промишленост. Едва ли е случайно любимото изявление на алабанския премиер Еди Рама, че неговата страна има с Турция „специално приятелство”. Специално и още как...

А иначе от юни 2023 г. в албанската квази-държава Косово около 500 турски войници от 65-а механизирана пехотна бригада формират гръбнака на подкрепленията за НАТО. Разбира се,  в тази евроатлантическа „солидарност” няма нищо изненадващо, след като  там присъства и нашенски  военен контингент. Вече с  по-задна дата - на 23 октомври 2013 г. по време на своето посещение  в косовския град Призрен,  пред  внушителния митиг, на който присъства тогавашният президент и бъдещ военнопрестъпник пред международния съд в Хага Хашим Тачи-  Ердоган произнася своето  емблематично послание: „Ние всички сме хора с обща история, обща култура, обща цивилизация, структура, в която сме приятели, роднини и братя. Помнете: Турция е Косово, Косово е Турция.“ Думи, които едва ли не са взети от геополитическата „тетрадка”на Давутоглу за Балканите, като са обогатени с ердоганово емоционално послание.

Още преди няколко години големият български историк акад. Георги Марков би тревога, че   Турция „очертава една ислямска дъга над Балканите - Босна, Албания, Северна Македония, Родопите, Източна Тракия. А Ердоган вдигна тази дъга чак горе в Лудогорието - Търговище и Разград”. Днес споменатият по-горе  писател - журналист Осман Аталай, който тъгува носталгично за отслабените връзки на Османската империя от преди 700 г.,  пита реторично своите турски читатели: „Готови ли сме за тази промяна от Румелийски в Западни Балкани?”  Отговаря му Реджеп Тайип Ердоган, според когото „  Румелия е рана в сърцата на нацията, която никога няма да бъде затворена” . Това е цитат от речта му по време на неговата среща  с турски изселници на 22 май 2023 г., в която  пантюркистът неоосманист  им напомня, че „Турция е държава,  превзела бъдещето на Османската империя и  владяла 10 млн. квадратни километра”. Сантиментално  внушение, валидно не само за „шапката” на Балканите.      

АНТИБЪЛГАРСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

      От изявленията на днешните турските официални лица и политици човек може да остане с убеждението, че няма по-благосклонна, ако ли не и по -доброжелателна дипломация   спрямо България от тази на Турция  . Дори в геополитическите сценарии и прогнози на турските експерти за страната ни,  тя като че ли остава някак си встрани от традиционната недоброжелателност спрямо християнските балкански държави. Сякаш всичко се изчерпва с нашите общи приказки за добрия комшулук, за мирното сътрудничество и щедра взаимност.  Но така ли е всъщност?

      Особено внимание заслужават тъй наречените турски изселнически организации в южната ни съседка, които представят мигрантите от балканските страни и техните наследници след разпадането на Османската империя и по-късно - до ден-днешен. Според турски официален източник това население съставя около 35 процента от населението на страната- т.е. около 30 млн. души, което е  една доста внушителна цифра.

     Първите такива организации в Турция  са създадени още през втората половина от  40-те години на XX век. По-късно през 50-те и 60-те години са образувани формации на изселници от Косово и Югославия. В края на 80-те години възникват организациите на турци-изселници от България.

Най-голяма е Конфедерацията на балканските румелийски турци със седалище в Бурса, която включва  10 федерации и над 400 асоциации.

Турските изселници от България са обединени в около 50 сдружения, сред които най-влиятелна е федерацията „Бал - гьоч” в  Бурса, създадена през 1987 г. Една друга подобна  организация под името „БУЛТЮРК” се подвизава в Истанбул, но за нея:  по-конкретно и по-специално по-нататък.

     Всички те са представяни  в Турция като граждански „неправителствени”  организации, чийто основен предмет на дейност  е социалната интеграция на техните  членове в страната. Основната им цел е да дадат своя „принос за турската нация и сънародниците в чужбина”, но това е така да се каже само „смокиновият лист”, който прикрива фактическата роля и предназначение на тези организации. 

     След 2009 г., ако не и по-рано,  тези мними „неправителствени” организации са впрегнати изцяло в реализацията на  неоосманистката доктрина  на Ердоган. Тяхно първо задължение е „да поддържат огъня” на  националистическата имперска психоза спрямо „изоставените балкански земи”;  да служат като естествена трансмисия спрямо турските  „мюсюлмани сънародници” от балканските страни;   да  всяват омраза и ненавист  към „неверниците”; да  раздават политически инструкции ;  да се намесват във вътрешните работи на тези страни чрез участие в техните избори или по други „легални” начини; да подготвят „завръщането” на новата турска империя на... Балканите, което си е реваншизъм от най-долна  агресивна  проба.       

     Така например лидерът на така наречената  Конфедерация на балканските румелийски турци  Сабри Мутлу подрежда приоритетите на организацията, като на първо място поставя задължителното изучаване на турски език в балканските държави с  турско „мюсюлманско малцинство”; пренаписването  на учебните програми в тези страни - с оглед на неоосманските критерии; даване право на „двойните граждани” да избират и да бъдат избирани, включително на висши държавни длъжности в тези страни.

     Мутлу не крие истинското предназчение на своята „неправителствена” конфедерация: „Ние сме имперски баланс, основообразуващ елемент в турската република- казва  Мутлу, като добавя: „Ще бъдем решаващи за бъдещето на нашата страна и особено- за Балканите”. Разбира се, за шефа  на „неправителствената” организация не е никакъв проблем той, и ръководителите  на изселническите  федерации, периодично да се срещат в Анкара със своя началник Реджеп Тайип Ердоган...

(Следва)

Борис ДАНКОВ