nabore.bg

Кой и защо  продължава да подценява имперските  заигравания, териториалните и властови  претенции на Анкара спрямо страната ни?

 

Нова имперска карта на Балканите с турския флаг върху цялата им територия

На 11 септември 1980 г. като журналист, акредитиран за тогавашната Балканска конференция по туризма в Истанбул,  имах късмета да присъствам на гала концерта при нейното закриване в престижния хотел „Хилтън”. По този случай любезните турски домакини бяха решили в края на събитието да поздравят представителите на всяка балканска страна със съответната национална песен и мелодия. Поздравиха гърците - със сиртаки, югославяните - със сръбско, румънците - с ромъняска, а когато дойде ред на България- оркестърът бясно подхвана руския хит „Калинка малинка”. Макар  да бяхме от соцлагера - в знак на възмущение изтропахме яко с крака и с гневни  викове напуснахме  партито. На другия ден, малко след като автобусът на „Балкантурист”  премина българо-турската граница,  радиостанция „Хоризонт” съобщи, че генерал Кенан Еврен е извършил поредния държавен преврат в Турция.

     Прочее, дори самите турски  историци и политолози отбелязват, че именно Кенан Еврен  пръв е „отключил”  вълната на ислямизма  и новата османизация в нашата южна съседка, разширявайки  налагането на тъй наречения „турско-ислямски синтез”.  С негово разпореждане ислямското вероучение се въвежда като задължителен предмет в турските училища. Самият Еврен в своите речи  на митинги често използва „религиозни мотиви” и чете стихове от Корана. По негово време се увеличава броят на мюсюлманските училища  Imam Hatip за подготовка на имами, започва строежът на нови джамии, включително в селата на алевитската общност.

    

АРХИТЕКТЪТ НА НЕООСМАНИЗМА

 

     Вече Тургут Йозал като премиер (1983-1991) и президент на Турция (1991-1993) успява да осъществи  пробив в светската традиция на Кемалистката република. Неговият съмишленик и последовател Ахмет Давутоглу смята, че той  е начертал „ линията на неоосманизма, която се опитал да аргументира с ислямска реторика”. Пак според Давутоглу именно Йозал  е създал „ново течение” в турската политика за „реформиране на държавата”, за създаване на „нова идентичност”,  в съответствие с „надигащите се националистически тенденции” и  „съвместяване със западните ценности”.

  Трима от турските управници -„светски” ислямисти: Сюлейман Демирел, Бюлент Еджевит  и Неджметин Ербакан, отворили пътя на исляма в турската политика.

 

  Всъщност, Торгут Йозал не само осъществява пробив в светската държавност на Турция. Няма да е пресилено, ако се каже, че той проправя цяла пътека за неоосманизма, характеризиран  от  турските политолози като „ясна идеология и въображаема реалност за миналото с нови интерпретации за настоящето” (Бахадир Гьонюл от Истанбулския университет). Тъкмо  поради това често в Турция той е определян като „архитект на неоосманизма”.

     В какво по-точно се състои „приносът” на Торгут Йозал за възраждане на  османизма? На първо място в това , че продължава тенденцията  за либерализиране на държавата и  проникване на ислямизма. Още  като премиер премахва „спорния” член 163 от Наказателния кодекс на Турция, който криминализира разпространението на шериата. При Йозал, според светски турски наблюдатели,  „неоосманизмът  преминава чрез джамията  към властта”. Обладан от  неоосманистка носталгия Йозал пръв обявява 21 век за „век на турците и Турция”, като пуска в обращение своята „романтична мечта” за т.нар. „турски свят от Адриатика до Великата китайска стена с 300-милионно население”. Според обективни  анализатори след края на Студената война   Йозал не пропуска да заяви своите националистически пристрастия към „външните турци” от съседните балкански държави. Тогава той предоставя финансова подкрепа за откриване в тези страни на ислямски училища и медии.  През 1992 г. неговият кабинет „спешно” признава Босна и Херцеговина. По същото време установаява първи контакти и с нововъзникналите мюсюлмански държави от Средна Азия, появили се  в резултат от разпадането на  Съветския съюз. Най-сетне именно на Торгут Йозал принадлежи сакралната шовинистична фраза: „Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че  този път ще го купим ...”

    

 СТРАТЕГЪТ АХМЕТ ДАВУТОГЛУ

 

Колкото до  автора на  фундменталния труд „Стратегическа дълбочина”  Ахмет Давутоглу, най-важното за  него е   онова, което той самият  е казал за себе си чрез своята носталгия по „колоритното минало” на Османската империя и мечтата за нейното възраждане върху бившите „изоставени”  земи  на някогашните й владения.

     Вярно е, че самият Давутоглу  деликатно се дистанцира спрямо  неоосманизма. Истина е, че в своята „тухла”  от близо 700 страници  той отрежда на този геополитически  „феномен” едва страничка и половина. Но по всичко изглежда, че като преподавател в Международния ислямски университет в Малайзия от 1990 до 1995 г. не си губил времето и е положил сериозни усилия  за  „научното” усвояване на   политическия ислям. Впрочем, в този свой труд Давутоглу  е обобщил и превърнал в изчерпателна доктрина всички опити на предшестващите го неоосманисти да осъществят свой „ислямистки” пробив и да ерозират светската идеология на Кемал Ататюрк.

     Основно  „откритие” на геополитика Давутоглу е , че използването на военния капацитет ( по-точно война !) било „възможност на държавите да се издигнат на по-високо стъпало в международната йерархия” (стр.45), каквато всъщност е и неговата  лелеяна мечта  за Турция.  Според Давутоглу  нейното  „историческо наследство” можело „във всеки момент да предизвика (!?) реални ситуации извън нейните граници”, които да наложели нейната намеса (стр.61).

Архитектът на неоосманизма Торгут Йозал,  който заплашва един ден „да купи Булгаристан”.

 

Най-съществената част, сърцевината в агресивната  доктрина  на Давутоглу, е откровението,  че „мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската държава  са фундаментът на политическото влияние на Турция на Балканите” (стр.154) По-нататък той конкретизира, че  „турските и мюсюлмански малцинства в България, Гърция, Македония,Санджак, Косово и Румъния са важен елемент от политиката на Турция” (пак там). Докато накрая уточнява, че Турция- като  „стабилизира и укрепва  Босна и Албания” - следвало да си създаде „международни  правни основания”, за  да получи „гаранции и правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите” (отново там). Преведено на друг език това ще рече  Турция да получи гаранции и... международно „право”  да се намесва във вътрешните работи на балканските държави.

      С  покровителството на Ердоган на 27 август 2014 г.  Давутоглу е избран за председател на Партията на справедливостта и развитието и премиер на Турция. И на този пост той  продължава своята активна дейност в стремежа си да приложи своята доктрина.  Неговият ”успех” обаче отключва  завистта  на  попечителя му  Ердоган. Не закъсняват  злобните партийни клюки и интриги. На 5 май 2016 г.  „стратегът”   си хвърля оставката със заявлението, че „случилото се не е негов избор”.   След като запазва дълго време мълчание,  на  12 септември 2019 г. стретегът на „османската дълбочина” основава своята  нова Партия на бъдещето. По същото време  самият Ердоган на среща в Центъра за глобални връзки в Босфорския университет го заклеймява  като... „предател”.

     Оттук нататът взаимната неприязън между двамата бивши „съдружници” набира главоломна скорост. Така в един от броевете на изданието „Serbestiet” (от 12.09.2023 г.) Давутоглу критикува Ердоган за неговата „еднолична авторитарна власт”. Обвинява го, че е влязъл в съдружие с „лидери на организираната престъпност и мафиотски структури”, а корупцията на неговата власт  е „обгърнала държавата като октопод”. Едновременно с това представя себе си като привърженик на „либералното разбиране за политиката” и защитник  на „либертарианската гражданска конституция”, строител на „напълно демократична Турция”.

Стратегът Ахмет Давутоглу, автор на бестселъра „Стратегическа дълбочина” и пръв конкурент на Реджеп Тайип Ердоган в неоосманистките мераци.

 

Tрудно е да се предвиди как ще завърши продължаващата   вече  цяло десетилетие междуличностна баталия.  В своите  интервюта за турските медии Давутоглу твърди, че в конкретния случай се касае за ...сблъсък на принципи, а не за някаква лична  интрига. Нещо повече  неотдавна в частното издание „Gerçek Gündem” (6.05.2024 г.)  той обяви, че неговата Партия на бъдещето е с... „отворена врата” за диалог с Партията на справедливостта и развитието, а дори и със самия Ердоган. Ами ако пък двамата „опоненти”  неоосманисти   постигнат „национално съгласие”, не е трудно да се предвиди какви геополитически „трансформации”  могат да настъпят на Балканите. Пък и не само там...            

   

ПРАГМАТИКЪТ РЕДЖЕП ТАЙИП ЕРДОГАН 

 

Интересен е въпросът какво все пак обединява Давутоглу и Ердоган? - Ами това, че и двамата са от една и съща кръвна група, завършени неоосманисти, които имат една и съща цел: възстановяване  на бившата Османска империя върху „изгубените” територии на Балканите, Средна Азия, Близкия Изток и Африка. И още- да превърнат Турция от регионален геополитически играч в световна суперсила. И двамата имат една и съща „визия”. С тази разлика, че Ердоган вместо да се „упражнява”  върху историята и геополитката,  действа за осъществяване на своите неоосмански и пантюркистки проекти конкретно, без излишни теоретизации.

     Като потомък на аджарски мюсюлмани, изселници от Грузия, бъдещият политик и държавник  израства в религиозно мюсюлманско семейство. Самият Ердоган   често манкира със своя грузински произход. Веднъж пред турски медии заявява: „Аз съм грузинец”, докато друг път настойчиво внушава, че е чистокръвен турчин. Вероятно истината е някъде по средата.

    През  1972 г., по време на моето журналистическо пътуване из бившия Съветски съюз,  в столицата на Аджарската автономна република - Батуми в Грузия имах честта да се срещна и запозная с аджареца Харитон Ахмедович Ахвледиани, председател на грузинско-българското дружество в черноморския град. Тогава покрай всички наши разговори за българо-грузинската дружба достолепният грузинец-мюсюлманин  дискретно спомена, че  след 1944 г.  много аджарци са били изселени от Аджария.  Вероятно  по онова време и  семейството  на бъдещия турски президент е напуснало Грузия и  се е  преселило в Турция.

     През 1973 г.  младият Ердоган завършва ислямско духовно училище  Imam Hatip. По-късно следва бизнес икономика в университета „Мармара”. На младини играе футбол, подобно на Давутоглу.За разлика от него изцяло е ориентиран към десния политически спектър. През 1976 г. участва в антикомунистическия Национален студентски съюз. По-късно е ръководител в младежкия клон на ислямистката Партия на националното спасение на Ербакан. През 1983 г. е последовател на следващата Ербаканова  Партия на благоденствието, а през 1998 г. като неин оратор „посещава” затвора  за... „религиозна обида”. През 2001 г. , вече като един от „реформаторите” в третата забранена партия на политическия ислямист  Ербакан,  създава Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Оттук нататък кариерата му на политик и управник е добре известна. От 14 март 2003 г. до 28 август 2014. г. е премиер на Турция. От тази дата тече пърият му мандат като президент на страната, след това- вторият през 2018 г. На 28 май 2023 г. печели трети  президентски мандат, с който е премахнат постът премиер на Турция и страната е обявена за президентска република.

     

СИМБИОЗАТА: ИСЛЯМИЗЪМ-ПАНТЮРКИЗЪМ-КЕМАЛИЗЪМ

 

     Каква е разликата между Реджеп Тайип Ердоган и предхождащите го турски управници, изкушени от съвместяването  на политиката с исляма? - Ами тази, че и генерал Кенан Еврен,  и Торгут Йозал  понякога  в своите речи са цитирали стихове от Корана, докато   Ердоган   не пропуска случай да се представи като дълбоко  вярващ мюсюлманин и бранител на исляма.

Като премиер на Турция през 2010 г. той успява да преодолее съдебната съпротива и да премахне забраната за носене на забрадки - хиджаб в университетите, а от 2015  г. жените в Турция вече  могат да носят хиджаб и докато са  на работа в държавните институции. Ердоган   не пропуска случай да се срещне с представители на турската Дирекция  по религиозни въпроси ДИАНЕТ и дори да произнася войнствени  речи, които изобилстват с шовинистични изблици и откровения. Например в речта си пред  т.нар. Религиозна академия  за преподготовка на имами на 1 февруари 2024 г.  той заявява, че „турската нация в своята 1300- годишна славна история  (!) служи на исляма и Корана”.   Като припомним и четенето на Корана от Ердоган при  повторното превръщане  на  църквата „Св. София”в джамия  на 26 юли 2020 г.,  излиза че при него политиката и ислямът се съчетават в едно цяло. Иначе казано  той използва мюсюлманската религия за политически цели.  Нещо повече - в свое проучване  шведският изследовател  Сванте Корнел  смята, че властта на Ердоган се основава върху коалиция с... религиозните ислямски ордени в Турция. И по-конкретно - със сунитския орден Халиди. Според Корнел - Ердоган косвено е поел контрола върху „официалния ислям” в страната  чрез Дирекцията по религиозни въпроси ДИАНЕТ, чийто бюджет по актуални данни от януари  2024 г.  е достигнал близо 3 млрд. долара, а броят на служителите - над 140 000 души.

     Но ислямизмът не е единственната идейна линия  в неоосманистката доктрина на Ердоган.  Друга нейна черта е пантюркизмът. В свой анализ за войната в Нагорни Карабах (19.10.2020, Поглед инфо) проф. Боян Чуков много точно прави иронична препратка към „извора”, от който турският лидер „захранва” своето пантюркистко „кредо”. - Ами това са тезите  на  ранните   „геополитици”,  сътворили   в началото на 20 век идеята за мегадържавата на тюркските народи  Велик Туран, в която днес се пресичат „визиите” на аглосаксонците за подмолен демонтаж на Русия.  Вече за териториалните „апетити” на „прагматика”Ердоган е излишно да се напомня. Но за това - повече по-нататък...

     Обикновено  политолозите  противопоставят  доктрината на Ердоган срещу „секуларистките възгледи” на Мустафа Кемал Ататюрк. И това е съвсем обяснимо. Важно е обаче да се отбележи, че  неразделна част от  неоосманстката идеология на „анкарския прагматик” заемат и националистическите постулати на кемализма, включително определението на Турция като родина майка (Anavatan)  на всички турци, които пък, където и да живеят, са смятани за  част от турската нация. От кемализма неоосманистите взаимстват прозападната модернизация, но не и отказа от ретроградната ислямизация на турското общество.         

    

ФАЛШИФИКАЦИИТЕ НА ИСТОРИЯТА

 

    Струва си обаче да се проследят по-детайлно начините, чрез които Ергоган  не само  управлява  държавата със своята прагматична доктрина,  но и развинтва спиралата на великотурския държавен шовинизъм, маниакалните си амбиции и планове  за повторно „превземане” на Балканите и създаване на нова „световна” империя.

     Фалшифицирането на историята и историческите факти  отдавна са се превърнали във фундамент на турската  политика. Историографията в съседната страна  открай време фалшифицира  и „облагородява” историята на Османската империя. Особено-  в частта, свързана с насилията над християнските народи, населявали бившата ислямска деспотия.

     Но тази дейност за  „прочистване”  и „обективизиране” на историята  особено много се засили през последните години. Целта е да се „докаже”, че по времето на Османската  империя всички подвластни в нея  етноси  са живели щастливо и безметежно в сянката на султана и падишаха, че не е имало никакви издевателства  и жестокости.

     Особено показателни в тези  фалшификации и манипулации на османската история са турските историци и параисторици - самодейци, които леят  тенденциозни измислици и лъжи на поразия.  С подобни „техники” си служат както турски „учени” , така и   надъхани турски управници.

     Ето само няколко примера от „научния” лексикон на професора от Анкарския университет Халдун Ероглу, който в своята публична лекция (https://acikders.ankara.edu.tr/course/view.php?id=1676 )  сипе исторически „бисери”, от които на непредубедения читател може направо да му се завие свят.  Да вземем за пример един цитат, който „доказва”  имало ли е робство в Османската империя или само толерантно „присъствие”: „Анадолските селджуци се отнасяли много добре към робите, както се изисквало от ислямската религия” - убеждава ни „аргументирано”   професорът. Докато  „девширме” (набирането на християнски деца за еничари- бел. моя), според Ероглу било „практика за нуждите на империята”, чийто „ефект за турцизацията на Балканите” бил... „много ограничен”. Вече на тема „демокрация”  професорът съвсем се е самозабравил, твърдейки че „османската империя признава „широко равенство”  на немюсюлманското население, независимо от неговата религия”. Колкото до насилието като такова , Ероглу е  доста „деликатен” в своето заключение:  „Насилствена ислямизация  не е извършвана в почти нито един период на Османската империя”.

     Още по-далече в своите „научни открития” е отишъл жураналистът Угуркан Шийхан (https://stratejikortak.com/2020/03/balkanlar-turk-varligi.html) , който като се опира на „прозрението”, че прабългарите са чистокръвни турци, асимилирани от славяните, твърди че след Освобождението на България от  Руско-турската война османците са подложени на тотално насилие. Същият журналист илюстрира своя исторически опус с карта на Балканите, върху която е простряно кървавочервеното турско знаме с вездесъщия  полумесец. 

    Вече да не говорим за десетките електронни сайтове на самодейни турски „историци”, които развиват откровено расови теории,  внушавайки  че от 17 век до края на 20 век християните на Балканите са извършвали масов геноцид, в който са убили едва ли не милиони „правоверни”  турци и мюсюлмани ( https://www.mepanews.com/tarih-17nci-asirdan-2001e-balkanlarda-turk-ve-musluman-soykirimi-tarihi-43872h.htm).

     Иначе фактологичните фалшификации си вървят на общо основание.  Така турският доцент, макар и по професия анастезиолог Али Бестами Кепекчи  в своя сайт (https://alibestamikepekci.com/balkanlarda-turk-yerlesimi/)  „доказва”, че османците са се заселили на Балканите още през 5 век, близо 100 г. преди прабългарите-  историческа фалшификация, която е широко разпространена сред набедените турски „историци”. 

      Капак на всичко са стотиците  исторически  „открития” на самия Ердоган, който почти никога не се съобразява с точността на конкретните  факти, ръсейки наляво и надясно своите емоционални  декламации. Ще приведем само един пример от неговата „историческа” реч на 27 януари 2023 г.  в западнотурския град Биледжик, където той в прав текст възхвалява експанзията  на Османската империя: „Докато османците продължават напредването си  в Согут до Бурса, след това до Одрин, след това до Истанбул, до Белград и накрая до портите на Виена,  нашата нация имаше за цел да донесе  мир, справедливост и просперитет, доминиращи на всяко място, където стъпи”. Разбира се,  Ердоган отново се опиянява от „мирната мисия” на османците, след като от обективната история добре е известно, че те винаги  са „напредвали” с огън и меч, с насилие върху  завоюваните от тях чужди територии. 

 Прагматикът Ердоган в турски колаж, с вариантите 1 и 2 на бъдещата възстановена Османска империя.

 

   Към тази голяма фалшификация се прибавя и най-новата политическа мистификация на пантюркистите-неоосманисти, че турската нация е възникнала далече преди класическите европейски нации върху основата на исляма, на общата религия, която обединявала днес тюрките и турците в една нация.   

 

СТАРИТЕ НОВИ ИМПЕРСКИ КАРТИ

 

     Покрай лавината от исторически фалшификации през последните години в Турция е на мода тиражирането на стари и нови имперски карти. Достатъчно е да се „запита” търсачката Гугъл на турски език за подобни графични изображения, за да се види каква шовинистична психоза тресе южната ни съседка. Преди години (2020 г.) у нас стана известен скандалът с публикуваната в Инстаграм и Туитър карта на депутата от партията на Ердоган ПСР- Метин Кюлюнк. Тогава сръчният шовинист-ислямист беше „отрязъл” територията на половин България и я беше „закачил” към лелеяната от него Велика Турция.

     През 2022 г. нашумя публикацията на писателя-екстрасенс Евгин Авджъ, който разтръби в Ютуб и турски телевизионен канал- карта, на която половин България и цяла Гърция са „присъединени” към бъдещата нова Османска  империя (17.09.2022 г.). Самият Авджъ твърди, че така щели да изглеждат Балканите през 2025 г. Това му било известно от негово ... доверено лице. „Кърджали и Солун са наши”- заявява гръмогласно писателят-екстрасенс, като пояснява  че бъдещата геополитическа реалност ... „ще изправи Европа срещу Русия” (https://www.yeniakit.com.tr/haber/2025-turkiye-haritasini-canli-yayinda-duurdu-gorenler-gozine-inanamadi-1691325.html).  Скандалният случай веднага бе последван от остра реакция на нашата южна съседка Гърция. Разбира се, у нас той  беше (и си остава)  незабелязан. В замяна на това „упражненията” със старите и нови имперски карти в Турция продължават.

     През 2021 г. руският сайт  Haberus.ru  публикува фотография, на която политическият приятел на Ердоган и шеф на  присъдружната  Партия на националистическото движение - Девлет Бахчели  му подарява в луксозна рамка, изработена от самия него   карта на т.нар. „турски свят”,  включващ  бившите постсъветски мюсюлмански републики в Средна Азия, Балканите, Уйгурския автономен район на Китай и част от Иран.  (https://haberrus.ru/politics/2021/11/18/bahcelinin-erdogana-hediye-ettigi-turk-dunyasi-haritasi-ruslari-kizdirdi.html).  На 11 юли 2022 г. пак  Бахчели  в централата на паравоенната организация „Сивите вълци” показва сътворена от него нова карта, която включва в територията на Турция няколко от Егейските острови, принадлежащи на Гърция. Сиреч „упражненията” с геополитическата картография в Турция не са никаква случайност. Те имат „интифа” от най-високо място.           

     

МЕЧТА ЗА ... ТУРСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ

 

     Още през 1992 г. , непосредствено след разпадането на Съветския съюз, Тургут Йозал - като премиер и президент на Турция в своите външнополитически планове и стратегически „визии”  решава да се опре върху старата, но все  още незабравена доктрина на... пантюркизма. Първоначално през 1991 г. Йозал   прави „проучвателна” визита в Москва, Азербайджан, Казахстан и Киргизстан. Както свидетелства по-късно съпругата му Семра  Йозал (в интервю за в. „Милиет”  от 17 април 1998 г. )  той имал „ проект  да събере тюркските републики в една страна като САЩ” и да създаде „велика турска държава” (1https://tasam.org/tr- ТR/Icerik/70108/turgut_ozalin_orta_asya_turkistan_politikasi).  Самият Йозал  на  1 септември 1991 г. заявява, че пред Турция се бил  появил „исторически шанс” да стане „лидер в региона”. Такава възможност според него „се повявала  веднъж на 400 години и не бивало да се изпуска”. Той  смята, че реализацията на „проекта” трябвало да започне от Балканите ( където според него  живеели  около 5-6 млн. мюсюлмани и турци!?), като стигне до... Великата китайска стена.

    Така на 30-31 октомври 1992 г. „архитектът на неоосманизма” свиква в Анкара първата среща на върха между Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан. Вярно е, че  на нея основно място заема икономическото  и финансово сътрудничество  между  Турция и новите „тюркски държави” . Но независимо от уверенията на Тургут Йозал, че Турция „няма да провежда туранска политика” и  че „братските страни” нямат други намерения, освен „да постигнат по-висок жизнен стандарт”, не остава скрита   неговата основна идея за бъдеща... „велика турска държава”, която днес   се е превърнала  едва ли не в „идея фикс”  за „прагматика” неоосманист  Ердоган.

     След внезапната смърт на Тургут Йозал през 1993 г. неговата пантюркистка инициатива е продължена   и  от следващите турски президенти. Така през 1994 г. в Истанбул е проведена втората тюркска среща на върха, последвана от редовни  ежегодни срещи до 2001 г., в които участват президентите   на Турция, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан и Туркменистан. След едно прекъсване от 5 години по инициатива на Турция срещите отново са възобновени в Анталия през 2006 г.         

 

(Следва)  

  

Борис ДАНКОВ