Тежката дума
- search
- Всички
Фронтално: А ще я има ли човещината?
Според последните научни изследвания на института по стратегии и анализи България ще стигне развитите европейски страни най-рано след 90 години! И то ако те имат нулев растеж! А ако европейските страни продължат да се развиват, тази стряскаща цифра – 90, може да бъде 141 или 233 години! Невероятни цифри, отчайващи срокове, говорещи не, а крещящи, че ние изобщо не сме добре! Истината е, че ние 30 години стремглаво се спускаме в пропастта , че сме отчайващо зле!
Как се чувстват нашите управници при тези резултати? Не питам съотечествениците, защото те най-добре знаят положението, но няма нито кой да ги чуе, нито кой да ги разбере. Как управниците ни се срещат с ръководителите на другите европейски страни при това състояние на българската държава? И при това широко се усмихват! Ще кажете, че за нашите управници животът в страната ни е чудесен! За тях всичко е наред!
Те живеят в друг свят,
в илюзиите си, че всичко у нас е нормално! А на всички ни омръзна този нескончаем преход, който нанесе унищожителни поражения на икономиката, науката, образованието, здравеопазването, културата. А сега вече е доказано с цифри, ясно е, че промяната се отлага! За бъдещето необозримо!
До тогава ще остане ли човещина? Защото днес ние страдаме най-вече от падението на морала. Едва ли е имало у нас подобно време, толкова изпълнено с лоши новини за грозни прояви на мъже, жени, младежи и деца! Да не вярваш на очите и ушите си, че даже е възможно да съществуват такива престъпления! То не са кражби и обири, то не са побоища и убийства, то не са произшествия и катастрофи! Те станаха нашето ежедневие и вече свикнахме, че друго няма!
Ще има ли край тази надпревара с лошотиите? Не вярваме, защото от ден на ден все повече се увеличават черните и грозните новини! И се чудим - останаха ли хора, незамесени в подла афера, неизцапани с лоши постъпки?
Ето, това е най-тревожното у нас! Промяната в мисленето ни, промяната в характерите, в душите на хората е най-пакостното нещо, което ни нанесе този проклет преход. Все някога икономиката ни ще дръпне напред, все някога и ние ще имаме друг материален живот, но ще се върне ли светлината в душите ни, ще останем ли ЧОВЕЦИ?
Какво става с морала ни?
Днес ни командва парицата. Тя ни е господарят в професиите, в мисленето, в чувствата и в това е нашето най-голямо нещастие. Ценят се само парите. И властта, защото най-вече чрез нея се печелят пари. Пари, пари и пак пари! Власт, власт и пак власт!
Но на кого тези две порочни злини са донесли наистина обич, любов и щастие! С по-малко храна може да се оцелее, даже е по-здравословно. Но как ще живеем с наранени и, още по-лошо, с озлобени души? Ние станахме лоши, некачествени хора.Не се обичаме един друг. Не се зачитаме, не се слушаме, не се гледаме очи в очи. Не работим качествено. Крадем се, бием се и се убиваме. Не почитаме най-близките си хора, не уважаваме родителите си, дедите си.
Станахме зли даже към себе си
и май погрозняхме от злобата си. И ще успеем ли най-после да си изберем управници, на които да се надяваме, да вярваме, да ги уважаваме и да ги обичаме? Дано този път да се вразумим и да посегнем към правилните кандидати за власт! За да се почне връщането на морала у нас. Ще е трудно, много трудно. Защото най – бавно се гради разбит морал. За това днес въобще не се говори. Не се обръща внимание на възпитанието, на изграждането на характерите, на моралните прояви, а те са устоите за изграждането на обществото. Те ни правят човеци. Ако искаме истинска положителна промяна, трябва да почнем точно от тук – от промяната в морала! Общество, училище, родители, учители – всички трябва първо те да се променят, че да възпитат такова поколение, което да е здраво и чисто в морално, в етично отношение. За да си върнем пак усмивките, за да се гледаме в очите, да се разбираме и да се заобичаме!
Петра ТАШЕВА