nabore.bg

Или как българската интелигенция беше купена и употребена в трансформацията на обществото и държавата ни от бюрократичен социализъм към пазарен капитализъм

Фондацията "Америка за България" се настани трайно и необратимо в обществения живот на България

(Продължение)

 Либералните догми

        И какви полезни  и оригинални идеи, решения на важни проблеми за страната ни  са предложили през изминалите години на прехода нашенските ТИНК-ТАНКОВЕ на правителствата, министерствата  и различните институции?  Да речем, например, след погрома на  „вредните” предприятия и заводи от времето на социализма, каква полезна „пазарна икономика”  са спомогнали да се утвърди и развие у нас? Или каква идея са лансирали за преодоляване на демографската катастрофа?  Или за намиране адекватно място на България в сложния геополитически възел на войната в Украйна и света. Или, или, или???...

        Пазарната панацея. И до ден днешен новите ни икономически корифеи продължават да ни убеждават, че благодарение на „пазарната икономика” сме излезли „на светло”, отървали сме се от икономическите утопии на социализма. Това e основна  догма на либералната идея, която всява голямата заблуда, че едва ли не  всички проблеми на икономиката в държавата могат да бъдат решени като с магическа пръчка от пазарния капитализъм. Да, но не...

        Историческите фалшификации. В резултат на  подменените понятия, свързани с българската история,  вече знаем например, че през османския период у нас никога  не е имало „турско робство”, а само - „турско присъствие”. Още, че  не е имало „насилие”, а  „относително спокойствие”. Знаем също така, че през 1878 г.  Русия не е освободила, а е „окупирала България”. Същото е направил след 1944 г. бившият Съветски съюз. Известно ни е, че „3 март”  не трябва да се празнува като национален празник. Знайно е, че в България никога  „не е имало фашизъм”. Доказано е, че по времето на социализма не е имало нищо, с което „да си изплакнеш окото и да си зарадваш душата”, според  водещ демократичен сайт.

        Новият литературен прочит. Още в първите години на демократичния преход литературните постмодернисти от кръга на „Литературен форум”,  „Либерален преглед” и „Литературен вестник” се захванаха „да прочетат отново” българската литература, сътворена в годините на социализма според идейните клишета на либерализма. Срещу скромен хонорар от 35 000 долара например  демократизираният    поет, родом от  плевенското село  Биволаре,   „оглозга”  Никола Вапцаров, като обяви че той бил „поет между другото” , предател и „наивен идеалист”. Други литературни влъхви се заеха  да оклеветят  класика на българското слово Антон Дончев, вменявайки внушението, че „Време разделно” не е негов, а откраднат, при това  „поръчков роман”.  Недобросъвестни държавни чиновници от просветното ни министерство на няколко пъти се заеха да изхвърлят от учебниците по литература емблематични творби на Вазов, Ботев, Смирненски и Вапцаров.

       Войната срещу православието. След изминалите  години на развилнялата се политическа вакханалия,   като че ли опитите да бъде „демократизирана” православната ни църква са позабравени и оставени някъде  на заден план. Но това с нищо не е попречило (не пречи и днес) на изживяващ  се като църковен философ  професор-соросоид  в портала „Култура” да представя разкола в  БПЦ като  „плитка интрига на отцепници синодали” и да оневини  министър- председателя на  „първото ни демократично правителство”  Филип Димитров за  организирания  от него антицърковен комплот.

 Марин Георгиев, авторът на книгата „Третият разстрел”, в която  твърди че е „оглозгал” фактите и събитията , свързани с личността и творчеството на Никола Вапцаров

      Гражданският псевдопатриотизъм. Срамно е, че по подсвирвания на либерални идеолози от чужбина ( на британския ястреб-либерал Тимъти Гартън Аш)  същият „църковен човек”,   под ръководството на културолога Александър Кьосев и  участието на  цяла тайфа от нашенски соросоиди организираха през 2023 г. уличното позорище „Граждански патриотизъм”, с идеята  да  се откажем от изконните  национални ценности на  Възраждането; да зачеркнем  част от историята си и да приемем  джендъризма, а любовта  към родината  да подменим  с кротка и послушна „привързаност”  към  корумпираната мафиотизирана  държава и  нейните институции.

 Кой плаща „музиката”

Ако решим да установим  колко е струвала (и струва) на американския данъкоплатец  и българската държава „операция демокрация”, включително   за отглеждането и ...„изхранването” на нашенските „мозъчни тръстове” ТИНК-ТАНКОВЕ , ще се натъкнем на сериозен проблем, тъй като се оказва доста трудно намирането на  конкретна информация за това. Помогна ни  все пак  изкуственият интелект AI , макар и с някои малки уговорки за неговата фактологическа    обективност и вездесъща  политкоректност. И все пак... ето отговорите, с които ни отвърна самият „интелект”: 

        „Американската агенция за международно развитие (USAID) е основният канал за държавно финансиране от САЩ. Агенцията закрива операциите си в България през 2007 г.

       По официални данни на USAID, общата "грижа" за демокрацията в България възлиза на приблизително 600 милиона долара за периода 1990-2007 г.. Значителна част от тези средства са насочени към неправителствени организации (НПО) и тинк-танкове с цел разпространение на неолиберални идеи и анализи.

        USAID и други американски публични и частни институции доминират във финансирането и консултирането на българските тинк-танкове в началото на 90-те години.”

      Както е известно на 3 февруари 2025 г. Доналд Тръмп обяви намерението си да закрие въпросната агенция, като предния ден заяви, че „тя се ръководи от група радикални лунатици”. От своя страна милиардерът Илон Мъск  сравни агенцията с червива ябълка, която се е превърнала в топка с червеи, като потвърди нейното  закриване. Както се вижда дори от справката на самия изкуствен интелект основна цел на USIAD е било „разпространението на неолиберални идеи и анализи”. Е, била е агенцията червива ябълка, но както се вижда от справката тя доста добре е захранвала нашенските неолиберални киселици...

Неофициалният цензор за Министерството на образованието  и науката - Евелина Келбечева, която „почиства” методично  учебниците по история от „вредните” факти и събития.

Колкото до прославилата се у нас със своите културни (пък и политически) програми фондация „Америка за България” интелектът  е пределно конкретен:  „От създаването си през 2009 г., Фондацията  е инвестирала над 300 милиона щатски долара в повече от 1400 проекта с над 500 партньори в цяла България. Годишно фондацията разпределя „приблизително 20 милиона щатски долара под формата на грантове”. От своя страна при  встъпването си като  шеф на фондация „Америка за България”  на 17.01.2017 г. г-жа Нанси Шилър  известява медиите, че от 1992 г. са дадени  безвъзмездно на страната ни над 400 млн. долара. Вярно, че е налице известно разминаване, но както се казва на харизано магаре петалата не се гледат. Гледа се юлара и самара.

       И накрая какъв е финансовият принос   на  подвизaващата се у нас още от 1990 г.  фондация  „Отворено общество”  на Джордж Сорос. Според „интелекта” фондацията  е „ключов частен донор за български тинк-танкове и НПО още от началото на 90-те години...Тя е инвестирала над 100 милиона долара в България, специално за различни инициативи, подкрепящи гражданското общество, демокрацията и политическа работа, със значително годишно финансиране” От своя страна  неотдавна тази сума потвърди и шефът на фонадацията у нас Георги Стойчев. Излиза, че световният филантроп и меценат има доста скромен дял към тези внушителни суми на останалите американски „донори”.

Грантове за... 1 милиард долара

       Значи за изминалите 35 години у нас са били налети близо  1 милиард долара на американските данъкоплатци ( тук изключваме „помощта” на Джордж Сорос). Да речем около 200-300 милиона долара от тези средства са отишли за т.нар. културно-образователна програма  на Държавния департамент на САЩ. Тогава  600-700 000 000  долара по всяка вероятност са били предоставени на нашите  ТИНК-ТАНКОВЕ, за да разработват проекти за демонтаж на тоталитарната държава и да внедряват плодотворни дебютни идеи (както би казал самият Остап Бендер) за трансформиране на ”комунистическата” система  към демократична държава и  пазарен капитализъм . Дотука добре, но както е забелязал  независимият анализатор Андрей Иванов още преди 15 години - нещо не се е получило  така, може би  както си го е представял самият Збигнев Бжежински, поне за самата „демокрация” . Дори авторите на сценария за пазарна икономика  у нас   Ричард Ран и Роналд Рът  твърдят, че не са очаквали подобен развой на нещата, сиреч пълен провал.

        И какво излиза- че над 500-те експерти от 20-те мозъчни тръста са работили на празен ход, като са преливали от пусто в празно, а  за своите проекти са си получавали дължимите грантове и бонуси. Няма лошо, но 600-700 милиона долара -  това e много пара́, ей. Ще излезе, че и Доналд Тръмп, и Илон Мъск имат право да твърдят, че хората от USIAD са група радикални лунатици. Пък и не само те...

Погромът на държавата

       Но да оставим американските работи настрана и да се обърнем  към нашите си,  български неща. След като философът - икономист, фен на дзен-будизма и спец по пазарна икономика  Красен Станчев е разбрал, че у нас „ държавата  кърми обилно онези, които крадат от нея” ( интервю за „Дойче веле”, 4.10.2025) каква идея или проект е лансирал, за да спре или  ограничи това „национално бедствие”?  И наистина ли преходът към пазарна икономика у нас  е бил чак толкова „прозрачен”, след като  при приватизацията са продадени активи за над 12 млрд. долара, а реално държавата е получила около 7,4 млрд.?...

        А как се получи така, че „някои държави си имат мафия, а нашата българска мафия си има държава”? И дали въобще някой някога ще може да отговори на този  въпрос. По разбираема причина  ще изключим   „нашите мозъчни тръстове”, защото дотук поне до известна степен стана ясно с какво те са се занимавале през изминалите 35 години. Давали са по чужди сценарии методични указания за преход на обществото и държавата ни от „комунизъм”  към „демокрация” и „пазарен капитализъм”.Получавали са солидни грантове, които са трупали в своите касички. Вече е ясно, че те не са могли да предотвратят разпада на държавността, защото по-скоро са дали своя принос затова. Но как се получи така, че в края на краищата  държавата ни се превърна в мърляв бардак, управляван от хитри и предприемчиви олигарски и палави мафиоти? Как?

Интелигентското съсловие

      Няма  причина и основание да се чудим  защо в резултат на този социален вакуум интелигенцията ни бе трансформирана  в едно маргинализирано съсловие. Не, тя не беше погубена, както убедено твърди ляв публицист интелектуалец. Не беше повлечена от „синята вълна”, нито пък удавена от сантиментите на социалната утопия. Веднъж тя беше маргинализирана от бедността и недоимъка на прехода; от моралната деградация, духовната нищета  и апатията на обществото. Втори път -част от нея беше купена и употребена в политическите заигравания и демонтажа на  бившата  държава за нейното „демократизиране” и приобщаване към т.нар. „цивилизационен избор” на т.нар. „свободен свят”.

      Днес интелигенцията ни е разслоена на няколко  съсловия, които понякога не само нямат обща интелектуална  или национална кауза за настоящето и бъдещето на България, но често влизат в остри идеологически  (и какви ли не други) спречквания  помежду си. Част от това интелигентско съсловие са: маргинализираните и бедни интелектуалци, оставени „на изживяване” от партиите и държавата; научната колегия; артистичната общност; грантаджиите на мозъчните тръстове; кадрите от  IT-сектора;  художническата гилдия; музикалните и танцови дейци, журналистическата кохорта и накрая - чалгаджийската фурия, за чиято интелигентна принадлежност може да се спори. И все пак...

Геополитически хаос

 В  днешния разбунен и несигурен свят, който прилича не толкова на жужащо осило, колкото на  облак от  настървени и агресивни стършели,  дали нашенските управници и  представители  на  тъй  наречения политически „елит”  се замислят  за мястото на милото ни отечество  в тази бездна от омраза, зловещи конфликти  и войни; на  ядрена заплаха? Доста е съмнително, че тия люде, обсебени от  личните си  интереси и  безгръбначния слугинаж към своите началници зад граница, могат да се вълнуват от подобни „благородни”  помисли. Но повече от сигурно е, че ако искаме България да оцелее в океана на геополитическия хаос, това не е възможно да се случи, ако държавата ни не се управлява от силна власт, която следва да има ясни национални приоритети за настоящето и бъдещето на страната. Може би тогава  и интелигенцията ни   ще намери полагащото й се достойно място в българското общество, без да влачи мизерното си съществование и   да бъде продавана  от нашенски  меркантилни търговци  или  купувана от  алчни меценати в чужбина. Може би.

     Борис ДАНКОВ