Тежката дума
- search
- Всички
Фронтално: Няма по-голямо робство от слугинажа
През Балканската война за 2 седмици сме сразили Турция. Но от 10 български войници – 9 са били грамотни, а от 10 турски войници - само 1 е умеел да чете и пише
Мили приятели, ние преживяваме тежко време. Нашата тъга идва от обстоятелството, че ние участвахме в градежа на една модерна и преуспяваща любима държава, а сега сме принудени да търпим унижения като последната по икономическо състояние страна в Европа, която моли с паничката за благодеяние. Тези дни четох възторжено заявление: „Ако България продължава да достига 4% ръст на БВП, ние винаги ще бъдем на власт.” Случайни хора, без култура, без знания, които дори не умеят да говорят правилно български език!
Защо да не им напомним,
че когато една държава трябва да осъществи политика на догонване – икономистите знаят – в течение на десетилетия тя трябва да има ръст не 4-5%, а 8-10%. Нашите западни съседи вече постигат това – Черна гора има 7.2,% Косово – 9.1%, братята македонци – 10.2%.
Идва много сериозно време – т.нар. „четвърта индустриална революция” на информационните и комуникационни технологии, на изкуствения интелект. Как ние ще се окажем в семейство на развити страни, като близо 20% от младото ни поколение е неграмотно? Като близо 40% от среднистите са с полуфункционална неграмотност? И то в България, където още от османско робство е доказала, че народът най-много милее за Просвещение! Ние сме сразили за две седмици една империя. Но една от причините е била, че от 10 воюващи българи в Балканската война – 9 са били грамотни, а от 10 турски войници - само един е умеел да чете и пише. Затуй министърът на войната на Франция в края на 1912 година се провиква: „Нищо не ща, освен 100 000 българска войска!”.
Днес ние я докарахме дотам, че пренебрегваме дълговечни наши традиции в името на някакви приятели-господари! Няма по-голямо робство от слугинажа,
няма по-ужасно нещо от недомисленото подчинение!
Една от големите трагедии у нас е, че при промяната и нашата партия, и другите, които изникнаха от нищото, нямаха идеология какво ще се прави. Всичко се съсредоточаваше върху мисълта кой на каква длъжност да бъде. Сега се разплащаме много жестоко с всичко това!
Тъжно е, че няма нито една международна компания, която усвоява европейските фондове и прилага новите технологии, да разполага с база в България. И нека да кажа нещо, което ме разтриса – ние продължаваме да захранваме с мозъци и производствен опит развитите държави.
Дано да греша, но аз съм силно обезпокоен за бъдещето на нашето драго Отечество. От родените деца на 48% майчиният им език не е българският. Освен това България е на първо място в Европа по деца, които раждат деца, говорейки за неграмотността. Следователно всички ние сме призвани да мислим за бъдещето на България, което е под реална опасност.“
Веднъж си позволих да кажа, че ние сме в някакъв своеобразен XIV-ти век, но сме по-отчаяни, защото тогава българката, въпреки кървав данък, въпреки и робиня, продължаваше да ражда по 10-15 деца
и българското племе се запази,
макар и под робство пет века. А сега има много сили извън България, които искат на тази най-хубава европейска територия да има всичко друго, но да няма български дух!
Всеки един от нас, независимо от възрастта си и положението си в обществото и живота, е длъжен да се обладава от съзнанието, че всичко, което правим в името и за доброто на хората и Отечеството, е недостатъчно. Ако сме единни, сговорни и мислим за бъдните поколения и нашата родина, България ще бъде и пребъде, въпреки историческите изпитания.
Георги ЙОРДАНОВ, бивш министър на културата