Тежката дума
- search
- Всички
Фронтално: Кой където свари, пише мемоари
Днес няма нито един Симеон Радев или Захари Стоянов защото времето ни не е за герои, а за мижитурки
Истинска навалица от книжни спомени, каква навалица – това си е направо тайфун, който помита клетия читател. И вместо яснота – хвърля ги в дебрите на почудата и догадките. Наистина мемоари пише кой където свари. И за каквото му скимне. Стига, разбира се, той да не е просто свидетел, а непременно герой на събитията. Да натъпче анемичната си биографийка със силикон, да се изтъпанчи поне в собствените си очи, колко значима фигура е бил. И как, ако не е бил той,
едва ли тези събития щяха да се случат.
Спомени прописаха писатели, режисьори, актьори, художници, журналисти, политици втора и трета ръка. От тях лъха на непримиримост – о, не, на чисто и неподправено дисидентство, на смела съпротива срещу БКП и Тодор Живков, на метална неотстъпчивост пред пипалата на Държавна сигурност. Разприказваха се в обемисти томове, дори и тези, чието професионално призвание е да мълчат – разузнавачи, прокурори, следователи... Съчиниха мемоари и фриволни дами, които някога са напирали да се домогнат до светски кръгове, а се изкараха, че са били изнасилвани от синове на партийни велможи / Кичка Бодурова/ а други пък / Ирен Кривошиева/ цинично открехнаха чаршафите си на сексуалния си живот...А само след няколко години ще ни залее нова вълна с книги –спомени на чалга певици. А това вече ще е направо мемоарен потоп.
Толкова храбри мъже и жени е имало, та взех да се питам: живял ли съм при социализма или напротив? Щипал съм се да не сънувам, когато чета за някои събития, на които съм бил жив свидетел. Агресивни и кресливи дребосъци изведнъж се изтипосаха
като храбри поборници за демокрация.
Четеш и се пулиш: бреййй, всички били ама едва ли не на ти с Тодор Живков, всички Ванга още от километри ги е надушвала и е разтваряла гостоприемно обятията си за техните съдби. Трънки. Някои смениха коренно оценките си: някога Людмила е била гениалната дъщеря на партията, реформаторката на културата, смела и амбициозна личност – мислете за мен като за огън! След двайсет години - видях една слаба, объркана женица /Л. Левчев/
Политически ранозрейки на Прехода, които животът основателно захвърли в кюшетата на обществения живот, грабнаха химикалки и занизаха подвизи нечути. Пълни са с ирония, сарказъм и дори злъч, ала липсва самоиронията – висша проява на духовна чистота.
Да, да си мемоарист не е лесна работа, както някои си фантазират – сядаш и почваш да тракаш каквото си спомняш. Може и да си пристрастен /няма как, човешко е/,
но същевременно трябва да си и правдив.
Важно е не само да зяпаш хората –личности отстрани, но и да умееш да проникнеш в тяхната сложна душевност. Да имаш око за атмосферата на времето, но да не оставаш закотвен само там, а и да виждаш в бъдното. И колко още тънкости има в писането на мемоари, ама кой да ти знае и спазва.
Не сте ли се запитвали: за двайсет години Преход защо не се намери един например впечатлителен наблюдател като Симеон Радев. Да не говорим, че няма и летописец като Захари Стоянов. Ами защото времето ни не е на герои, а на мижитурки!
Стефан СЕВЕРИН