nabore.bg

Създаденият от него „нансенов паспорт” спасява хиляди наши тракийски бежанци

Нансен (първият вдясно) като покорител на Северния полюс с кораба „Фрам”

Историята разказва за личности, далеч отвъд границите на нашата държава. Те нямат много общо помежду си, но въпреки всичко са обединени от едно неповторимо чувство, което кой знае как е успяло да достигне техните сърца – любовта към нашата страна, любовта към българския народ. Сред тях е и Фритьоф Нансен – норвежецът зоолог, полярен изследовател, океанограф, философ, хуманист, писател.

Фритьоф Нансен е роден през 1861 г. в близост до днешната столица на Норвегия Осло. Още от ранните си години проявява страст към това, с което ще се занимава след години – скиорството. Постига успехи в тази сфера още като юноша. В Осло завършва висшето си образование със специалност зоология. Едва 20-годишен се отправя на биоложка практика в Гренландско море на кораба „Викинг“, който ловува тюлени. Това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. Работи в университета в Парма, Италия, и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

Фритьоф със съпругата си Ева и децата

Работата като зоолог не е достатъчна за авантюристичната натура на Нансен. Сам споделя, че дългите часове, прекарани в лабораторията, колкото и продуктивни да са, не покриват непреодолимата му нужда от приключения. В тази динамична среда на норвежеца му хрумва идея, която е посрещната от обществото като лудост и чист опит за самоубийство – покоряване на Северния полюс. С времето желанието му става толкова непреодолимо, че той е готов да тръгне сам. За това говори една негова мисъл: „Унищожавам мостовете зад себе си – тогава няма друг избор освен напред.“

Реакцията на обществото не е изненадваща. Опитите на предходните изследователи показват, че такава експедиция е невъзможна и със сигурност би завършила със смърт на участниците й. Тези факти не спират Нансен. 9 години той грижливо подготвя мисията, поръчва специален кораб, способен да достигне непробиваемия полюс. Плавателният съд е кръстен „Фрам“ (на норвежки „напред“). Планът му е гениален и иновативен. Толкова логичен е, че след като става публично достояние, мнозина започват да се питат дали покоряването на полюса не е наистина възможно. Нансен успява да събере екипаж от 13 души и 30-ина кучета и „Фрам“ тръгва на далечната експедиция (1893-1896).

Тя е съпроводена от обрати и разкрития, които „отварят очите“ на учени от цял свят. Нансен открива, че Арктика всъщност представлява океан и това обяснява отклоненията на кораба. На втората година плавателният съд спира да се движи, заобиколен от ледовете на полюса. Разочарован, че мисията му става все по-невъзможна, но и същевременно въодушевен от огромното откритие, норвежецът прави нещо безумно. Взема решение заедно с един сподвижник и няколко кучета да измине оставащите 600 км до полюса на ски. Има провизии само за 100 дни, а в крайна сметка се оказва, че нечовешки трудната мисия му коства почти година. С времето силите на двамата намаляват, а храната се стопява. Трудно е да се опише на какви мъки са подложени предвид факта, че температурата пада до минус 45 градуса.

Младият Фритьоф Нансен

Дори авантюристичната натура на Нансен не е достатъчна, за да бъде довършен този най-труден поход в историята на човечеството. На прага на силите си, двамата приключенци са спасени от английски кораб (ирония е, че три години по-рано норвежецът отказва на капитана на кораба да го вземе в екипа си). Нансен е върнат в Осло, а там е посрещнат не просто като национален герой, ами като истинско божество. „Успешната провалена мисия“ донася революционни открития на океанографията, а почестите и наградите за лудия авантюрист са стотици. Нансен става посланик на Норвегия в Лондон, а през 1922 г. получава Нобелова награда за мир.

А какво свързва Нансен с България? 

Възползвайки се от високото си обществено положение, Фритьоф Нансен става един от най-големите хуманисти за времето си. Помага на хора във всекидневна нужда, като им дарява средства. Тази дейност се разраства и в по-големи мащаби. През 1922 г. Нансен става върховен комисар за бежанците на Обществото на народите (бъдещата организация ООН). В този период българската история е изпълнена с ужасяващи събития, касаещи нашите бежанци.

Фритьоф Нансен измисля нещо революционно. Изготвя специален документ, даващ право на военновременните, политически и други бежанци да пътуват безпрепятствено по света и да се заселват, където сметнат за добре. Вкаран е в употреба заради Октомврийската революция от 1917 г., вследствие на която стотици хиляди напускат родната си Русия. По-късно от него се облагодетелстват преследваните в Турция арменци, европейските евреи, подложени на нацистки гонения и други. Точно заради така нарачения Нансенов паспорт изстрадалите българи от Западна Тракия се прибират по домовете си, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война от 1919-1922 г. Създаването на паспорта е революционно решение за времето. Фактът, че този документ се използва за придвижване на бежанците до ден днешен, показва значението на делото на Нансен.

През 1922 г. норвежецът пристига в България като председател на Върховния комисариат на бежанците. Той се среща с министър-председателя Александър Стамболийски и с представители на културно-благотворителното дружество „Тракия” начело с проф. Димитър Михалчев, които му връчват изложение на тракийските бежанци. За характера на госта говори изказването: „С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша.”

Така изглежда нансеновият паспорт, издаден през Царство България

Фритьоф Нансен се запознава детайлно с проблемите на тракийските бежанци. Така тази среща се оказва ключова за подпомагането на тези изстрадали от поредицата войни наши сънародници. Признателността на българите е голяма към прочутия норвежец. На негово име е кръстена една от големите улици в нашата столица и името му не е забравено. У нас се изгради и негов паметник, в близост до НДК.

Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар на 69-годишна възраст.

В София има улица кръстена на пътешественика

След войните (1912-1918 г.) десетки хиляди наши бежанци от Беломорска Тракия тръгват към днешните български земи. През 20-те години Нансен играе важна роля за настаняването у нас на 130 000 български бежанци. Благодарение на него световните банки с посредничеството на ООН отпускат на държавата ни така наречения бежански заем. Но за целта Нансен доказва, че те не са просто изселници, а са преследвани, избивани, прокудени от домовете им. С тези средства тракийските бежанци получават земя, вдигат къщи, изградена е нужната им инфраструктура.

Норвежецът съдейства за подслоняване в България на арменци и бегълци от Русия. Огромна е ролята му за спасяването на гладуващите в Поволжието след Октомврийската революция. Той помага на милиони руски белоемигранти, успява да измъкне хиляди от каторгите в Сибир. Фритьоф Нансен идва отново у нас през 1926 г. във връзка с бежанския заем. И днес в много български села може да се видят еднотипните „бежански къщи“ построени с този заем. Заемът (2,25 милиона лири) става и с активната дейност на френския банкер Рьоне Шарон, специално назначен комисар на Обществото на народите (ООН) за бежанците в България, чиято мисия е да набави за пристигащите у нас жилища, земеделски сечива, добитък. Затова тези къщи се наричат „шаронски“ и днес могат да се видят по Южното Черноморие, из селата на Странджа планина, Петрич и Петричко.

Ето и няколко любипотни факти от интересния живот на Нансен. Още в младостта си Фритьоф Нансен поставя световен рекорд по надбягване с кънки на 1 миля (1,6 км), а през 1878 г. за първи път става победител на Норвегия по ски бягане. След това той печели това състезание още 12 пъти.

През 1889 г. Нансен се жени за Ева Сарс - знаменита певица на романси, увлича се от живопис и спорт. Раждат им се 5 деца.

За знаменитата си експедиция с кораба „Фрам“ Нансен взема 600 внимателно подбрани книги. Като средство против меланхолията са използвани и големите запаси от шоколад на борда.

Валентин БОЯДЖИЕВ