nabore.bg

Какво са писали за историка на българския печат професорите Минка Златева, Филип Панайотов, Стефан Брезински и писателят Чудомир?

Проф. Георги Боршуков, един от създателите на висшето образование по журналистика в България

Сто и двадесетата годишнина от рождението на професор Георги Боршуков, изследовател на българския възрожденски ( и не само) печат мина без фанфари. Аз продължавам да ровя из мрежата заради рутинните извинения „За онова време и личностите му знаем малко”. Ето какво научих още за човека, който преди половин век в Софийския университет „Св. Климент Охридски” ни въвеждаше в тайните на журналистиката, иначе толкова публична професия. Дано са точни е-щрихите към портрета му.

1972. Афоризми

Като първокурсници между нас си наричахме професора ДЯДО Боршуков, той ни предизвикваше с хумора си. Често се шегуваше, че паметта е от женски род и понякога изневерява. Когато го питахме той кого предпочита – Ботев или Каравелов, отговаряше най-сериозно: за да пише човек за някого, трябва наистина да го обича...

1926. Летописно

Казанлъшкият отдел на библиотека „Искра” се увеличава... Георги Боршуков изпрати своя превод „Промени в социалистическата програма”. Умоляват се всички казанлъчани да изпращат по 2 екземпляра от трудовете си в тоя отдел. Поканата е от културните вести в бр. 56 на в. „Казанлъшка искра”, сега електронен архив на в. „Искра” в града.

1935. Колегиално

Съгражданинът ни Георги Боршуков, редактор на в. „Дъга”, е издържал пръв конкурса за 2-годишна специализация по журналистика в чужбина. Нашите поздрави и благопожелания, съобщава бр. 270  на в.„Казанлъшка искра”.

2022. Винаги журналист

Професор Минка Златева

Когато за 50-годишнината на журналистическото образование у нас подготвях студията си за връзките между България и Австрия в областта на висшето образование по комуникация, споделя проф. Минка Златева в интервю за сайта на СБЖ, установих, че в нашата катедра са работили трима виенски възпитаници – проф. Георги Боршуков, който изучава две години хидроинженерство и едновременно е кореспондент на вестник „Народ” от австрийската столица, а по-късно е изпратен на специализация в Париж, проф. Дафин Тодоров и д-р Младен Младенов.

2021. Препоръки

Професорът по история на българската журналистика Г. Боршуков (лека му пръст!) съветваше преди няколко десетилетия студентите си: „Не започвайте статиите си с латински сентенции – претенциозно и банално е”. Препоръката му произтичаше от неговите наблюдения върху българския печат, който след Освобождението прибягвал често до такъв похват, за да покаже европейска образованост, разказва Светослав Терзиев във в. „Сега”.

1947. Вместо снимка

Писателят и художник Чудомир

На 15 октомври Чудомир пише в дневника си (по електронното издание LiterNet): Един умен млад човек от Казанлък е Г. Боршуков. Почна като разпален социалист, извоювал си име на отличен журналист, той сега се е оттеглил в работната си стая и събира материали за историята на българския печат. Не се съмнявам, че си е намерил мястото и че нашият Университет би спечелил много, ако му отвори вратата си. Той е честен, симпатичен, проучва дълбоко въпросите, които го интересуват и най-важното – не гони евтина слава.

1946. Правото

В електронната енциклопедия „Дарителство” на БАН под №34 е посочен Фонд „Иван К. Каранджулов”, в който през 1930 г. са дарени  100 хиляди лв, от 1937 г. е прехвърлен към БАН и по волята на дарителите от лихвите ежегодно трябва да се награждава най-доброто съчинение по българско и международно право. За 1946 г. това е трудът „Обединението на народите” на Георги Боршуков.

1963. Коректив

На 6 март в посочените дневници Чудомир отбелязва: Писах на Г. Боршуков във връзка с работата ми „Първи социалисти по нашите села”. Чакам с нетърпение отговора му, след което ще замина за София да сверя някои данни в историческия отдел на ЦК.

2014. Овреме

Той (проф. Боршуков) винаги говорел на „вие” на студентите си и често ги съветвал: ”Колеги, журналистиката е хубаво нещо, ако се откажеш от нея овреме”, разказва вестник ”24 часа” забавните истории на факултета по журналистика.

1969. Алтернатива

Професор Филип Панайотов

Георги Боршуков бе главният виновник и аз да се посветя на историята на българската журналистика, разкрива проф. Филип Панайотов в публикация в сайта „Наборе.бг” и обяснява първоначалния си отказ да смени своята динамична професия с преподавателска работа. „...не престана да ме убеждава. След като изговори всичките си доводи, изстреля и последния си аргумент:” Вие сте добър журналист, а добрите журналисти често ги уволняват. Какво ще правите, ако ви уволнят? Университетът е добро решение – ще бъде ваше сигурно убежище. От собствен опит знам”.

2012. Пример

Професор Стефан Брезински

Вярно е – преди години проф. Г. Боршуков учеше студентите по журналистика на перфекционизъм. Обаче дали е същото, когато се изписват цели изрази на английски, а преводът им е нещо невнятно?, пита с куп очеизваждащи примери Стефан Брезински  в статия „Убиваме ли езика си?” за вестник „Дума”.

1874. „Жаба” и жабета

В България са излизали много вестници, един от които е в.”Жаба”(1874), цитира „Бургас – Под Лупа” социолога Цветозар Томов. „За него не се помни почти нищо, но аз си спомням как историкът на българската журналистика проф. Г. Боршуков все пак успяваше да го характеризира. В. „Жаба”, обясняваше проф. Боршуков, е съществувал само за да докаже, че човешката глупост е безгранична...”

1975. Мисията

Боршуков страдаше от деградирането на всекидневния ни печат в сравнение с печата на Възраждането, разказва в сп. „Български журналист” Славчо Васев. Тази деградация имаше 2 страни – едната с относително равнище в списването, но трибуна на най-черната реакция, чийто главен представител бе в. „Зора”, другата под маската на информационна обективност, в гонитба на сензационност се отличаваше с ниското си равнище на писане. Образци бяха „Дневник” и „Утро”. Основавайки се на възрожденския печат и на разбирането си за обществената роля на печата, Боршуков поде една непосилна дейност за осмисляне на журналистиката като високообществена и творческа професия. Разработи цяла беседа, която от името на Дружеството на столичните журналисти прочете в София и някои градове на страната. Прочее на тази цел... посвети повече от две десетилетия неуморна дейност в университета като един от основателите на специалността „Журналистика”...

Антония МЕЧКОВА

март 2023 г.