nabore.bg

* Тодор Живков бе бледо копие на сегашните политици

* Танцьорка от Нигерия искаше да ме купи от първата ми жена

„Целият си професионален живот изкарах в лъжа. Колкото по-добре лъжех, толкова повече ми ръкопляскаха. Наричаха ме измамникът, на когото може да се вярва. Понякога съм броял стотинките, а друг път си купих най-скъпия мерцедес в България за времето си. Никога обаче не съм мислил, че парите са най-важното нещо в живота. Бил съм с милионери и с бедняци. Във всеки от тях съм търсил човека, а не богатството му. Защото никога не знаеш кой какво носи. Махах своята глава, но не съм посягал на ничия друга“, споделя пред „Златна възраст“ фокусникът Антраник Арабаджиян, известен като Астор.

-Асторе, кой ти „маха“ главата?

-Ето този (смее се и посочва пудела си Чарли). Слава богу засега не се опитват да го правят. Чувствам, че имат уважение към мен. Не говоря за страх, защото аз не притеснявам никого за нищо. Не отмъщавам на враговете си. Не им се сърдя. Те очакват, че ще стане война, аз не им обръщам внимание.

-Как изглеждат фокусите в политиката от твоята камбанария?

- С политика не искам да се занимавам. Когато  бях малък дядо ми каза: “виж баща ти и чичо ти се карат за политика. Това не е  хубаво нещо, никога не се занимавай с политика.“ Бил е много прав. Предлагали са ми да вляза в политиката  и съм убеден, че ще свърша работа, но феновете ще ме намразят.

-Как си представяш промяната към по-добро,  защо не можем да се обединим като народ?

-  С повече себеуважение, с хора които мислят за другите, с разбиране и приятелско отношение. Само тогава ще вървим към добро. С млади и способни хора, но врели и кипели в тези неща, не тепърва да се учат. Незнанието с алчността обърква цялата работа. Днес велики артисти, художници, музиканти не знаят дали следващия месец ще имат какво  да ядат. Те имат нужда от сериозна подкрепа, за да могат да  творят. По-голямата част от тях са убедени, че  вече за нищо не стават, отхвърлил ги е животът. Важно е и да се гласува. Аз винаги гласувам на избори. Това е мое право и го обмислям внимателно. Лошото е, че нямаме избор. Надявам се и дано не бъркам, че покрай Европа можем да се оправим. Народното събрание може да изчезне с магия, но не вярвам, че това ще разреши проблемите ни. Иначе отдавна да се бях намесил.

-Защо Мистер Сенко е наричал Тодор Живков колега?

-Знам за случай, в който Сенко го нарекал „колега“, а Живков попитал: „Защо ми казваш колега?” Отвърнал му: „Защото и вие крадете и ние. Само дето ние връщаме и на нас ни ръкопляскат.“ Живков се смял на думите му. Веднъж ме попитаха от един вестник какво мисля за бай Тошо и аз казах, че той беше бледо копие на сегашните, че не е правил такива гадории. На другия ден заглавието във вестника беше: „Бай Тошо е слаб магьосник”, а аз не казах това. Аз уважавах бай Тошо.

-Кога си правил фокус със сутиен на масата на Първия?

-През 74-та година в прочутата „Ханска шатра“. Нямаше лято, в което първият да не правеше обиколка на родното Черноморие. Разхожда, гледа и се прибира в „Евсиноград“. Един висок, як мъжага ме предупреди да не ходя на масата на Живков. Стори ми се, че това ще е голяма грешка. Исках да ме забележат и реших да не пропусна случая. Приближих се до масата, всички лица ми бяха познати, защото портретите им се носеха на всяка първомайска и деветосептемврийска манифестация. Бръкнах в сакото на един от тях и извадих карта, в друг намерих няколко банкноти, а от вътрешния джоб на тогавашния втори човек в държавата – Станко Тодоров, измъкнах сутиен. Това накара Живков да се залива от смях.

-Мистер Сенко какъв беше?

-Особен човек и своенравен, но му отиваше. Последно се чухме, когато му изпратих лекарства от Кипър. Казах му, че му ги изпращам по едно хубаво момиче, което той трябва да чака на летището. След около година ми казаха, че е починал. Веднага купих две бутилки водка, защото той пиеше водка, но не беше любител. Едното шише излях на земята в негова памет, от другото пихме по глъдка за бог да прости. Убеден съм, че всички са тъгували за него, дори и неприятели, ако е имал. Казваше: „Не е важно да можеш да играеш, важното е да знаеш кога да слезеш от сцената.“ Той спря на 60. Да, ама как да преценя, вчера ли беше, днес ли съм най-добрият или утре ще бъда. Преди няколко месеца навърших 70 г., но съм луд за трима на по двайсет.

-Откъде идва дарбата ти?

-При всички случаи е дарба, защото аз съм известен с това, че не репитирам, с което проявявам нахалство. Дори номера ми със свалянето на главата в Хасково през 81-а го изиграх без репетиция. Давам си сметка, че поемам голям риск номерът да не се получи, но знам, че играя по-хубаво така. Може би е закрила отгоре.

-Вярваш ли в силата на мисълта, ти самият използваш телепатия в работата си?

-Мисълта е голяма работа. Учените допускат, че след 25-30 години няма да имаме нужда от телефони, а аз ще си помисля за теб и те вече ще знаеш. Телепатичното общуване няма да ни го дадат отгоре, това е до възможностите на човек. На всеки се е случвало да помисли за Пешо и той да се появи. Можем да развиваме тези способности.

-Какво никога не би работил един арменец?

-Ще кажа виц по тоя случай. Дали на един арменец мотика да копае. След час идва бригадирът да го попита защо само се подпира, а не бачка. Мисля как да сложа моторче да работи сама, казал той. Ха, че ти къде си виждал мотика с моторче, засмели се хората. А арменецът им отговорил: А вие къде сте виждали арменец с мотика?

-Какво искат жените?

-Да ги обичаш, а аз много ги обичам. Шегувам се понякога като казвам, че разбирам само от три неща, от магии, от алкохол и от жени.

-Защо се разделихте с първата ти любов, Мими Иванова?

-Лятото на 69-а се разделихме. Аз бях на Златни пясъци, а Мими на Слънчев бряг. Не издържах качих се на рейса и тръгнах да я търся. Горях от нетърпение да я видя. По пътя като червей започнаха да ме гризат думите на приятел: „Тя те изостави, а ти търчиш да я гониш. Бъди мъж.“ Слязох от автобуса и останах сам сред полето. След време научих, че през тези няколко месеца тя непрекъснато ме е чакала. Прекрасен човек и приятел е, до ден днешен сме в отлични отношения. След като се разделихме тя се ожени за полски музикант, а после аз я запознах с Развигор. Тя си е празнувала юбилей при мен в магичния театър, а аз от сцената казвам: „Развигоре, хайде изчезвай, че имам работа с мадамата.“ Той знае, че е закачка. В отлични отношения сме.

-Как така танцьорка от Нигерия е искала да те купи от първата ти жена Пепа?

- Танцьорката носеше артистичното име Бабет и работеше с нас в Белгия. Една вечер казала на жена ми: „Би ли ми отстъпила мъжа си, ще платя за това.“ Мислейки, че е на шега, Пепа казва „Да, разбира се“. Минават дни, Бабет е сърдита и не говори с Пепа. Попитах я какво се е случило, а тя ми отвърна: „Знаеш ли какво изтърва заради жена си? Можех да й платя 240 000 $, но разбрах, че вие сте наистина женени. Исках да те откупя от нея и да отидем в Нигерия. Баща ми е вожд на племето, а жрецът скоро почина. Ако ти станеше жрец, всичките пари и злато на племето щяха да са наши.“ Така и не можаха да ме купях.

Интервю на Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”