nabore.bg

Облекчих болките на папа Йоан Павел II

Зофия Шчербак е родена във Варшава, в България живее от 25 години и неведнъж е смайвала официалната медицина с постижения, където “вече само Господ може да помогне”. Удивителните й способности да лекува неизлечимо болни са потвърдени от водещи светила у нас и в чужбина. Заради помощта, която оказва на папа Йоан-Павел II при гостуването му у нас през 2002 г. - значително облекчава страданията му от паркинсон - е приета за нехоноруван член на Атлантическия клуб. Зофия Шчербак е категорична, че класическата и алтернативната медицина трябва да вървят ръка за ръка. Председател е на Сдружението на природолечителите в България.   

- Госпожо Шчербак, какъв е вашият метод на лечение?
- Аз въздействам на пациентите със силата на мисълта, на духа, телепатично. По образование съм икономист, но съм доказала през годините дарбата си да лекувам. Работила съм с онколози, с хирурзи. Не съм експериментатор. Подхождам към болния като негов съучастник, изключително отговорно. Помагала съм на страдащи от множествена склероза, на деца с увреден слух, при хормонален дисбаланс, постигала съм подобрение при рак без разсейки.

- Как точно помагате на хората?

- Не мога да помогна на човека, ако не почука на вратата ми, ако самият той не поиска това. Който има нужда от лечение, ще ме намери. В Библията е написано: почукайте и ще ви се отвори. Насила не става. Лично аз знам, че нищо не знам, а онова, което знам, е толкова минимално. Бих искала да лекувам хора с едно докосване. Понякога успявам. Жена на 42 години с множествена склероза и прекаран инсулт, на инвалидна количка, дойде при мен. Още при диагностиката, когато докоснах главата й - там въздействам най-ефективно - тя се изправи и започна да ходи. Никое заболяване не е случайно. Лекувам чрез концентрация на мисълта. Имам и друг подобен случай, тогава човекът проходи на втората процедура. Но се получава нещо абсурдно. Хората, които прохождат, не стават по-добри, не се променят. Стават дори по-лоши. В тях няма смирение, няма радост от постигнатото. Страданието трябва да ни облагородява, трябва да умеем да се радваме на всеки миг, на всеки слънчев лъч, на всяко цвете. Защото егоизмът е унищожителен.

- Кога открихте своята дарба?

- Имам лечителската си дарба още от детство, но тогава не подозирах за нея. Аз съм от семейство на бизнесмени, хора на изкуството, духовници. По професия съм икономист. Някога бях посредник между българска и полска фирма. Имах възможност да остана в Полша и да се развивам в тази насока. Тук се събуди желанието ми да помагам на страдащите и тежко болните. В България има огромен енергиен потенциал. В продължение на година работата ми с тежко болни беше проследена и контролирана от научноизследователска комисия с председател проф. Иван Черноземски. Накрая тя излезе със заключение, че чрез моя алтернативен метод при терапия на неизлечимо болни са постигнати позитивни резултати, които бяха описани в протокол. Въз основа на него комисията издаде предложение до Министерството на здравеопазването за взаимодействие между класическата и алтернативната медицина. Щастлива съм, че спечелих много лекари на своя страна.

- Как продължи вашата дейност по нататък?

- Продължих да работя по схема, препоръчана ми от комисията. При мен постъпваха за лечение и пациенти с по-леки диагнози като миоми, кисти, аденоми, със сърдечни, бъбречни и чернодробни заболявания, костни и хормонални нарушения, диабет, увреждане на зрението и др. Това беше за мене разтоварване в сравнение със случаите на злокачествен рак в последна фаза или на дистрофия. Напоследък за огромно съжаление се увеличава броят на раковите заболявания. Мечтата ми е да ми се даде възможност да помагам в началния стадий, но на този етап това не може да стане, защото не е регламентирано.

- Някои пациенти попадат и на мошеници...

- Знам, че безнадеждно болните хора ще се втурнат да търсят други знахари, билкари, лечители и псневдолечители. И ще попаднат на мошеници, които ще им вземат и последния лев. Ще им развалят магии, ще им баят за здраве, ще им леят восък, ще ги карат да пият разни отвари. Но аз не се отказвам да се боря за прокарване на закон за алтернативната медицина с идеята нейните постижения да бъдат проследявани и контролирани от официалната. Това взаимодействие трябва да става в специализиран лечебен център. Получавала съм примамливи покани за работа в подобни центрове в Германия, САЩ, Италия, Швейцария. Отказах ги. Убедена съм, че трябва да работя тук.

- Какви закономерности открихте във вашата лечителска практика?

- Открих връзки между видове заболявания и особености в характера и постъпките на хората - негативни, разбира се. Пациенти, които са налагали психически тормоз на своите близки, се разболяват от тумори в главата, множествена склероза, инсулти, инфаркти. При онези, които не са изпълнявали ролята на майка или баща, се проявяват заболявания като рак на гърдата, матката, простатата, аденоми. Болни, при които заболяването се проявява в хранителния тракт: стомах, черен дроб, дебело черво, имат склонност към сребролюбие, пристрастяване към материалното. Затворените, необщителните, конфликтните личности страдат най-често от щитовидна жлеза и имат проблеми с имунната система.

- Вие сте се срещали и с леля Ванга...

- Открих, че чудесата са възможни, но са позволени само на тези, които доказват, че ги заслужават - със своя морал и принципност. Няколко пъти се срещах с леля Ванга. Тази малка на ръст, но велика по дух жена ми даде силен духовен тласък. Рече ми: “Ти лекуваш! Рак лекуваш, миоми, кисти, захар, деца лекуваш! Лекувай, чедо, лекувай! Никога не се отказвай от лечението, каквото и да ти се случи!”

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”