nabore.bg

Време е застрахователите да въведат нова полица – „Политическа отговорност”

От времето, когато един трабант се превърна в символ на българската държавност и евроатлантическа преориентираност, ме чопли този въпрос – защо новите правителства встъпват в длъжност винаги на по едно малко коняче, а новите шофьори катаджиите не ги черпят даже и с пияна вишна?

Значи – държавата може да се управлява на едно малко, а колата – не, така ли? По-късно към тоя се прибави и втори въпрос – защо, когато кандидатствате по европроект, сред документите се изисква и свидетелство за съдимост, а когато регистрирате партия – не?

Значи ли това, че на държавата не й пука

какви типове я карат и й бъркат в портмонето?

И трети – още по-важен – защо когато човек се жени, след пробата за СПИН и васермана трябва да отърчи до близкия психодиспансер, за да си извади тапия, че не му тропа нещо, а, когато се кандидатира за депутатин – не? Все пак – с жената човек може да се разведе по-лесно, отколкото с държавата си!

И така, питанка след питанка, стигаме до най-интересната.

Защо, като ви спрат с колата, питат първо дали си имате книжка и талон, и веднага след това - как сте с гражданската отговорност? От времето, когато това понятие означаваше, че всеки гражданин е отговорен за ставащото в държавата му, то претърпя малка девалвация. Сега „гражданска отговорност” означава само купено парче хартия, което почти гарантира, че евентуално един ден застрахователят може би ще плати смачкания калник на друг участник в движението. Който иска да пърпори по дупките на пътищата на родината, трябва да си го плати – иначе му излиза по-скъпо пърпоренето. Та, питам се – защо, за да смачкаш калника на паркиралия по диагонал, трябва да си си платил предварително, а да строшиш фара на държавата е безплатно?

Все пак – фаровете на държавата струват по-скъпо!

Когато се чуе трясък и от държавната кола се посипят стъкла, обикновено излиза някой и казва, че е станала малка грешка, но той поема политическата отговорност да оправи работата и да изкара колата от калта. Той хубаво поема, ама защо не си плаща?

Обясняват ни, че политическата отговорност означавала на следващите избори никой да не го хареса заради зигзагообразното му каране и така той да отстъпи кормилото другиму. И да си вдигне партийката на трупчета. Това – добре, макар да знаем, че срещу двайсетачка на калпак и няколко автобуса любители на безплатния туризъм из родината, кормилото той няма да го изпусне. Ама защо поне да не си плати?

Все в тоя ред на мисли, ми се струва, че е време застрахователите да въведат нова полица – „Политическа отговорност”. Както нашата трябва да се плаща авансово – наведнъж за цялата година, така и тяхната – наведнъж за целия мандат. Ама не се знаело дали ще го изкарат – голям праз – да са си го изкарали! Ние знаем ли дали ще караме до края на годината или някой дупка ще ни хвърли в отвъдното!

Но да не се плаща от държавната субсидия,

а от носителите на отговорността – та да е ясно кой пие, кой плаща, и колко му струва!

Продадеш металургичен комбинат за един долар – идва застрахователят и плаща веднага разликата до милиард и нещо. Купиш корабче, пък оставиш да го плащат следващите – плаща се от застраховката. Сключиш договор за атомна централа, а от нея налице са само неустойките – ето ги и неустойките осигурени за сметка на полицата! Строшиш няколко глави в името на етническия мир и религиозна толерантност – застрахователят поема разноските по потушаването на етническите вълнения и помирението на пердашещите се. Отговорност за строшените глави и държавни фарове трябва да се поема по някакъв начин, а каквото и да си говорим за начините, ние си знаем, че винаги накрая ще стане въпрос за пари.

Защо да им плащаме катастрофите ние – които си имаме гражданска отговорност за колите, не караме на едно малко, имаме тапия от психодиспансера и чисто свидетелство за съдимост?

Румен БЕЛЧЕВ