nabore.bg

Експозицията е разположена в Столичната библиотека

Писателят Емил Коралов 

На 30 октомври (четвъртък), 2025 г. от 18, 30 часа ще бъде открита документалната изложба "Фантастичният свят на Емил Коралов - прозрения към бъдещето". Тя ще е разположена в галерия "София" и мраморното фоайе на Столичната библиотека и се организира по повод 1 ноември - Денят на будителите и 119-годишнината от рождението на белетриста Емил Коралов, пионер на научната фантастика в България.

Писателят като студент

Сред организаторите на изложбата са Столичната билиотека, семействата Коралови и Стоеви, Институтът за литература към БАН, Интегралният клуб за фантастика, евристика и прогностика "Иван Евремов", фондацията "Елена и Христо Генчеви", Народното читалище "Просвета-1928" в село Славотин, Монтанско, Народното читалище "Христо Ботев-1900" във Вършец.

Литературните историци наричат Емил Коралов "пионер на научната фантастика у нас"

Познавачите на научно-фантастичната литература определят книгите на писателя Емил Коралов като първите словесни прозрения в родната фантастика. Според тях белетристът Коралов е предрекъл:

- космическите кораби

- безжичната комуникация

- роботите с изкуствен интелект

- вертолетите и летящите индивидуални средства

- електронните фотоапарати

- изследванията в стратосферата и над нея

- безпилотните летателни средства

Изложбата ще може да се разгледа до 5 ноември 2025 година.   

"Хората на бъдещето" е един от популярните фантастични романи на Коралов

 А ето и част от биографията и книгописа на Емил Коралов.

Писателят е роден в с. Славотин, Монтанско и израства в семейството на учителите Донка и Дончо Станчеви. Баща му е основател на организацията на тесните социалисти във Вършец (1911) и един основателите на народното читалище там. По време на Септемврийското въстание 1923 г., семейството помага на водачите на въстанието, а след разгрома къщата на Станчеви,вила Незабравка, е опожарена.

Илюстрация към една от фантастичните творби на писателя

Коралов завършва немска филология в Софийския университет (1933). Първата му публикация е стихотворението „Песента на камбаната“ в сп. „Младеж“ (1922), чийто редактор е Тодор Павлов. По-късно сътрудничи на списание „Нов път“с редактор Георги Бакалов, на вестниците „Ехо“, „Наши дни“, „Вестник на жената“, „Литературни новини“, на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, „Изкуство и критика“. Заедно с Георги Цанев и Светослав Минков издава седмичника „Прожектор“, който се преименува на в. „ЛИК“ /Литература, Изкуство, Критика/.

"Тайните и чудесата на слънчевата книга" също събра интереса на читателите

Първата му книга за възрастни (в съавторство с Тодор Харманджиев) е сборникът стихове „Белият конник“ (1926). През 1928 г. той се включва и в алманаха „Дни и нощи“, в който свои творби публикуват Христо Радевски, Орлин Василев, Тодор Харманджиев, брат му Лъчезар Станчев. Първата самостоятелна книга на Емил Коралов е сборникът с разкази „Луната и прокурорът“ (1927).

Писателят има афинитет към експресивната проза, към психологическото проникване в драматичните съдби, дълбоките страсти, гради интригуваща фабула с неочакван край. Първият му роман е „Великата жажда“, за който е приет в Писателския съюз през 1930 г. Следват романите: „Непримиримите", "Човекът с две лица", "Третото поколение", в които той навлиза в същността на сложните житейски съдби с обхватни белетристични платна. Коралов е един от най-плодовитите автори на стихове и проза за деца  и много популярен през 30-те и 40-те години на ХХ в. Сътрудничи на сп. „Детска радост“, „Светулка“. През 1933 започва да издава (заедно с брат си  Л. Станчев) седмичния вестник за деца и юноши „Весела дружина“ . Той е един  от редакторите на в. „Детска книга“ (1933–1943), издаван от Дружеството на детските писатели. Коралов е първият писател в областта на фантастиката за деца и юноши. Година след него в същия жанр започва да пише и Елин Пелин. Той създава десет книги за деца с героите  Жари и Морското Момиче. Първият му роман от неговият фантастичен цикъл е „Златната земя. Приключенията на Жари и Морското момиче“, издаден в Библиотека „Весела дружина“ (1937) „Човекът на бъдещето“ (1939) доказва писателския интерес към фантастичното и приключенското и с него той предрича  и развива темата за космическите пътешествия и срещите от четвърти тип т.е. контактите на земляните с хора от друга планета, наречени „хвърчащите хора“. Темите за космоса, роботите, подводниците, напредъка на науката и техниката писателят винаги разработва във връзка с въпроси на войната и мира, човешкия живот и чудодейните технологии, които, реализирани днес,добавят нови, непознати тогава, качества и възможности на модерния човек.

Романът за деца и юноши "Тайнствената подводница" включва в сюжета си много приключения и фантастика

Написал е и множество харизматични романи,повести и новелиза възрастни, които представляват мащабни и аналитични платна на заобикалящия ни свят, на човешки съдби и герои, борещи се и побеждаващи предизивикателствата и отрицателните въздействия на властта.Между тях изпъкват такива като:Септемврийци, Чинарите зашумяха, Неспокоен летопис, Отражения в Марица, Училище за смелите, Спътници, Двубоят, Градът на светло, Всеки има своя ден, Неонови слънца, Тези, които обичаме, Яна Чемширева, Перуника и др.

Емил Коралов издава детския вестник "Весела дружина" заедно с брат си Лъчезар Станчев

Писател на неугасващия през вековете хуманистичен идеал Емил Коралов бе ярка личност, твърдо устояваща идеала си за лична свобода, за човешко достойнство и свободната воля на гражданското общество. Във своите „Далечни спомени“ акад. Петър Динеков отбелязва „Още от най-ранните си произведения, а и по-късно, Емил Коралов се насочваше към остри обществени проблеми, избираше герои с психологическа борба и нравствено изкупление...“ Е. Коралов е  носител на Димитровска награда (1952) и е народен деятел на културата (1967).

www.nabore.bg