nabore.bg

Архивите са живи

Еволюция: Старите градски професии изчезват

В червената книга са теляците, ваксаджиите и... щатните партийни секретари

 

Някои професии потъват в забвение заедно с епохите си. Едва ли знаете, че в древния Рим е имало занаяти като писар на проклятия, погребален клоун или организатор на оргии. Разбира се, те отдавна са изчезнали, макар да не е изключено днес да се срещат под някаква друга форма - в крайна сметка времената се менят, но хората са едни и същи. Днес вероятно са останали отделни, все още живи представители на тези изчезващи начини за препитаване. Та кой от нас не си спомня едрата фигура на

 

теляка

 

- вечно мокрия бабанка с кърпа или чаршаф около кръста, въоръжен с кесия, груба като раш пила, който срещу някакви стотинки ще ви смъкне кожата, и то така, че да заприличате на розово сукалче. Имаше ги във всяка обществена баня и се смяташе за съвсем нормално хората да търсят услугите им. В онези времена имаше много повече доверие помежду ни. Тогава никому не правеше впечатление, ако някой се приближи към вас и ви предложи да си изтъркате взаимно гърбовете. Е, понякога, макар и много рядко, това не беше съвсем безкористно. Но “те” си личаха отдалече и в такива случаи ние знаехме какво да правим.

 

Ваксаджиите

 

също са изчезващ вид. Някога си позволявахме да излезем с прашни обувки, понеже знаехме, че чичото на ъгъла така ще ги лъсне, че и муха може да се разчекне на тях. Някъде дори ви предлагаха да седнете на стол, слагаха нещо като капаци над фортовете, за да не ви изцапат чорапите, и почваха. А през това време вие пушите цигара и си четете вестника. Какви времена бяха!

И

 

продавачите на камъчета за запалки

 

и ластици за гащи отдавна са в “червената книга”. Старите софиянци още помнят слепеца, който дълги години седеше на тротоара край Женския пазар или до Халите и ритмично потракваше кутийката с камъчета, за да го чуят минувачите. Днес няма запалки с камъчета - няма го и човекът. А какво да кажем за машинописките, тези неуморни труженички, които вършеха черната работа на чиновници, културтрегери и всякакви други “твари” на писменото слово. И те на свой ред отидоха в запаса, изместени от компютрите. От тях останаха само спомените, а самите те пък си останаха с доживотния тендовагинит.

Няма да намерите и

 

ловци на бримки.

 

Едно време дамите носеха найлонови чорапи с колан и жартиери, което, нека си признаем, имаше своя непреходен чар, и като тръгнеше една бримка отгоре надолу или обратно - спасението беше при бримкаджиите. Днес няма такова чудо като тях.

 

Линотиперът

 

също е архаичен образ. Той беше словослагател, предтеча на модерния графичен дизайнер. Неговият тогавашен шеф,

 

метранпажът,

 

днес се е преквалифицирал и вече работи със софтуер. Няма ги и техническите секретари, които навремето чертаеха с молив и линия върху кадастрон страниците на вестника. Днес всичко това се прави с компютри. Няма го познатият мирис на печатарско мастило, до болка познат на старите пушки в занаята, който ги караше да тръпнат в очакване на поредната си рожба - сиреч на новия брой. 

Хайде сега да влезем в театъра и да надникнем на сцената. Къде е

 

суфльорът,

 

човекът, който някога спасяваше актьорите от моментна амнезия и пиесата от провал? Изчезна, съкратиха го - нали трябва да му се плаща и на него. А той - или тя - стоеше в нещо подобно на мида или на землянка пред самата сцена и подсказваше на двойкаджиите, забравили репликите си. Изчезнаха и някогашните

 

телефонистки,

 

онези симпатични анонимни жени с любезни гласове, които бяхме свикнали да чуваме, въртейки шайбите на старите телефонни апарати.

Ето че стигаме и до забавния силует на

 

коминочистача.

 

Той също е в книгата на изчезващите видове. Отвреме навреме в София може да срещнете носталгичен образ, облечен в черно, с бомбе и със съответните такъми, който ви предлага да се снимате с него срещу заплащане - нали се смята, че носи щастие. Той обаче си няма колеги - всички те отдавна са пенсионери или просто са си отишли от този свят.

Накрая нека завършим с един добре познат в миналото персонаж –

 

щатния партиен секретар.

 

Той също е забравена “вкаменелост” поне от 25 години насам, но някога, подобно на динозаврите, се срещаше навсякъде. Мир на праха му. 

 

От вестник „Златна възраст”

               


От десетилетия вече не се чува гласът на телефонистките в градските и междуградските линии

От десетилетия вече не се чува гласът на телефонистките в градските и междуградските линии

Телякът почти е изчезващ вид професия вече

Телякът почти е изчезващ вид професия вече

Никой не въстановява дамските чорапи с култовото

Никой не въстановява дамските чорапи с култовото "ловим бримки".

Партийният секретар (в средата) съпътстваше целия ни съзнателен живот - и на село, и в града.

Партийният секретар (в средата) съпътстваше целия ни съзнателен живот - и на село, и в града.