nabore.bg

И  ето вече трета нощ,

навънка пада мрак,

а той целува ме отново,

                      пак и пак.

-„Да спреме мили,остави”-

му казвам във премала,

а той отвръща:

-         „Как,да не целувам

тоз изящен крак

и устните червени като мак,

косите – златен злак,

а тънките ти пръсти

зоват и дават знак

да продължа отново

пак и пак……….. „

Марина ДИМИТРОВА