nabore.bg

Цял живот живея по квартири, не искам да плащам ипотеки и да съм зависим от банки

Емил Кошлуков е роден на 23 октомври 1965 г. в Пазарджик. Започва голямата промяна на Бългapия през 1989 г. и до днес отстоява позициите си на демократ. Един от мaлĸoтo пoлитици, ĸoитo са ocтaнaли бeз ниĸaĸви oблaги oт yпpaвлeниeтo. В казармата е осъден на 6 години затвор за антидържавна пропаганда и агитация. Освободен е през 1988 г. месеци преди идването на демокрацията. Учи английска филология в Софийския университет, където основава Независимо студентско дружество. Завършва и “Политология“ в Калифорнийския университет в Санта Барбара. През 2001 г. влиза в парламента като депутат от НДСВ. След това основава партия „Новото време“. Работи и като журналист в няколко телевизии.

- Здравейте, г-н Кошлуков, кажете как минава денят ви?

- Като на повечето хора. Ставам сутрин, пия много кафе. Преглеждам медиите и после действам по задачите. Занимавам се инвестиционни проекти, отново съм в журналистиката, но не в телевизия. Гледам да се храня на обяд, но като повечето българи прекалявам вечер. Опитвам да отделям време и за спорт и за лични неща, като да отида урок по гръцки. 

- Моля, коментирайте новото правителство - има ли надежда за по-добро бъдеще?

- Мисля, че да. Защото първо в това правителство обсъдиха програмата по която ще работят, а не кои ще се министрите, което е правилният подход. Надявам се, че това означава, че ще е по-стабилно и, че са се разбрали за компромисите. Второ: ГЕРБ вече знае, че трябва да провежда реформите активно, без да връща мандата си. И трето: икономиката реално расте, стандартът се променя, за съжаление това не го усещат всички, най-вече в Западна България. Все повече работни места се откриват. Трябват ни чужди инвестиции, да дойдат хора с пари и бизнес и по-образовани кадри, което означава час по-скоро да оправим образованието си. Нямаме специалисти. Новото управление трябва още да облекчи условията за правене на бизнес, да се справи с корупцията, за да могат да живеят хората по-леко. Всички приказки за патриотизъм накрая се свеждат до това, дали можеш да си нахраниш децата в България.

- Вие сте един от тези, които започнаха промяната, когато СДС бе голямата надежда за по-добро бъдеще. Настоящето отговаря ли на това, за което мечтаехте през 1989 г.?

- Не, защото тогава смятахме, че ако започнем да работим като хората на запад, ще заживеем като тях... За съжаление се оказа, че не е толкова лесно. Първо ние сме изостанали ужасно много във времето. Второ, това механично преписване на конституция и закони (защото ние приехме еднакви закони с цяла Европа) - оказа се, че законите на хартия не винаги действат на практика. И трето, има много неща, които не успяхме да направим. Така че развитието е доста по-бавно и слабо. Виждам грешки, които са могли да бъдат избегнати. Да, хората са разочаровани, но аз не споделям и този масов песимизъм. Само ние сме народ, който има пословица “Много хубаво, не е на хубаво”... Но може би животът ни е учил така през дългите години на робство - да сме по-негативни и мрачни в очакванията.

- Защо според вас политиците са сред най-мразените хора?

- Ако започнете от фейлетоните на Алеко още от 19 век и минете през 1944 г. , сатирата на българските вестници и си спомните вицовете през социализма, ще видите, че ние никога не сме били доволни от политиците. Най-тежкото поражение на социализма, според мен, е че българинът се научи да живее в лъжа. Прие я за нормална, дори за начин на оцеляване. Приехме лицемерието - да пляскаш на манифестацията, а вкъщи да псуваш властта; да четеш във вестника, че планът е преизпълнен, а като отидеш в магазина - той празен. Тази шизофренна ситуация, в която живеехме ни направи първо големи циници - ние не вярваме на нищо, и второ: фалшивата идеология на равенство, която ни проповядваха, ни направи неоснователно претенциозни. Всеки българин смята, че може да стане директор, независимо дали има качества... Затова не вярваме на авторитети - политиците не са политици, писателите не стават за нищо, телевизията ни също, бизнесът е фалшив. Не уважаваме състоянието, прослойката, успеха. В цял свят да си богат означава да си успешен, а в Бълагрия означава, че си мошеник.

- Може ли честен човек да стане част от управлението на страната?

- Може, разбира се, ако искате да си вършите работата, както трябва, но проблемът е, че публиката не го иска. Казвам го от личен опит. Ако сте добър депутат и се грижите за интересите на избирателите, на другите избори може да не ви напишат в листите, защото сте се скарали с партийния шеф. Затова няма нужда да се грижите за избирателите, а да сте в добри отношения с шефа. Това променя целия парламент. У нас корупция е само тази далавера, в която не участваш, иначе си е сделка... Като започнем от рушветите за КАТ, ние нарушаваме закона всекидневно. Не се съобразяваме с правилата. Освен това само в приказките сме трудолюбив и гостоприемен народ. На колко места обслужването е под всякакво ниво? 

- Бил сте в затвора за предизвикване на бунт и неподчинение в армията. Какво научихте там?

- За един дисидент, какъвто съм бил аз, битката с комунизма е обречена. Ти не си срещу системата, защото можеш да я победиш, знаеш, че не можеш. Тази битка е лична, тя е за ценностите, за които говорих. Иначе означава да живееш в лъжа. Аз съм осъден, защото смятам, че това е диктатура и че това е позицията на интелигентен човек. Не може да си честен и умен и да си комунист - не и трите едновременно. Това е моя лична позиция. Както беше за повечето политически затворници тогава. И в затвора, в известен смисъл, ние бяхме далеч по-свободни, отколкото тези отвън. Можехме да си говорим на господине, а не на другарю, да псуваме СССР, докато другите ги беше страх... Но плащахме цената на вътрешната свобода с външния затвор. Вътре в себе си съм бил по-свободен, отколкото навън.

- Понякога цитирате Евангелието, вярващ човек ли сте?

- Опитвам се да бъда добър християнин. За мен е важно православието да бъде съхранено, защото то е запазило нас българите. И отстъплението от вярата днес, в този меркантилен свят, е отстъпление и от идентичността ни. Все говорят, че духовниците ни не били добри, но те не са църквата, ние сме църквата. Църквата е вяра, духовниците са служителите. Това също е тежко поражение на социализма, защото в онова време преследваха вярата, унижаваха свещениците. В Семинарията отиваха най-елементарните момчета. Поповете бяха потискани и на църквата не беше позволено да прави манастири и да има монаси. Тя създаде много некачествен клир. Освен това ние нямаме калугери, нямаме монашество - няма от къде да излязат и висшите духовници. Това духовенство тепърва ще се възстановява. Трябва да има вероучение в училищата, обяснения на религията за новите поколения. В това виждам и своята роля, да разказвам да представям православието като вяра, за да разберем, че е ценно и ни е завещано още от Борис - Михаил... Сега ние сме това, което руснаците наричат свещопалци.

- Цял живот живеете на квартира. Защо?

- Завършил съм в Америка и може би съм възприел подхода им, че къщата е просто набор от тухли. Второ: смятам, че е по-добре човек да инвестира в живота си, отколкото в тухлите. И трето: ако трябва да си купиш приличен апартамернт в София, са нужни поне 150 000 лв. Накуп толкова за апартамент нямам, а не искам да плащам ипотеки и да съм зависим от банки.

- Дъщеря ви Алис и майка й Наталия живеят в Америка от години. Не сте ли съжалявал, за пропуснатото време с тях?

- Разбира е, че съжалявам, кой не би съжалявал, че детето му расте надалеч? Алис завърши гимназия. Не я съветвам какво да прави, тя твърди, че й харесва литературата, по-скоро хуманитарните специалности. Аз съм толкова малко време с нея, че нямам и много право да коментирам развитието й.

- Идва ли си често?

- Рядко, защото тук няма толкова близки и познати, по-скоро аз ходя там.

- Имате ли хоби, какво правите през свободното време?

- Нямам. Обичам да чета, обичам да плувам, но в София не се доверявам на басейните.

- Излизате често, имате много приятели. Случва ли се да прекалявате с алкохола?

- Да, случвало се е... Но аз не мога да пия сам. Алкохолът е социален порок, той трябва да се споделя. Обичам, ако седна на маса, хубав аперитив, по-скоро пия концентрати, не толкова вино и с хубава вечеря...

Имам фиксация върху темата за организма, който е безумно фина машина, свръх сложна лаборатория, която всеки ден произвежда милиони вещества и хиляди неща трябва да са на място, за да може да функционира. Мисълта, че нещо малко може да се счупи и да не може да го оправиш - тази мисъл ме тревожи, защото е извън силата ми. Плаши ме безсилието.

- Цените хубавата храна, но самият вие готвите ли?

- Не, не готвя. Няма смисъл, когато си сам. В кухнята съм добър теоритик.

Интервю на Анна САПУНОВА