nabore.bg

Кралят (и премиер) на малката балканска държава Ахмед Зогу отказал да плати на оранжевия лидер Христо Оббов за българското участие в авантюрата

След Деветоюнският преврат и Септемврийското въстание (1923 г.) голям брой преследвани от правителството на проф. Цанков земеделци, емигрирали в Югославия. Властите на западната ни съседка ги приели добре и дори им разрешили да развиват политическа дейност. В Белград и Ниш, където били централите на българските политиемигранти, се установили някои от водачите на БЗНС. В югославската столица се настанил и колоритният плевенчанин Христо Гетов-Оббов - 

бивш македонски комита

от четата на Бърльо войвода, доброволец в Балканската война и аташе по печата в българската легация в Париж и кореспондент на в. “Пладне” във Франция. Христо е брат на Александър Оббов, министър на земеделието и държавните имоти при Стамболийски. Като деец на Българския земеделски народен съюз веднага след събитията от 1923 г. Христо Оббов напуснал постта си в Париж. Установил се в Белград и отговарял за нелегалните партийни канали през границата към България. Това ставало под прекия контрол на Жика Лазич – шефа на югославските тайни служби.  

Около Христо Оббов се събрали Михаил Тодоров, Иван Бояджиев /зет на Александър Стамболийски/, Радул Милков, в контакт снего били и много емигранти от комунистическата партия, водени от Гаврил Генов.

През зимата на 1924 година земеделските емигранти в Югославия взели участие в една политическо приключение, за която малко се знае днес. През юни в съседна Албания избухнала революция, дотогавашния премиер-министър Ахмед Зогу избягал в Сърбия, заедно с приближените си, а в Тирана се образувало демократично правителство начело с главата на християнската църква

епископ Фан Ноли.

Ноли бил привърженик на либералните реформи в страната. Хората на Зогу в Белград бързо се окопитили и замислили планове да си върнат властта. При Христо Оббов пристигнал някой си Цена бег и казал: “Помогнете ни да изгоним Фан Ноли. Цялото население на Албания е с нас. Сърбите също разрешиха да действаме – ние ще влезем в Албания, а те ще ни дадат оръдия и картечници. Но нямаме хора – нито един албанец не може да стреля с картечница. Не можете ли да ни дадете ваши емигранти?!” 

Оббов разбрал, че Цена бег е шурей на Ахмед Зогу. Посъветвал се с щаба на БЗНС в изгнание – по това време главните оранжени лидери били в Прага /Чехословакия/. Оттам дали съгласие да се съдейства на албанците. Понеже по това време и земеделци и комунисти се подготвяли за нова въоръжена съпротива срещу правителството на Александър Цанков в България, решили че участието им в подготвяния преврат срещу Фан Ноли ще е нещо като репетиция. Албанците

обещали да поемат част от издръжката

на нашите доброволци. По списък се събрали около стотина български емигранти, всичките с военен опит – картечари и и артилеристи. Целта на “занятието” се пазела в тайна. Дружината се водела от Станчо Трифонов, бивш околийски началник през земеделската власт, капитан Янков и Христо Оббов. С тях бил и Цена бег. Като приближили през Сърбия албанската граница, комунистите в отряда разбрали, че се готви някаква авантюра, и отказали да влязат в Албания. Оббов разпоредил комунистите (около 20 човека) да изчакат на границата, а той с останалите земеделци влезли в Албания. С друг отряд, главно с участие на белогвардейци и сърби, границата преминал от север и претендентът за властта Ахмед Зогу.

Превратът станал бързо-бързо. По думите на Оббов Зогу не се церемонел много: “Превратът стана лесно. Зогу носеше

чували със златни наполеони.

И казваше: ако си с нас – ето наполеонче! Ако не си – заставай пред пушката! И станахме голяма тълпа, албанците тръгнаха с нас!”

Голямата битка между превратаджиите и хората на Фан Ноли станала край град Пешколия. Картечниците и оръдията на българите решили боя – правителствените войници избягали. Пътят на превратаджиите към Тирана бил открит.

Така с помощтта на емигрантите земеделци Ахмед Зогу си върнал властта – провъзгласил се за министър-председател на Албания, а само след четири години и за неин пръв крал. Чак да края на царуването му през 1939 година плътно до него стоял Мусолини. Фактически Албания станала провинция на Италия. 

Като свършили успешно мисията си в Албания Христо Гетов-Оббов заедно с другарите си тръгнали обратно за Сърбия.

Прибрал се в Белград,

а при него пристигнал друг виден земеделски водач – Коста Тодоров. Бай Коста веднага го запитал: “Абе, Христо, ти защо не взе пари от албанците?” “Какви пари?”, попитал Оббов. “Как какви, трябваше да ви платят за заверата! Хайде връщай се в Тирана!”

Наложило се Оббов да бие обратния път до албанската столица. С една теснолинейка пътувал през цяла Сърбия и стигнал до Дубровник. Оттам с кораб доплавал до пристанището Дуръс. След това с каруца се добрал до двореца на министър председателя в Тирана. Ахмед Зогу го посрещнал непроницаем като бог, седнал по турски в сараите си. Христо Оббов му предал подарък – Зогу го приел, но казал: “Пари няма!” С това разговорът приключил.

Българинът се повъртял-повъртал из Тирана и видял, че пари от албанския премиер няма да види. Междувременно тамошният посланик на Югославия Проданович казал на Оббов: “Излишно е да говорите за пари с Ахмед Зогу – той няма нищо! Той от нас иска пари, но как да му дадем, като се е залепил към Италия като пощенска марка! От Мусолини получава и затова му служи!”

След тези думи Христо Гатев-Оббов пил една студена вода и поживо-поздраво се върнал в Белград.

Д-р Боян ЗАХОВ