nabore.bg

В едно министерство, където по-високите позиции заемат, според мен, нечувствителни и влюбени в себе си хора, срещнах млада дама, с една не така висока позиция. Но тя има удивителното качество да забелязва човека пред себе си и да бъде търпелива и мила. Разговорът ни се завъртя около скъсаните връзки между хората, около агресията, която всеки ден ни блъска на улицата, в институциите, навсякъде. Тя каза, че била удивена от неочаквания отговор на въпроса: „В какво вярваш?“

„В добротата“ – бил отговорът.          

Приятно е да видиш млад човек, ама много млад, който със свой връстник е разсъждавал за онова, което крепи духа ни. Всеки от нас вярва в нещо, то е различно, по различен начин усетено и изразено.  Добротата...Защо точно тя?

Младата дама се прибира до своя дом и с метро, и с влак. Всеки ден. Всеки ден е изпитание, каза тя.  Хората се прибират уморени, младите не отстъпват на възрастните място в превознвото средство, забиват поглед в телефона, обръщат невинно глава, за да не видят бастун или патерица. И не само младите. Умората и отчаянието взривяват пространството с егоизъм. Всеки поставя себе си над другия. Едно решение на институция или на високопоставена особа е в състояние да противопостави различни социални кръгове и възрасти. Като например обещаната подкрепа на циганчетата, ако имат една даже лоша бележка. Може да си отличник, но си българин. Трябва да сме добри, но... но не просто се гневим един на друг, взаимно се тероризираме.

А това има понякога и трагични последствия.

 Понеже не сме добри един към друг, каза дамата. Но добротата ни е наранена от несправедливости, от безизходица – като сблъсъците от нежелани бежанци, от дискриминация, от безпаричие и прочее...И така се оказваме в силовото присъствие на терора. Разбира се, беззаконието го подкрепя. Но и там, където пътеките са кратки и нямат нужда от алинеи и подобни, несъобразяването с другия или другите е продиктувано от егоизмъм. От желанието да се откроиш или да изсипеш яда си. Като започнем от вече всекидневното сблъскване, във физическия смисъл, по улиците, минем през отстояването на правата, разбирано по различен начин от пешаходци и шофьори, минем по задръстените с коли и импровизирани кафенета тротоари – и стигнем до изпълнени с бюрократичност коридори на всякакъв вид институции. Все по-яростни стават срещите меду хората, където и да са. Изтънената доброта едва се крепи в цялата тази мрачна блъсканица. И излиза и друго: добротата понякога е поза. Понякога човекът е  дал заявка да го възприемат като добър, но само ако това не засяга личното му пространство. Интересите му.

            Преди време много мислих за концерта на Слави Трифонов в центъра на София. Каквато и да е личната цел на една висока личност, дори да е заявена обвързаност с интересите на народа, този концерт пак отрязва от правата на хората, които трябва да минат по една улица или да пропътуват едно разстояние. Концертът впряга сили всякакви, за да бъде запазено, както се каза, нашето спокойствие и нашата сигурност. И почти както винаги, една група хора, каквито и да са те, могат да блокират цял център. Като се почне от БНБ, където се снима филм, та се стигне до концерта. Общината, както винаги, дава своите разрешения,

за да си спести нечий гняв или да прибере някаква сума.

 Така егоистични и засягащи един само кръг хора изяви притискат свободата на останалите. Колкото и талант, и чар, и бистри намерения да има,  окупира се даже елементарното право да се движиш. Нямаше да бъде терор, ако този целенасочен и вероятно необходим някому концерт съсредоточеше своите изстрели и трели в пространство, което няма да нарушава нечии права. Родната полиция кой знае колко енергия и ресурси влага и сега...А някъде ще смачкат някого, но това си е редно, нали, то се случва всеки ден, тогава няма специални мерки за сигурност. Така че егоизмът и несъобразяването си имат и своята финансова страна. Пак неравнопоставеност. Илюстрацията – снимане на филм – концерт /без съпровождащи още нещица/ е от една само събота.

            Като говорим за добротата като идея за очовечаването ни, за определен социален уют, трябва да си дадем сметка, че тя е е просто „благодаря“  или усмивка. Тя наистина идва от вярата, че е възможно да облекчим трудното си пребиваване в нашата държава.

Като се съобразяваме един с друг.

 Като се обединяваме. Като не искаме да се изявим или да изявим своята борбеност срещу нещо, без да си дадем сметка дали нашата изява не пречи някому.  Добротата наистина е качество, което има много измерения. Но в днешно време хиляди неща я поставят върху несигурността на сипея. И колкото по-сложно е да бъдем добри, толкова повече се отдалечаваме от един горе-долу уровнавесен и горе-долу сигурен бит.

Юлия ПИСКУЛИЙСКА