nabore.bg

С Димчо Дебелянов се обичали като братя

Една от последните снимки на Гьончо Белев

Гьончо Белев е роден в гр.Ихтиман  на 12 юни  1889 г. в бедно занаятчийско семейство .Без специално образование,самоук,цял живот търсещ правдата на живота,люшкащ се  по кръстопътищата на времето,така започва неговият житейски път.Още като юноша работи в родния си град  най-различни  ''служби''.  Участва като обикновен самодеец в читалище ''Слънце'',свири в оркестъра,артист е в самодейния театър, даже е бил  санитар  във ветеринарната лечебница в града .

Младият Белев

От това време  е и дружбата му с Димчо Дебелянов.  Съвременници твърдят ,че двамата са  живяли като  братя . Двадесет годишен постъпва на работа като писар в Българска земеделска банка/1909-1911 /.През Балканската  война е доброволец /1912-1913/. Участва в Първата световна война  като санитар в 22-ри пехотен полк.А през 1918-1923 г. работи в Министерството на вътрешните работи ,като библиотекар.

"Случки из живота на Минко Минкин" излиза през 1940 т.

След  преврата на 9 юни 1923 г. е преводач,стенограф,редактор  и библиотекар на различни места .Дългите му по-късни'' митарства'' из столицата  и другите градове и села на страната , му позволяват да разбере отблизо съдбата на народа и да създаде вълнуващи страници за неговите борби и мечти,а чрез тях да покаже  правдивия облик на една бурна епоха.

Поетът и писателят

Всички  стихове,разкази,повести,романи ,пътеписи и публицистика на Гьончо Белев са ярък призив за справедливост,за социален напредък и за преустройство на живота към по-добро .На азбучния каталог на книгите в Националната библиотека  ''Св.св.Кирил и Методий'' на името на писателя са регистрирани над  30 негови произведения .Между тях  са ''Филм и каменни въглища /1933/,  трилогията  ''Животът си тече''/ ''Бентът трещи'',''Живота си тече'',''Пукнатини'' /   1935-1939 /,''Случки от живота на Минко Минин'',преработено през 1960 г. като  ''Панорама на една епоха ''.И още :''Тайно страдание'',''За маслинено клонче в Париж'',''Иглата се счупи'',''Какво  видях в Америка '',''Пътуване из демократична Германия'',''Картини из Румъния'', ''Патилата на едно момче'' и др.

Димчо Дебелянов и Гьончо Белев със своите приятелки

Съпругата на писателя Милица Белева ,пише в своите спомени :''Ако някога го упреквах ,че има  пауза  в писането ,той отговаряше:''Ти не можеш да разбереш,че за мене работата,не е само когато седна до писалищната маса  с писалка в ръка.И когато ходя ,събирам впечатления,срещам се с хора,разменям мисли,натъквам се на най-различни случки,нали трябва да видя живота,да изучавам характери и всичко трябва да се асимилира,да се подреди и преработи в главата ми.''

Книгата "Какво видях в Америка"

   Гьончо Белев се изявява и като добър преводач на творби на  Антон Чехов,Иля Еренбург, Джек Лондон, Едгар Уолъс и др. Активен участник е в антивоенното движение. Основател е на дружеството за българо-съветска дружба през 1939 г. След  промените  от 9 септември 1944 г. е избиран за депутат към  столичната община ,делегат е на   Славянския  конгрес в САЩ, член е на  Управителния съвет към  СБП.

Романът "Животът си тече"

До самия край на живота си ,повече от 20 години работи върху многосериината си творба  ''Панорама на една епоха'', която е ''едно от големите завоевания на съвременната българска литература .''През 1967 г. е издаден незавършеният му роман ''Кипеж''.

Романът "Действие първо"

  За голямата творческа и обществено-политическа дейност Гьончо Белев е удостоен с Димитровска награда /1950/ и орден 'Народна република България ''   /1959/.През целият си  жизнен път, със своето творчество той отрази голямата жизнена правда и борбите на народа за преустройство за живот към по-добро.

Детска градина "Гьончо Белев" в Ихтиман

   През 1971 г. са публикувани спомени на  съвременници, с които е контактувал Гьончо Белев . Всред  тях са Ламар, Христо Д.Бръзицов, Жак Натан , Веселин Андреев, Недялко Месечков, Камен Калчев , Петър Димитров -Рудар , Пенка Касабова / сестра на Гео Милев /,Георги Константинов ,Тодор Прахов,  Георги Стоянов -Бигор, Атанас Свиленов и др.

    Писателят Гьончо Белев умира на 23 януари 1963 г. и е погребан в София .

 Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ