nabore.bg

Тежката дума

Думи за Левски: С моята кончина не свършва пътят

"Апостолът на свободата", художник Жечко Попов, 1958 г.

 

В знаменателното си тефтерче Васил Левски старателно е записвал всичките си харчове.Започнал е да пише и своята автобиография. В  75 стиха е описал началото на пътя си като буден българин. В стила на народните песни, които пеел с хубавия си глас, той е  представил  началните си  стъпки  като революционер, като байрактар в четата Панайот Войвода. Това е първият му  и единствен поетичен опит. Повече не е редил стихове. Предоставил е поетичната нива за другите, а той се е посветил на революционното дело за свободата на България.

  Жизненият път на Васил Левски започва от Карлово – едно от градчета – перли в наниза от селища между Стара планина и Средна гора. Те всичките  са приказно красиви  и знакови за нашата история и култура -  родни места са  на  големите   и незабравими българи!

  А Карлово – самата прелест! В Османската империя го наричали „Лачо Карлово” – хубавото, красивото. Тук, на 18 юли в 1837 г., в дома на Иван Кунчев Иванов и на Гина Василева Караиванова се ражда Васил. От родителите си е наследил трудолюбие,  жажда  за знания и свободолюбие. В малкия дом расли петте деца: Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка, която рано си отишла от белия свят.

    За всеки българин днес родният дом на Васил Левски е  свято място. Малцина знаят, че къщата е била съхранена и възстановена благодарение на Васил Гендов – бащата  на българското кино, и на Петър Димков – известният  лечител и спасител на много хора. В 1932г. Васил Гендов започва да снима „Бунтът на робите” – първият у нас говорещ и музикален филм за Апостола на свободата. На Гендов е сценарият и режисурата. Той е и изпълнителят на главната роля. Част от снимките са в двора на  родната къща на Левски. Опожарена в 1877г, по време на Страшното, тя е в плачевно състояние – изоставена и полусрутена. В градчето върви слух, че ще бъде съборена – заради ново шосе или защото пречи на близката кръчма. Гендов се разтревожва и се чуди как да я спаси. От тогавашния  кмет не идва подкрепа за това дело. В масовите сцени на  филма участва военен полк, командван от полк. Петър Димков. Далечен роднина на Гендов и деен патриот, Димков  активно се заема да спаси дома на Левски.  Поставя военен караул и верига от войници около къщата, дава заповед  да се стреля на месо срещу нарушителите. Военен съд грози полковника  - заради самоуправство и превишаване на правата.  До осъждане не се стига - един от съдиите  е голям патриот, а и главнокомандващият Втора армия  ген. Ватев  не позволява. Глашатай с барабан обикаля Карлово и съобщава, че се събират оригинални материали за възстановяване на дома. Сформиран е Комитет за събиране на средства. В името на Дякона - страшилище за Османската империя, сега местният ходжа занесъл няколко златни алтъна за вдигането на дома му. В 1933 г.,за 40 дни, къщата е възстановена.Продължава обзавеждането и превръщането й в музей, който е открит в 1937г. - за 100-годишнината от рождението на националния герой.В България това е един от първите мемориални музеи.

    Жизненият път на Васил Левски  е буен пламтящ огън в служба за свободата на Родината. На 14 години е, когато остава без баща и минава през различни занаяти: абаджилък, събиране на такси за църквата, учения в Стара Загора, в Пловдив – все подготовка за служене на Бога. После и монашеството  в Сопотския манастир „Св. Спас”, ръкополагането за йеродякон в Сопотската църква „Св. Богородица”,  военните му  обучения в Легиите, учителството му  във Войнягово… А преди бесилката признава: „В младините си бях йеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното Отечество…”

   Смисъл на живота му е святото дело на революционната борба. Сам пише: „Да кажа за себе си: вие ме познавате твърде добре, че аз не съм от днес в работата си, а от 61-во лето.”

   На връх Великден, на 19 април, 1864г. в местността Алтън чаир край Карлово, сред приятели, Васил Левски отрязва дългите си монашески коси и става мирски служител – помощник на Свободата.  

  Години наред  обикаля България, за да  буди народа,  да създава революционни комитети, да събира средства за борбата!  Всяко  кътче от страната ни помни стъпките  му! Навсякъде  е хвърлял искрите на борбата, палел е огън  за свобода в  сърцата  български!  

     Васил Левски дава косата на майка си Гина Кунчева със заръката да я пази. Тя прибира кичурите и ги държи цял живот до сърцето си. След смъртта й ги прибира дъщеря й Яна. През 1907г. тя предава кичурите на министъра на просвещението със специално писмо, в което пише, че те са „…спомен за младото поколение за този, който даде живота си за свободата на България, без да я види освободена.” Русите златни кичури на Васил Левски са  предоставени на Етнографския музей, а през 1942 г. са във Военно–историческия музей. От 2000 година част от косите са в мемориалния параклис „Всех Святих Болгарских” в Музея в Карлово. Един от кичурите е в столичната църква „Св. София”. В 2013 година  Христина Богданова – праправнучка на Яна, показва  част от косата на Васил Левски – пази я като семейна реликва. Предполага се, че и други наследници от големия род на Кунчеви пазят кичури от косите на Апостола на България.  В мнозина от наследниците грее синевата на ясните му очи  и тече неговата кръв. От направените изследвания на косите е установено, че  той е имал нулева кръвна група.  Можел е да дава кръв на хора с различни  кръвни  групи, но не е можел да получава от всички, а само от тези, които също са от  нулева група. 

        На  България, на нас, българите,  Васил Левски отдаде тридесет и шестгодишния  си живот  и  ни завеща:

      „Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си.”  и още -  „ С моята кончина не свършва пътят…”

                                           

 Петра ТАШЕВА