Тежката дума
- search
- Всички
Думи за Левски: С моята кончина не свършва пътят
"Апостолът на свободата", художник Жечко Попов, 1958 г.
В знаменателното си тефтерче Васил Левски старателно е записвал всичките си харчове.Започнал е да пише и своята автобиография. В 75 стиха е описал началото на пътя си като буден българин. В стила на народните песни, които пеел с хубавия си глас, той е представил началните си стъпки като революционер, като байрактар в четата Панайот Войвода. Това е първият му и единствен поетичен опит. Повече не е редил стихове. Предоставил е поетичната нива за другите, а той се е посветил на революционното дело за свободата на България.
Жизненият път на Васил Левски започва от Карлово – едно от градчета – перли в наниза от селища между Стара планина и Средна гора. Те всичките са приказно красиви и знакови за нашата история и култура - родни места са на големите и незабравими българи!
А Карлово – самата прелест! В Османската империя го наричали „Лачо Карлово” – хубавото, красивото. Тук, на 18 юли в 1837 г., в дома на Иван Кунчев Иванов и на Гина Василева Караиванова се ражда Васил. От родителите си е наследил трудолюбие, жажда за знания и свободолюбие. В малкия дом расли петте деца: Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка, която рано си отишла от белия свят.
За всеки българин днес родният дом на Васил Левски е свято място. Малцина знаят, че къщата е била съхранена и възстановена благодарение на Васил Гендов – бащата на българското кино, и на Петър Димков – известният лечител и спасител на много хора. В 1932г. Васил Гендов започва да снима „Бунтът на робите” – първият у нас говорещ и музикален филм за Апостола на свободата. На Гендов е сценарият и режисурата. Той е и изпълнителят на главната роля. Част от снимките са в двора на родната къща на Левски. Опожарена в 1877г, по време на Страшното, тя е в плачевно състояние – изоставена и полусрутена. В градчето върви слух, че ще бъде съборена – заради ново шосе или защото пречи на близката кръчма. Гендов се разтревожва и се чуди как да я спаси. От тогавашния кмет не идва подкрепа за това дело. В масовите сцени на филма участва военен полк, командван от полк. Петър Димков. Далечен роднина на Гендов и деен патриот, Димков активно се заема да спаси дома на Левски. Поставя военен караул и верига от войници около къщата, дава заповед да се стреля на месо срещу нарушителите. Военен съд грози полковника - заради самоуправство и превишаване на правата. До осъждане не се стига - един от съдиите е голям патриот, а и главнокомандващият Втора армия ген. Ватев не позволява. Глашатай с барабан обикаля Карлово и съобщава, че се събират оригинални материали за възстановяване на дома. Сформиран е Комитет за събиране на средства. В името на Дякона - страшилище за Османската империя, сега местният ходжа занесъл няколко златни алтъна за вдигането на дома му. В 1933 г.,за 40 дни, къщата е възстановена.Продължава обзавеждането и превръщането й в музей, който е открит в 1937г. - за 100-годишнината от рождението на националния герой.В България това е един от първите мемориални музеи.
Жизненият път на Васил Левски е буен пламтящ огън в служба за свободата на Родината. На 14 години е, когато остава без баща и минава през различни занаяти: абаджилък, събиране на такси за църквата, учения в Стара Загора, в Пловдив – все подготовка за служене на Бога. После и монашеството в Сопотския манастир „Св. Спас”, ръкополагането за йеродякон в Сопотската църква „Св. Богородица”, военните му обучения в Легиите, учителството му във Войнягово… А преди бесилката признава: „В младините си бях йеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното Отечество…”
Смисъл на живота му е святото дело на революционната борба. Сам пише: „Да кажа за себе си: вие ме познавате твърде добре, че аз не съм от днес в работата си, а от 61-во лето.”
На връх Великден, на 19 април, 1864г. в местността Алтън чаир край Карлово, сред приятели, Васил Левски отрязва дългите си монашески коси и става мирски служител – помощник на Свободата.
Години наред обикаля България, за да буди народа, да създава революционни комитети, да събира средства за борбата! Всяко кътче от страната ни помни стъпките му! Навсякъде е хвърлял искрите на борбата, палел е огън за свобода в сърцата български!
Васил Левски дава косата на майка си Гина Кунчева със заръката да я пази. Тя прибира кичурите и ги държи цял живот до сърцето си. След смъртта й ги прибира дъщеря й Яна. През 1907г. тя предава кичурите на министъра на просвещението със специално писмо, в което пише, че те са „…спомен за младото поколение за този, който даде живота си за свободата на България, без да я види освободена.” Русите златни кичури на Васил Левски са предоставени на Етнографския музей, а през 1942 г. са във Военно–историческия музей. От 2000 година част от косите са в мемориалния параклис „Всех Святих Болгарских” в Музея в Карлово. Един от кичурите е в столичната църква „Св. София”. В 2013 година Христина Богданова – праправнучка на Яна, показва част от косата на Васил Левски – пази я като семейна реликва. Предполага се, че и други наследници от големия род на Кунчеви пазят кичури от косите на Апостола на България. В мнозина от наследниците грее синевата на ясните му очи и тече неговата кръв. От направените изследвания на косите е установено, че той е имал нулева кръвна група. Можел е да дава кръв на хора с различни кръвни групи, но не е можел да получава от всички, а само от тези, които също са от нулева група.
На България, на нас, българите, Васил Левски отдаде тридесет и шестгодишния си живот и ни завеща:
„Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си.” и още - „ С моята кончина не свършва пътят…”
Петра ТАШЕВА