Тежката дума
- search
- Всички
Думата на Радев: Ден последен, ден първи...
Петият президент Румен Радев изпълни в срок със съдържание най-коментарното изречение от речта си в последния 43-и парламент: ”Остава ви една седмица!”
Има вече служебен премиер, има служебни министри, няма го вече и 43-тото Народно събрание... Някои от тях, въпреки че са изчерпани до болка, отново ще седнат на парламентарните банки, а други никога повече няма да припарят до този адрес. И ще им остане само последната „семейна” снимка пред Народното събрание - сградата, на която пише, както стана известно в последно време един надпис, взет от белгийския парламент, че съединението прави силата... У нас силата се прави повече от безсрамието и гьонсуратлъка на политиците, но това само си го говорим помежду си, а не го слагаме на входа на първата властова сграда в държавата...
Е, за някои вече се състоя и ден последен, ден първи...
Само погледнете омразното парламентарно лице на Методи Андреев. Преживя последния ден на СДС, доживя първия ден от ГЕРБ, а сега преминава от последния си ден в парламента от политическа партия ГЕРБ в първия ден на новата дясна формация Нова република на друг политически досадник - Радан Кънев...... А то си е направо нов реформаторски блок /без Меглена Кунева/... Нов блок, който тепърва ще се санира и коалира със своите съмишленици от групата на Христо Иванов... А за санирането на блоковете старият кабинет реши и увеличи дори на 2 милиарда лева планираните бюджетни средства...
Нали се сещате накъде гледа истинският ”провинциал” в българската политика Методи Андреев... И, недай боже, ще имаме щастието и повече нещастието да ни говори от малкия екран и от парламента това маломерно политическо явление в последния четвърт век, именувано със славянското и просвещенско име Методи... Само заради такива като него, които няма да са малко, ако има това квадратче пак „не подкрепям никого”, сигурен съм, ще има мнозинство във вота... Защото ден последен, ден първи за нас трябва да е поука най-после...
В източната медицина се отделя голямо внимание не само на физическото, но и на духовното здраве. Именно то се явява първопричина за доброто здраве и съответно за много болести, които на практика са нелечими. И човек си живее с тях, а те го изтощават допълнително и буквално изпиват жизнената му сила... докато не реши сам да се освободи от тях.
Лозан ТАКЕВ