nabore.bg

Като пенсионерите няма да намерите

Бивш партизанин през 1987 година: Другарю Живков, дай си оставката!

Чешитът бай Райчо Милев поискал от Симеон II да си отсече бор за своя ковчег от царската гора в Кюстендилско

 

Райчо Милев Стоев не цепеше басма никому

 

Преди около два месеца си отиде от този свят 92-годишният бивш партизанин от Кюстендилско, колоритният Райчо Милев Стоев. За него се заговори преди повече от 30 години, когато той поиска, без да му мигне окото, оставките на генералния секретар на БКП Тодор Живков, а също и на Милко Балев и Пенчо Кубадински. Това става точно 2 години преди промените на 10 ноември 1989 г.

Тази смела за времето си постъпка, става през 1987 г. на съвещание с актива на тогавашния кюстендилски окръг, гост на което е Чудомир Александров, секретар на ЦК на БКП. Тогава думата поискал бай Райчо Милев. Отишъл на трибуната и пред препълнената зала в прав текст и гръмко поискал оставките на Живков, Балев и Кубадински. След думите му препълнената зала на партийния дом в Кюстендил напрегнато притихнала. Според очевидци изказването на бай Райчо било нещо нечувано и нечувано.

Оказва се, че племеник на смелия бивш партизанин и стар комунист Райчо Милев, е бившият депутат на БСП и член на СЕМ Иво Атанасов. Той доразказа тези дни в социалните мрежи случката със своя роднина: "Райчо Милев ми се пада вуйчо. Той е от селото на майка ми - Брест, община Трекляно... Бог да го прости! Той е бил партизанин в Босилеградския отряд, действал през войната на територията на днешна Сърбия. Малцина биха се осмелили да направят навремето това, който направи той в Кюстендил... Райчо Милев бързо-бързо бе отстранен от мястото си, което заемаше на половин щат. Чудомир Александров бе свален от високия си пост по други обвинения. Доста по-късно, когато с Чудомир бяхме заедно във Висшия съвет на БСП, съм го питал за това, не само за него, фатално събитие... Като се прибрал от Кюстендил в София, той се колебал 2-3 дни дали да докладва за случката на Тодор Живков. През това време, разбира се, се намерил кой да я разкаже на генералния секретар. Живков пък заподозрял пратеника на ЦК в Кюстендил в неискреност и дори в съучастничество..."

Когато президентът Георги Първанов минаваше през кюстендилския край, бай Райчо винаги влизаше в диалог с държавния глава

 

Животът на бай Райчо Милев Стоев бе пъстър. Освен партизанин и антифашист, той е полковник от запаса, бивш командир на полк, последен жител на умрялото вече гранично село Брест, Треклянско. Последната воля на бай Райчо е била след смъртта му да го кремират и да разхвърлат праха му по родното Краище. Така и станало.

Едва 17-годишен той излязъл партизанин в Босилеградския партизански отряд. Дни преди победата го раняват тежко, озовава се в италианска болница, където, истинско чудо е, го спасяват. После – военен на служба в БНА, командвал полк. Бил голям чешит и особняк. При управлението на НДСВ управлението бай Райчо написал писмо на Симеон II да му разрешат да си отреже бор от царската гора край Брест, да избичи бора и да си скове ковчег за последния си път. Милев се видял и с президента Георги Първанов – насред Трекляно, и там настоял да се вдигне границата между България и Сърбия. Същото го предлагал и на Сергей Станишев. И на всяка среща с министър или депутат неизменно им подарявал някоя от книгите си.

В личен план животът на бившия партизанин също бил драматичен - живял е с няколко жени. Едната от тях била рускиня, и за да му я дадат в нейния край, се борил на ливадите край селото и с петима местни пехливани. Победил ги и я довел в къщи. И до последно вече над 90-годишен Райчо Милев живял с любимата си жена – вече в старческия дом край Благоевград. Двамата ги настанили в стая макар и неженени - така искал и той, и тя.

Райчо Милев написал няколко свои книги със спомени - "Босилеградският партизански отряд", "Кюстендилските партизани" и "Спомени от социалистическа България". Старият комунист попадна още веднъж в новините - преди време вестниците писаха за него, че не е бил допуснат да гласува на едни от местните избори. Тогава той направи скандал и се оплака пред властите и пред медиите, че му се отнемат гражданските права.  

Фактът обаче си остава - 2  години преди пленума на 10 ноември 1989 г. един обикновен човек е поискал политическата оставка на Живков.

 

www.nabore.bg