Архивите са живи
- search
- Всички
Ретро: Драматурзи от Народния театър се плашат с дуел
След кръвна обида Антон Страшимиров щял да се стреля с Петко Ю. Тодоров – Яворов пък станал секундант на двубоя
В 1906 г., преди да бъде завършено строителството на Народният театър, бил обявен конкурс за пиеса, с която той да бъде открит. Конкурсът бил анонимен и чак като отворили пликовете с имената, се видяло, че първото и второто място печели Антон Страшимиров с пиесите “Отвъд” и “Свекърва”, а третото – Петко Ю. Тодоров с драмата “Първите”.
На 17 май, след като узнал резултата, суетният Страшимиров се поразходил из София, по сборищата на интелигенцията, за да го видят и поздравят. По някое време отишъл и в “България” – кафенето на тогавашния духовен елит. Нарочно минал край масата, където седели Пейо Яворов, Петко Тодоров и Александър Балабанов и наострил уши да чуе коментират ли нещо за конкурса. “Браво бе, Антоне! – рекъл му Петко Тодоров. – Другите с една, а ти с две спечели…” Кой знае защо Страшимиров усетил в тия думи някаква ирония и отвърнал гневно: “И то без да миткам като тебе от капия на капия.” И се отдалечил победоносно.
За минута на масата настъпило
тежко мълчание – всички били смаяни от такава реакция. Присъстващите знаели за някогашната близка дружба между двамата, за дългогодишната им кореспонденция. В интерес на истината, през 1899 г. Тодоров и Страшимиров възнамерявали заедно да издават литературно списание, водели писмена полемика за характера на романа, имали сходни възгледи по редица обществени и творчески въпроси. Когато П. Ю. Тодоров бил принуден да емигрира заради един процес за обида на короната, Страшимиров отишъл чак до видинското пристанище, за да се сбогува с него и го изпрати. Сближила ги общата борба против консерватизма и тогавашния терор е общите им демократични идеи. С годините обаче настъпва и отдалечаването. Двамата попаднали в различни
и дори враждуващи литературни лагери
– това ги отчуждило още. Но чак такава омраза от страна на Страшимиров?…
Та мълчанието при срещата продължило близо минута. Тодоров, човек хрисим и благ, преглътнал обидата. Но Яворов скочил като ужилен и му казал, че това е кръвна обида, че трябва да предприеме нещо, да му обяви дуел, за да защити честта си. Макар и никога да не си бил служил с такива “похвати”, Петко Тодоров решил да поиска “кавалерско удовлетворение “ и назначил за свои секунданти Яворов и Балабанов. Те тръгнали бързо към кафене “Македония” - там най-често отсядал Страшимиров. По пътя спрели на площад “Александър Първи”, където Яворов подготвил “условията на дуела”, измерил с крачки разстоянието, от което ще се стреля, избрал оръжието и определил мястото – Борисовата градина.
В кафене “Македония” секундантите
седнали до отворената витрина и си поръчали лимонада. Страшимиров отишъл при тях усмихнат, предполагайки, че са дошли нарочно без Петко, за да го поздравят специално за успеха му в конкурса. Но Яворов се обърнал към него навъсен и казал с леден глас: “Г-н Страшимиров, вие днес в наше присъствие обидихте приятеля ни Петко Тодоров. Дойдохме да ви искаме обяснение.” Страшимиров пламнал: “Аз?! Да ви давам обяснение за него, чийто разкази печатах по милост в моите списания?…” Яворов скочил, а победителят в конкурса, здравата уплашен от гнева на чирпанлията, избягал през прозореца. Свидетели разказват, че тичал и крещял: “Вашите закончета не важат за мен! Не искам да бъда кавалер! Аз съм прост българин! Нека дойде вашият приятел – ще го напердаша на улицата!”
След бягството на Страшимиров
за двамата секунданти не оставало нищо друго, освен да седнат и да напишат до Тодоров следното писмо:
“Драги Петко,
По твое желание ние тутакси се срещнахме с Антон Страшимиров в кафене “Македония” и му искахме обяснение върху днешния инцидент в кафене “България”. Г-н Страшимиров призна намерението си да те оскърби, като мотивира това с най-обикновена неприязън към тебе. Той призна още, че постъпката му е съвсем неуместна, но отказа да се извинява или да ти даде кавалерско удовлетворение, защото – както сам се изрази – той не искал да бъде кавалер, бил прост българин, груб човек, способен на зло дори и срещу брата си и т. н. Очевидно, г-н Страшимиров искаше да каже, че има вкус към уличните способи на добиване удовлетворение…
Като ти съобщаваме това, ние считаме мисията си за завършена и ти желаем здраве.
Твои: П. Яворов, Ал. Балабанов”
На другия ден Петко Тодоров
изпратил отговор на тяхното писмо:
“Сърдечно благодаря и на двама ви, любезни Пейо и Балабане, за готовността, с която изпълнихте тъй деликатната мисия, с която бях ви задължил. После разясненията, които ми давате, аз считам всякакви по-нататъшни разправии за излишни. Дълбоко скърбя, че моето неведение ме е накарало да се отнеса с такова внимание към един уличен псувач и да ви пратя да искате обяснение от субект, неотговорен за своите действия – понятията за чест и обноска на когото са в основа тъй далеч от тия на порядъчните и честни люде. Наистина, колко тежко е да бъдеш порядъчен човек, каква трудна, непосилна работа предстои на малкото културни работници у нас!
Стискам дружески ръцете и на двама ви и още един път ви благодаря.
Ваш: Петко Тодоров”
Вестниците гръмнали веднага:
първо “Ден”, след това “Вечерна поща”, “Пряпорец” и други. Занимавали се с дуела в няколко броя, като заемали ту едната страна, ту другата. Давали доста пристрастни и противоречиви сведения, които на места се различавали от истината. Най-обективна е версията на единия от секундантите - Александър Балабанов, както я разказал през 1940 г. в “Страшимиров лист”. Що се отнася до Яворов, близките му приятели се изненадали от неговата вихрена намеса – винаги въздържан и самоконтролиращ се, тук неочаквано проявил такава нервна възбуда, сякаш не бил “секундант”, а пряк участник в дуела. След време обаче той описал историята откъм веселата й страна, като добавил, че “дуелът непременно щял да се състои, ако Страшимиров и Тодоров не били толкова страхливи”.
Яков ЯНАКИЕВ