nabore.bg

Архивите са живи

Ретро: Драматурзи от Народния театър се плашат с дуел

След кръвна обида Антон Страшимиров щял да се стреля с Петко Ю. Тодоров – Яворов пък станал секундант на двубоя

 

В 1906 г., преди да бъде завършено строителството на Народният театър, бил обявен конкурс за пиеса, с която той да бъде открит. Конкурсът бил анонимен и чак като отворили пликовете с имената, се видяло, че първото и второто място печели Антон Страшимиров с пиесите “Отвъд” и “Свекърва”, а третото – Петко Ю. Тодоров с драмата “Първите”.

На 17 май, след като узнал резултата, суетният Страшимиров се поразходил из София, по сборищата на интелигенцията, за да го видят и поздравят. По някое време отишъл и в “България” – кафенето на тогавашния духовен елит. Нарочно минал край масата, където седели Пейо Яворов, Петко Тодоров и Александър Балабанов и наострил уши да чуе коментират ли нещо за конкурса. “Браво бе, Антоне! – рекъл му Петко Тодоров. – Другите с една, а ти с две спечели…” Кой знае защо Страшимиров усетил в тия думи някаква ирония и отвърнал гневно: “И то без да миткам като тебе от капия на капия.” И се отдалечил победоносно.

 

За минута на масата настъпило

 

тежко мълчание – всички били смаяни от такава реакция. Присъстващите знаели за някогашната близка дружба между двамата, за дългогодишната им кореспонденция. В интерес на истината, през 1899 г. Тодоров и Страшимиров възнамерявали заедно да издават литературно списание, водели писмена полемика за характера на романа, имали сходни възгледи по редица обществени и творчески въпроси. Когато П. Ю. Тодоров бил принуден да емигрира заради един процес за обида на короната, Страшимиров отишъл чак до видинското пристанище, за да се сбогува с него и го изпрати. Сближила ги общата борба против консерватизма и тогавашния терор е общите им демократични идеи. С годините обаче настъпва и отдалечаването. Двамата попаднали в различни

 

и дори враждуващи литературни лагери

 

 – това ги отчуждило още. Но чак такава омраза от страна на Страшимиров?…

Та мълчанието при срещата продължило близо минута. Тодоров, човек хрисим и благ, преглътнал обидата. Но Яворов скочил като ужилен и му казал, че това е кръвна обида, че трябва да предприеме нещо, да му обяви дуел, за да защити честта си. Макар и никога да не си бил служил с такива “похвати”, Петко Тодоров решил да поиска “кавалерско удовлетворение “ и назначил за свои секунданти Яворов и Балабанов. Те тръгнали бързо към кафене “Македония” - там най-често отсядал Страшимиров. По пътя спрели на площад “Александър Първи”, където Яворов подготвил “условията на дуела”, измерил с крачки разстоянието, от което ще се стреля, избрал оръжието и определил мястото – Борисовата градина.

 

В кафене “Македония” секундантите

 

 седнали до отворената витрина и си поръчали лимонада. Страшимиров отишъл при тях усмихнат, предполагайки, че са дошли нарочно без Петко, за да го поздравят специално за успеха му в конкурса. Но Яворов се обърнал към него навъсен и казал с леден глас: “Г-н Страшимиров, вие днес в наше присъствие обидихте приятеля ни Петко Тодоров. Дойдохме да ви искаме обяснение.” Страшимиров пламнал: “Аз?! Да ви давам обяснение за него, чийто разкази печатах по милост в моите списания?…” Яворов скочил, а победителят в конкурса, здравата уплашен от гнева на чирпанлията, избягал през прозореца. Свидетели разказват, че тичал и крещял: “Вашите закончета не важат за мен! Не искам да бъда кавалер! Аз съм прост българин! Нека дойде вашият приятел – ще го напердаша на улицата!”

 

След бягството на Страшимиров

 

за двамата секунданти не оставало нищо друго, освен да седнат и да напишат до Тодоров следното писмо:

“Драги Петко,

По твое желание ние тутакси се срещнахме с Антон Страшимиров в кафене “Македония” и му искахме обяснение върху днешния инцидент в кафене “България”. Г-н Страшимиров призна намерението си да те оскърби, като мотивира това с най-обикновена неприязън към тебе. Той призна още, че постъпката му е съвсем неуместна, но отказа да се извинява или да ти даде кавалерско удовлетворение, защото – както сам се изрази – той не искал да бъде кавалер, бил прост българин, груб човек, способен на зло дори и срещу брата си и т. н. Очевидно, г-н Страшимиров искаше да каже, че има вкус към уличните способи на добиване удовлетворение…

Като ти съобщаваме това, ние считаме мисията си за завършена и ти желаем здраве.

Твои: П. Яворов, Ал. Балабанов”

На другия ден Петко Тодоров

 

изпратил отговор на тяхното писмо:

 

“Сърдечно благодаря и на двама ви, любезни Пейо и Балабане, за готовността, с която изпълнихте тъй деликатната мисия, с която бях ви задължил. После разясненията, които ми давате, аз считам всякакви по-нататъшни разправии за излишни. Дълбоко скърбя, че моето неведение ме е накарало да се отнеса с такова внимание към един уличен псувач и да ви пратя да искате обяснение от субект, неотговорен за своите действия – понятията за чест и обноска на когото са в основа тъй далеч от тия на порядъчните и честни люде. Наистина, колко тежко е да бъдеш порядъчен човек, каква трудна, непосилна работа предстои на малкото културни работници у нас!

Стискам дружески ръцете и на двама ви и още един път ви благодаря.

Ваш: Петко Тодоров”

 

Вестниците гръмнали веднага:

 

първо “Ден”, след това “Вечерна поща”, “Пряпорец” и други. Занимавали се с дуела в няколко броя, като заемали ту едната страна, ту другата. Давали доста пристрастни и противоречиви сведения, които на места се различавали от истината. Най-обективна е версията на единия от секундантите - Александър Балабанов, както я разказал през 1940 г. в “Страшимиров лист”. Що се отнася до Яворов, близките му приятели се изненадали от неговата вихрена намеса – винаги въздържан и самоконтролиращ се, тук неочаквано проявил такава нервна възбуда, сякаш не бил “секундант”, а пряк участник в дуела. След време обаче той описал историята откъм веселата й страна, като добавил, че “дуелът непременно щял да се състои, ако Страшимиров и Тодоров не били толкова страхливи”.

 

Яков ЯНАКИЕВ


Антон Страшимиров със съпругата си Стефка

Антон Страшимиров със съпругата си Стефка

Петко Ю. Тодоров

Петко Ю. Тодоров

Професор Александър Балабанов

Професор Александър Балабанов

Поетът Пейо К. Яворов

Поетът Пейо К. Яворов

Дуелът трябвало да се състои в Борисовата градина

Дуелът трябвало да се състои в Борисовата градина