nabore.bg

Откъде тръгват двамата братя от фамилията Панайотови - университетският професор и художникът

Филип Панайотов -- пораслият Фильо, срещнат  като дете преди много години от г-ца Доротея Беевска

Да обистря кой кой е в заглавието. Фильо е галеното име -- като дете -- на бъдещия професор Филип Панайотов. Златарица си е именита част от Търновския край, прочута -- освен с всичко друго -- и с тъй ненадсвирената и до днес Златаришка духова музика. Ангел е братът на Филип Панайотов, а "Везувий" -- сладкарницата, държана от бащата на двамата в родното им място.

Г-жа Доротея Тодорова пък (по баща -- Николова Беевска) е най-добрата приятелка и колежка на покойната ми майка Ганка Тодорова. Почти на век вече, но с физика и памет, достойни за завист от много, много по-млади...Помолих я -- на ръба на приличната настойчивост -- да се върне във времето. Към детството и младостта си. Вярна на добротата си, склони. Чуйте, прочетете разказаното:

"...Живях в Златарица още като съвсем малко дете. След туй, като почнах училище, отивахме с майка, която бе омъжена в село Мерданя, да видим баба. Отивахме  в събота и неделя.

Как изглеждаше Златарица преди деветдесет години?

Селото -- то стана град по-късно -- беше като хубаво малко градче. Баба и дядо имаха двор и градина с много цветя. Най-пъстра беше през пролетта...

А в центъра -- нейде в средата на трийсетте -- събориха старата Община и на нейното място направиха читалище. За Община построиха нова сграда.

Доротея Тодорова като ученичка. Тогава всъщност все още е Доротея Беевска...

 В неделя златарчани правеха голям пазар -- прииждаха хора от почти всички околни села. Да поясня -- от едната страна беше пазарът. От другата -- река Златаришка, приток на Веселина, която весело слиза от Балкана и разделя Златарица на две.

От Общината почваше Главната улица. Първата къща беше на семейство Капарашеви -- голям род! По-нататък, през две-три други -- на поп Петко. На първия етаж на дома му бе аптеката. Аптекар -- завършилият в странство Кирил Николчев. Голям човек беше той -- даваше подробно хубави съвети на всеки, сполетян от болест...

Братът Ангел -- приличащ на тази снимка тъй много на Владимир Димитров -- Майстора

След аптеката идеше имотът на стария учител Павелов. Рядка фамилия, но точно тъй се казваше. На първия кат на къщата му въртеше алъш-вериша на бакалията си бай Митю Роглев.

Още няколко къщи и -- сладкарница "Везувий"!

На най-високото -- фирмата. Собственик -- Ламби Панайотов. Родовите корени на този човек бяха нейде в Македония, но беше станал златарчанин.

Оженил се за Марийка, която имаше сестра Еленка. А Еленка -- сестра на споменатия вече Митю Роглев. По тази линия Ламбито и Митю стават и баджанаци, роднини, и ортаци.

Пък брат на Ламби бе Вельо. Тих човек, "втора цигулка" в търговските дела.

Зимната Златарица, видяна от художника Анджело, артистичното име на Ангел Панайотов

...Много обичах "Везувий". Отиването в нея беше удоволствие голямо. Майка купуваше любимите ми сусамки. Пръчици -- около двадесет сантиметра всяка, от зрънца, споени и осушени подир варене в гъст сироп. Много сладки!

Винаги имаше и боза. А и разкошни пасти, чудесно украсени. Кой ги майстореше -- не знам...

До салончето за клиенти бе едно възголямо помещение, в което най-вече младежите -- особено след Девети септември 1944-та -- си правеха събрания...

Инак сладкарницата работеше всеки ден. До десет вечерта...

Ламби се радваше на двама сина --

Ангел, мой връстник, но аз с него не съм дружила, не съм била в една компания.

А по-малкият -- Фильо: едно хубаво детенце, все усмихнато, с червени бузки, с хубави, игриви очички...Майка му го издокарваше често с тъмносиньо, моряшко костюмче. И сега е пред очите ми с него. Много му се радвахме на Фильо!

Какво да добавя за Златарица?

Хубаво селце, но населението беше бедно. Един мъж -- Живодеров, имаше вършачка, селото имаше и мелница. Бедни, бедни златарчани, но голямата им гордост беше електричеството. В околните места то се появи по-късно...

Щях да пропусна да спомена, че в чудесна двуетажна къща до черквата работеше изкусният зъболекар д-р Чернев. А в черковния двор и досега е сградата на Музея. Някога е била училище.

Пред "Везувий" се простираше голям площад. А пред всички изредени къщи по чаршията -- тротоар. За тъй чаканите вечерни разходки -- както по градовете, както в Търново...

Още нещичко за братята Ангел и и Фильо

Минаха години и разбрах, че Ачо отишъл в София, станал художник, работил в завод за порцеланови изделия, а после заминал за Германия. Сетне се върнал пак в България.

Близка роднина на братята -- на леля им Еленка дъщеря, е съпругата на многолетния журналист във великотърновския окръжен вестник "Борба" -- Найден Минков. Той почина  на около осемдесет години...

...А Фильо срещнах много лета след детските и младежките ми спомени за него. Бях вече омъжена, видяхме се на Витоша. Зарадвахме се и двамата, запозна ме със съпругата си.

Роднината Найден Минков -- в средата, лятото на 1973-та.  В редакцията на вестник "Борба" -- Търново. Вляво от него -- Николай Томов -- бъдещ главен редактор на изданието. Вляво -- моя милост. Зад нас от снимката на стената занича Тодор Живков.

Друг път -- на Златаришка среща. Седим един до друг, припомняме си какви ли не истории и хора, отдавна отишли си. Тези землячески срещи ги организираха на различни места в столицата, веднъж в годината, винаги -- в събота!

Помина време, гледам го срещу мен иде -- тъжен. "Защо, бе?" Майка му, за която се грижеше, излязла и се загубила...Старчески неволи. Слава Богу -- намерили я.

Още един спомен -- засичаме си до Семинарията. Отиваше да види брат си в Симеоново. Той там живееше.

Сетне -- пред Университета. Усмихнат, прегръщаме се. Мушка ми нещо в ръцете. "Какво е туй?"

"Моят вестник, бе, "АБВ!"

Бе много горд. "Да се видим някой път?" Обещахме си.

За последен път го сторихме преди двадесетина години. Тогава трябва да е бил на седемдесет..."

х х х

А всичко прочетено записах за вас на 13 септември 2023-та. Памет за един от двамата  най-обични мои учители по вестникарство: Георги Боршуков и  Филип Панайотов.  Изписвам ги тъй заради възрастовото старшинство и азбучния ред. Инак -- един до друг са!

Да се знае  и помни.

Иван ТОДОРОВ

--------

Бележка на автора: Рисунката и снимката на Ангел Панайотов са предоставени от неговата дъщеря г-жа Веска Ангелова.