Архивите са живи
- search
- Всички
Добруджанската птица на поезията: Слух обвързва Дора Габе с френски класик (втора част)
(Продължение от първа част)
Познанството на Дора Габе и Жорж Дюамел има неблагоприятен развой. Тя среща френския писател в Брюксел, на конгреса на ПЕН-клубовете през 1927 г. Той е пристигнал от Париж заедно със съпругата си – много красива актриса, звезда на френския театър. Избират го да ръководи конгреса като един от най-бележитите белетристи по онова време. Широко известен е с произведенията си „Животът на мъчениците” и „Цивилизацията”, в които заклеймевя жестокостите на войната и властта на парите. Той е лекар по професия.
Било й заръчано като мине конгресът, да покани някой голям писател в България. Тя избира Жорж Дюамел без да се колебае. Говори с него
свободно на френски,
общува и със съпругата му, разхождат се заедно из Брюксел, опознават се. От Дюамел Дора Габе научава, че наскоро е пътувал в Съветския съюз. Преди време решил да посети Полша, да види в какво положение са там политическите затворници. Върнали го от границата, пропъдили го да си върви във Франция. Страх ги е, че ще напише колко много комунисти са хвърлени зад решетките.
От поканата на Дора Габе към Жорж Дюамел познанството им тръгва към злополучен край. В Съюза на писателите в София посрещат с гняв добруджанката. Съдят я, че е постъпила лекомислено. Такъв ли намери, дето ще дойде да ревизира нашите затвори, възпротивяват се. Знаеш ли, укоряват я, какво ще каже царят, как ще ни смъмри и скръцне със зъби правителството, че каним такива гости?...Дора Габе е възмутена и огорчена. Напуска писателския съюз. В същото време вестник „Свободна реч” я напада, че е поканила не друг, а Дюамел. Пускат и клюката, че имала интимна връзка с френския писател. На всичко отгоре злодумци превеждат статията и му я изпращат в Париж. Дора Габе му пише:”Моля ви да отложите своето идване!” „Не се безпокойте! - отговаря й Дюамел. – Ще настъпи време, когато ще бъде просто и лесно да дойда и да стисна ръката на българския народ”. А проф. Иван Шишманов, като научава това след завръщането си от чужбина, коментира:”Какъв позор, какъв срам за нас!”.
Запознанство с автора на “Форсайтови”
Дора Габе се запознава с Джон Голзуърди на конгреса на ПЕН-клубовете в Брюксел през 1927 г. Много мил и галантен мъж, преценява тя. Елегантна жена, веднага се набива в очите, мисли си той…По време на конгреса българката държи трогателна реч. Говори за разорението на страната ни през войните. Народът ни е беден и много западнал, германците ни ограбиха и изнесоха с вагони, каквото имахме, нарежда тя. Поражда съчувствие сред писателите – представители на 40 държави. Голзуърди е покъртен от думите на Дора Габе за съдбата на България. Обгръща със симпатия и обич поетесата. Подава й приятелска ръка.
Не друг, а той я кани да гостува със сказки в Лондон на другата година. Дора Габе чете r стихове от Яворов, Пенчо Славейков, Багряна. Представя ги на френски език, превела ги е заедно с проф.Андре Мазон. Говори и за Йовков, за Добруджа и страданията й под румънска власт. Там, на първия ред в залата, седи и слуша Голзуърди. Големият английски писател знае френски.
На вечерята, дадена от Голзуърди, Дора Габе и той
се разприказват за България.
По някое време добруджанката го пита претърпява ли някакво влияние като писател. Да, отвръща й той - от Толстой и Достоевски… Малко по-късно в своето слово Голзуърди заявява, че нищо не е чел от Дора Габе, не му е известно и дали има творби, преведени на английски. За жалост няма, усмихва се българката. Тогава англичанинът се обръща към удостоените да присъстват на вечерята:”Вижте я, моля ви, погледнете я!” Всички обръщат очи към нея и чакат. Ако беше се продънила земята, щях да падна, разправя след години на близките си Дора Габе. „Вижте я! – продължава Голзуърди. – Способна ли е тази красива жена да напише нещо лошо?”.
През есента на 1932 г. Джон Голзуърди е отличен с Нобелова награда за литература. Габе решава да му прати писъмце в Лондон и да го поздрави, но е късно - скоро той умира. Остава й да разгърне неговата „Сага за Форсайтови”, най-хубавата му книга, и да си спомни за срещите този мил и галантен мъж.
Драгни ДРАГНЕВ
(Следва продължение)