nabore.bg

 (Продължение от втора част)

Един 28-годишен испанец крачи по улица „Цар Борис” в София. Среден ръст, снажен, с орлов нос и небесносини очи. Пълномощен министър на кралство Испания у нас по това време, 1933 година. Луис Тобио Фернандес.  Приказлив, весел човек, понаучил българския език. Не е сам. От двете му страни грациозно пристъпват две красиви жени. Облечени в костюми френска мода, с шапки и воалетки над очите, с ръкавици. Дора Габе и Елисавета Багряна са всякога заедно след смъртта на Боян Пенев. Заедно са и в чужбина, най-често в Париж или в Полша. Двете ходят и по конгреси на ПЕН-клубовете из цяла Европа.

Накъде е повел дамите този млад и изискан господин?

Може би ще седнат в някоя сладкарница или ресторант? Или ще вземат файтон и ще препуснат към Драгалевския манастир? Където и да отидат, ще говорят за поезия, за изкуство, за красотата на големите градове, които са посещавали. Господин Тобио например надълго им описва северното крайбрежие на Галиция с неговото родно градче Вивейро. В този кът на Испания склоновете на планината се спускат до самия бряг на океана. Наоколо се издигат гъсти евкалиптови гори, през които текат много реки. Близо до Вивейро е градвчето Саргаделос, прочуто с производството на порцелан. Уважаемите дами още не са видели Мадрид и Барселона, за жалост. А дали са чели Сервантес и Мигел де Унамуно?

Луис Тобио Фернандес е следвал право в университета на Сантяго де Компостела. Отпосле учи в Берлин, става про фесор и начева кариерата на дипломат. Дора Габе и Багряна са били вече в Берлин, има

какво да си спомнят и да разказват.

Господин Тобио пък между другото говори за вчерашния разкошен прием в царския дворец. Обещава, че някой ден ще ги заведе в двореца и ще ги представи на Негово величество Борис Трети. А сега иска да чуе какво пишат дамите, как мислят в мерена реч, какво вълнува душите им. Дора Габе първа започва:”Какви са тия облаци над моята земя, от приказка родена, и тия черни сенки, конници подплашени без поводи и стреме…”

Господин Тобио не знае добре български и не може да схване всичко наведнъж. Дора Габе му превежда цялото си стихотворение „Апостолът” на френски и той го разбира. „Моята родна земя Добруджа още под окупация и духовният стремеж на нашите българи е свободата – обяснява на френски поетесата. – Тук извисявам образа на легендарния наш войвода Стефан Караджа”. Луис Тобио се усмихва: ”Всъщност това е един призив към потиснатите и онеправданите да се вдигнат на революция.”  Дора Габе също се усмихва. „Ще тръгна да го диря зарад теб, осиротяла малка родна земьо” – повтаря стиха испанецът.

Дружбата между нашите поетеси и Луис Фернандес

трае до есента на 1937 г., когато той си заминава.

В Галиция, по-право, в градчето Саргаделос, художничката Евелина Ханджиева от Добрич се запознава с господин Тобио. Среща го на международения симпозиум по керамика десетилетия по-късно. Разказва й той за приятелството си с Дора Габе и Елисавета Багряна. Подчертал какви умни и красиви жени били и двете. В паметта му стоял непокътнат споменът за разходките из Витоша и Рила, из розовата долина. Дори е запазил в библиотеката си две книги, които поетесите му подарили – „Земен път” на Габей и „Вечната и святата” на Багряна.

Драгни ДРАГНЕВ