nabore.bg

Донка Колева е председател на Районната организация на Демократични съюз на жените в Красна поляна, София. Всички в квартала я познават като енергична и сладкодумна. Тя неуморно се включва в организирането на  тържества, екскурзии, срещи с имените автори и други приятни събития. Сега тя е написала историята на своя борчески род, разказала е семейната си хроника, като не е забравила да отбележи и най-важните събития в нашата страна по времето преди Прехода към демокрацията, както и промените, които изживяваме с  тревоги и  в наши дни.

Книгата на Донка Колева се чете на един дъх, защото авторката е продължилка на традициите на нашите прекрасни народни разказвачи. Ние се потапяме в живота на селяните в борческото село Кирилово, Старозагорско и заживяваме с техните радости и тревоги, вникваме в борбите им за нов живот. Узнаваме за вълненията на малката Донка, която в невръстна възраст загубва баща си – предан ятак, радетел  и мечтател за една нова България, в която ще има друг живот за  онеправданите хора.  Младата и красивата майка на Донка – Иванка,  живее само две години с любимия си мъж. Тя остава вдовица на 22 години и се посвещава на дъщеря си, на свекър, свекърва. Трудно днешният читател ще повярва, че е имало такива съвременни Пенелопи!  Моралът на хората е бил друг - здрав и твърд, устояващ на верността, на предаността,  на любовта. Хората са  пазели чисто своето име и името на своите  фамилии. „За едното име” са живели достойните  българи! И сега имаме  такива съграждани, които пазят неопетнено своето име и святата българска чест, но за жалост те са рядко явление сред сегашните ни управници...

Донка Колева е написала книгата „Една приказка...” преди всичко за своите деца и внуци, за своите роднини, приятели и съселяни. Нейните спомени са ценни като  откровена истина за ежедневието на трудовите хора по нашите села, за живота ни преди Девети септември 1944 година. Това е разказ и за резките промени, които доведоха до сегашната разруха след Промяната през 1989 година. Авторката е разказала за своето детство, юношество, за младостта си и за невероятната си голяма и чиста любов със своя съселянин Кольо Колев, който се посвещава на българското въздухоплаване, на своята любима Донка, на семейството и рода си.Животът на семейство Колеви е пример на всеотдайност, на вярно и честно служене на дълга. Но и на радостта от постиженията на всеки член от здравото  и задружното им  семейство. Такива бяха много от семействата в нашата действителност преди Промяната. Но с  идването на „демокрацията”  настъпиха коренни промени във всичко в живота ни и най-много пострада българското семейство. Сега непрекъснато се увеличават самотните родители, а повече от половината семейства живеят „на семейни начала”.  Днес  се чудим какво ще бъде бъдещето на българските деца, които все по-често казват „У нас само баба и дядо са женени...”?

„Една приказка” е интересна и полезна книга преди всичко с ИСТИНАТА за живота ни. Защото днес има последователна тенденция да се изопачава миналото, да не се признава трудът на възрастните, да не се говори за сътвореното и съграденото от тях.  Не се казва цялата истина за събитията преди Девети септември 44 година. Отричат се постиженията  по времето на така нареченото „тоталитарно време”. Не се пише и говори нито за големите строежи, нито за високите постижения в областта на промишлеността и икономиката. Премълчават се или се отричат и високите завоювания в областта на  образованието, спорта  и културата. Затова е хубаво да се насърчават и популяризират разказите за родовите истории. Полезно е нашите деца и младежи  да познават родовите си  корени. Така те ще се научат да  пазят  българското самосъзнание, да обичат своята родина и да  работят за бъдещето на България като една от най- древните и културни  държави в света!

Петра ТАШЕВА