nabore.bg

Отказах се от политиката, защото не обичам лицемерието

Дончо Папазов е рекордьор по гмуркане и участник в леководолазни археологически експедиции. През 1972 г. пресича, заедно с съпругата си Юлия Гурковска (Джу), Черно море от Варна до Сочи, с корабна спасителна лодка. През 1976 г., отново с корабна спасителна лодка с платна и с Джу, преплават Тихия океан. Дончо Папазов и Юлия са изкарали най –дълго време в света на борда на спасителна лодка (191 дни) и са изминали най-много морски мили (14 000). От 1979 до 1981 година, заедно с Джу и Яна, прави обиколка на света по маршрут Созопол-Средиземно море-Гибралтар-Панама-Торесов проток-нос Добра надежда-Бразилия-Гибралтар-Созопол. Изминава 42 000 морски мили за 777 дни. През 1988 г., на борда на яхтата Тивия, обикаля света сам. Преминава през нос Хорн, в разгара на южната зима, на 30 май. Дончо Папазов става първият човек обиколил света по „невъзможния път” без спиране. Работи над 20 години като журналист в БНТ. Бил е сценарист, редактор и автор на документални филми и предавания. Бил е главен продуцент на телевизионното филмово производство и главен редактор на телевизионно филмово творчество в БНТ.

-Г-н Папазов, как е животът в Царево, където прекарвате всяко лято?

-Царево е любимото ми  място по Черно море. Тук има спокойствие и е пълно с хора, които обичат морето, с рибари, които познават всички тънкости на занаята. Атмосферата, в която съм е много хубава, живея в караваната ми, съвсем близо до пристанището и съм обграден от приятели. За мен е радост, че мога да гледам морето, да общувам с природата. Няма нищо по-хубаво от това да гледам хоризонта, особено, когато е бурно морето и вятърът е силен. То ме отпраща към силните изживявания, които съм имал с лодки.

-Как поддържате духа и тялото си здрави, карате ли още колело?

-Карам корело от четири годишен в София и не съм се разделял с него никога, и на морето също. И тук карам. За духа е важно да имаш ведри мисли и да изчистваш всичко злобно от себе си. Да не се оставяш на дреболиите.

-Знам че това сте го научил от родителите си, които са били позитивни хора, въпреки че не са имали лека съдба?

-Никак нямаха лека съдба, но никога не се оплакваха. Спомням си, че татко беше на лагер, а на вратата ни пишеше „народен враг”, бяхме изселени във Велико Търново..., но всичко зависи от духа на човека. Винаги когато питаха родителите ми „Как сте?”, отговаряха – „Прекрасно”. А тялото се поддържа и с малко воля, с това да не прекаляваш. Не ям месо и не пия от месец май до месец октомври всяка година. Ям сирене, зеленчуци и плодове, предимно сурова храна, която си приготвям в караваната. Другото хубаво нещо на Царево е, че има много хубави домати и краставици, които местните хора отглеждат.

-Къде беше последното ви пътуване по вода?

-Един приятел ме покани на едно плаване от Хърватия до Гърция, което е над две хиляди километра. Бяхме с яхтата, която той си купи. Оказа се вълшебна. Прекарахме много добре. 

-Някои хора се бият в гърдите, че са морски вълци, какъв е истинският моряк, г-н Папазов?

-Истинският моряк не говори за морето назидателно и с повод и без повод. Не се фука. Не се бие в гърдите, че се бори с морето, а го приема така както обущарят приема работата си и стругарят, това че работи на струг. Това е за мен истинският моряк, а не обезателно с нахлупена шапка, вързана кърпа, моряшка фланелка, лула и папагал.

-Какво ви гложди днес с обществото ни?

-Много неща. Например, протестират нашите производители на дини, че внасят от Гърция и от Македония по-евтини дини. Гърция обяснява че държавата подпомага повече производството на дини, но в Македония далече не е така. Македонската земя е по-неплодородна от нашата, по-малко се обработва, а продукцията им е по-евтина. Какво означава това – че нещо в България куца. Или искат да крадат или работят по-малко и искат с един декар да издържат двама студенти. Причината да живеем по-бедно от другите страни не е само, че производителността на труда е по-малка при нас, а и това, че се злоупотребява и краде. Има недалновидна политика. Не всичко трябва да се гледа за една година напред, трябва да правим сметката си за десетилетия напред, за да имаме успех.

-Вие сте един от основателите на СДС, къде сбърка десницата?

-На много места и това е неизбежно, особено след като се сменя един строй с друг, но нека да си представим какво е България днес. Дори и вие като журналист си представете можехте ли да ми задавате такива въпроси преди 1989-та г. Никой не можеше да говори спокойно и свободно, без да очаква някакво наказание. Нямаше никаква възможност за частна практика. Вижте сега колко кафенета, ресторанти и малки фирми има. България е неузнаваема, с повече постройки, с повече магистрали. Това е един нов тип страна. Ние сме недоволни, защото сме на опашката на Европа, но за да мръднем по-напред трябва да умеем да си избираме по-добри политици, които да мислят не за един мандат а по-надалече и да работим повече. Трябва да пазим свято принципите на демокрацията, защото тя ще ни доведе до един истински успех.

-Тази наша демокрация не се ли оказа фалшива?

-Не е фалшива, защото действа във Франция, в Англия, в Америка и навсякъде. Ние не правим друг коренно различен вид демокрация. Как може на едно място да действа, а при нас да не действа? Трябва да видим кои са минусите. Да държим сметка на виновниците за тая работа, да внимаваме при гласуване, коя партия избираме и да протестираме. Не мога да си представя, че толкова ще се облагороди политическия живот, че хората да не излизат по улицата, защото са нарушени в някоя област човешките права. Крайно време е нашите правителства да свикнат с мисълта, че когато човек е на улицата, той не винаги протестира против правителството. Може би иска неща, които не са свързани с пълно отрицание на политиката. И досега във Франиця и Англия има непрекъснато простести и никой не смята, че това е упадък на обществото. Нито че е криза, а е нормален път за развитие.

-Казвате, че криза винаги е имало, и в духовността?

- Винаги е имало хора, които твърдят, че тяхното поколение е много по-интелигенто, че чете повече и че е по-способно, докато младите изпростяват. Дълбоко не е истина това. Няма как да има прогрес, ако това е така. Младите винаги са по-напреднали, отколкото две поколения назад и това е нормално в живота. Може би те имат малко по различни ценности, които не е задължително да се припокриват.

-Защо се отказахте от политическата си кариера?

-Аз обичам да съм в движение, а не да ме отегчават хора с дългите си речи и лицемерното си мислене. Бях трето поколение депутат. Прадядо ми е бил народен избраник точно след Освобождението и кмет на Казанлък. Той е сред хората, които са ходили до руския император, за да молят за помощ Княжество България и Източна Румелия да се съединят. Другият ми дядо също е бил депутат. И двамата са интелигентни хора, завършили Роберт колеж и Сорбоната. Реших, че е по-хубаво да се занимавам с кино и журналистика. Освен това мина периода, в който имаше романтика през първите години на демокрацията. Това беше прекрасен период от живота ми. Аз имам късмет да съм участник в доста революции. Участвах в чешките събития 68-ма година. Тогава се ожених за една чешкиня. С нея участвахме в  демонстрации. Тогава за първи път видях как бият хора пред мен. След това, когато сърбите окупираха ограда на Словения аз пробих обсадата, за да пращам дописки и живях с хората, които бяха на барикадите. Когато руснаците нападнаха Беларус в Латвия  аз отидох там. Не пускаха никакви журналисти на барикадите и когато ние се представихме един от тях каза, че е чел моя книга. Оказа се, че е била преведена на латвийски. Направи изключение за мен и ме пусна на барикадата на покрива на Парламента. Спал съм и в палатковия лагер, когато беше революцията на оранжевите лалета в Украйна. Имам доста богат живот.

-Кое ви прави свободен човек днес?

-Всичко, което съм натрупал, всичко прочетено, всичко видяно, всички спомени. Но, за да бъде свободен човек, той трябва да има самоуважение. Самоуважението е това, което му пречи да навежда глава, да бъде подлец. Самоуважението пречи, ако стигне човек до някаква власт да краде и да спекулира с нея. Това е едно от най-хубавите човешки качества което аз нареждам наравно или по-напред дори от смелостта.

-Срещал сте с Ванга, която ви е казала, че сте белязан от Бога?

- Бях на студентска бригада в Мелник и след един купон ми предложиха да отидем при нея. Отпред чакаха около 40 човека и се наредихме. Излезе една жена и каза – „да влезе Дончо Папазов”. Влязох вътре и Ванга ми каза, че ме е чакала три месеца и да седна до нея, защото я успокоявам. Бях там цяла седмица, докато тя гледаше на хората и аз присъствах. Каза ми, че ще ми върви в живота, че ще се разведа четири пъти, което аз изпълних. Веднъж сестра й ми обясни, че съм постъпил правилно като не съм питал за себе си, защото вътре имало едни „бръмбари”. Навремето са били по-големи от днешните. Представете си колко удобно за Държавна сигурност е да сложи микрофони на Ванга. Като отиде човек пита за най-святото си и те научават много повече, отколкото ако го следят.

-Ванга знаела ли е, че тези „бръмбари” са там?

-Аз мисля, че тя никога не би го направила, защото беше много достойна жена. Може би не е знаела.

-Вашите прадядовци са били търговци на розово масло, баба ви по майчина линия Анна Орозова също е била интересна личност...

- Да, завършила е колеж в Швейцария. Била е, за времето си, начетена и красива. Покорявала е конкурси за красота като Мис Биариц, Мис Монте Карло, Мис Лиеш. Художникът Иван Милев я рисува в много от своите картини. Има една интересна история и с дядо ми. Когато Фердинанд идва в България, кани в някаква зала видни българи на вечеря. Поднася на всеки по едно печено пиле. Взима вилица и нож и почва да яде и всички българи, които тогава не са можели да си служат като него с приборите, а яли пилето с ръка, гледали и не посмели да пипнат нищо. Фердинанд ял бавно, докато никой друг не пипал чинията си – вероятно за да покаже колко е велик и да унижи българите. Когато се нахранил, дядо ми взел ножа и вилицата и започнал да яде. Така Фердинанд трябвало да го чака, докато си яде пилето.

-Вашите внуци какви са?

-О, имам трима внука, които много обичам. Виктор е на дъщеря ми Яна – изцяло отдаден на изкуството и на театъра. Играе в няколко филма и една детска роля в Народния театър - в последната пиеса на Коко Азарян „Вишнева градина”.

Интервю на Драгомира ИВАНОВА