nabore.bg

Седим с Лидия в едно кафене и тя с болка ми казва, че чужденците ще ни припознаят с предателството. Излизаме от кафенето и Лидето ме изпраща  към рейса по близката улица. „Ела, казва, да ти покажа как се руши къщата на Райна Княгиня в София и никой не обръща внимание.“

Ето, виждам вече и къщата - на 4 етажа, малко навътре от улицата,  нещо, като градина на дома. Не на уличната ограда, а на стената на къщата, встрани от входната врата /ще я нарека парадна и ще й отделя малко повече внимание по-нататък/, стои възпоменателната плоча. Тя обаче е от бял камък с релефно издълбан текст, който се губи в белотата на камъка и стената. На вратата, промушен на дръжката й, виси бял лист с черен лаконичен текст, събрал всички противоположни и най-силни чувства на истински българин: „100 години чакам България!“. Продължаваме към спирката и Лидия ми показва няколко нови строежа. „Това са турски имоти“, казва. „Този квартал е опълченски и поголовно, точно тук се търсят имоти за закупуване от турци. Обръщат се енергиите.“ Веднага се сетих, че и на мен ми беше минавала тази мисъл. Веднъж, минавайки по улицата, един господин, определено не българин, ме попита дали наоколо не се продават имоти.

            След няколко дена отивам да разгледам в подробности софийската къща на Райна Княгиня. Виждам, че вратата на приземния етаж е отворена. Всъщност е сутерен. Слизам 4 стъпала надолу. Виждам пълноценен етаж – 3 отделни стаи – две отдясно, откъм улицата, една - отляво. До нея баня и в дъното на антрето, точно срещу входа – приятно широка кухня. Вероятно такова е разпределението и на двата горни пълноценни етажа, както и на таванския. Като влязох в най-долния етаж, усетих, че нещо не е наред. Едната стая е горяла и следите си стояха. Все пак някой бе изчистил помещенията. За щастие, парадния вход и задния, повдигнати на по 10 стъпала, стояха здраво заключени с обикновени секретни брави. Архитектурата на къщата е интересна. Източната стена, гледаща към улицата“, е по-тясна с широчината на парадната врата. Стъпалата й са опрени в единия си край до стената на къщата и на тази стена е сложена паметната плоча. На нея се чете: „Тук живя от 1909 г. до 1917 г. героинята от Априлското въстания Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня 1856-1917 г.).

А ето и адреса на къщата: София, ул. „Софроний“ N 121 /между пресечките „Охрид“ и „Козлодуй“/. Кой ли районен кмет отговаря за плачевното състояние на тази светиня?

            Донка ДРАМСКА, София