nabore.bg

В Столичната библиотека семействата Коралови и Стоеви, както и Фондацията „Елена и Христо Генчеви“ организират документална изложба, посветена на писателя Емил Коралов. Откриването ще бъде на 31 октомври 2019 г., четвъртък, от 18:00 ч. в галерията „София“ на площад „Славейков“ 4 (в Столичната библиотека). Експозицията може да се разгледа до 14 ноември т.г. Слово на откриването ще произнесе д-р Владимир Игнатов, литературовед, преподавател по българска литература.

Освен документи от архива на големия писател в изложбата са включени и над 20 рисунки на деца от гр. Монтана, илюстрации по негови разкази и приказки. Те са подарени на семейство Коралови от Рени Петрова, ръководител на „Рениарт студио“.Малките художници от 6 до 12 годишна възраст с неподправена искреност навлизат в света на твореца, така както през годините са го правили Вадим Лазаркевич, Вера Лукова, Стоян Венев, Георги Чаушов, Симеон Венов и др. и са обогатявали творчеството за деца на Емил Коралов.

Из животописа на Емил Коралов от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и Национален литературен музей:

„Емил Коралов е роден на 2 ноември 1906 г. в семейството на учителите социалдемократи Дончо и Донка Станчеви. Негов брат е таланливият поет и преводач Лъчезар Станчев.

    През 1922 г. излиза първото му стихотворение “Песента на камбаната” с псевдонима Емил Зрак. След Септемврийското въстание през 1924 г. къщата им вила „Незабравка“ във Вършец е изгорена от шпицкомандите и семейството е изселено във Враца, където завършва Врачанската гимназия и започва голямото му приятелство с поета Тодор Харманджиев. През 1925 година в София попада в литературния кръг на Христо Смирненски и Тома Измирлиев, Александър Жендов, Асен Разцветников. През 1926 година издава първата си книга “Белият конник” (стихове и проза) в съавторство с Тодор Харманджиев. За първи път използва литературното име Коралов. През 1927 година излиза първият му белетристичен сборник “Луната и прокурорът”, издържан в европейска повествователна техника и посрещнат изключително радушно от литературната критика. През 1930 година издава романа “Великата жажда”, за който получава наградата на Министерството на просветата и Съюза на българските писатели. През 1933 г. Коралов завършва германистика в Софийския университет. Заедно със съпругата си Милка Коралова създава детския вестник и библиотека “Весела дружина”, който тримата списват съвместно с брат му Лъчезар Станчев. Илюстриран от Вадим Лазаркевич, Вера Лукова и Стоян Венев, прочутият вестник излиза до 1947 година.

    С легендарната си поредица за Жари, Морското момиче и Слънчевия град на познанието, излизала до 1945 година, Емил Коралов се превръща според литературната критика в ”един от бащите на българския фантастичен роман”. През 30-те и 40-те години излизат великолепните му разкази “На изпитание”. По това време Коралов издава “Непримиримите” – един от първите български романи срещу сталинските репресии.

    Той е един от най-желаните сътрудници с белетристични творби, литературна и театрална критика на списанията Златорог, “Изкуство и критика”, “Литературен глас”,“Светулка”, “Детска радост”.

    През 1941 година е поканен за член на Настоятелството на Писателския съюз. Най-младият сред такива имена като Георги Райчев, Стилиян Чилингиров, Никола Данчов, Георги Караиванов и др., той работи всеодайно заедно с тях за името и престижа на българския писател. През 1945 година излиза романът му епопея “Септемврийци”, започнат през 30-те години, за когото, заедно с романа “Училище за смелите”, получава множество литературни награди. Емил Коралов е един от основателите на изд. “Народна младеж” през 1947 година, в което работи до 1966. Там като редактор дава път на цяло поколение талантливи съвременни разказвачи. Между 40-те и 60-те години се играят пиесите му за възрастни и деца на театралните сцени на София, Скопие, Варна, Будапеща и др.

    Между 49-та и 75-та излизат най-силните му романи, повести и новели, в които търси моралния смисъл на антифашистката борба, но и корените на злоупотребите с властта след Девети септември: “Двубоят”, “Нова летопис”, “Яна Чимширева”, “Перуника”, “Спътници”, “Тези, които обичаме”. Той е един от първите български писатели, дръзнали да извисят глас срещу сталинизма и тоталитарния режим.

    През 1965 г. излиза “Чинарите зашумяха” – роман в защита на човешката неприкосновеност и достойнство, за нуждата от обществен контрол над властта. Преиздаван многократно, той предизвиква стотици срещи с читатели из цяла България, стотици читателски писма и критически отзиви.

    Между  1946 и 1979 г. излизат негови приказки, разкази и романи за деца и юноши “Гъделчо”, “Дом за ластовички”, “Стаичката с бухалите”, “Крилатите делвички”, “Чипровското конче”, “Двете ябълки за мама”, “Една сърничка бяга”. През 75-а получава наградата “П.Р.Славейков” за цялостно творчество за деца и излиза “Градът на светло”, последният му роман, в който Коралов не спира да се бори за нравственост и гражданско общество.

На 29 юли 1986 Емил Коралов умира в София на 79 години.