nabore.bg

Още помнят лекарката в Алжир, където е работила преди 50 години

 Д-р Вера Китова е известна като лекар на Дипломатическия корпус у нас – дълги години завежда кабинет по вътрешни болести и гастроентерология. Позната е и като писател  с 13 книги зад гърба си – монографии, романизацирани биографии, стихосбирки, романи, разкази. Три от книгите й са написани на френски и са посветени на Алжир – страната, в която стъпва като млад лекар заедно със съпруга си през 1962 г.

Лекарката, дълги години работила в Африка за втори път представи своя творба на Салона на книгата в Алжир. На юбилейното, 20-то издание на форума, тя бе единствена на нашия щанд с книгите си „Сюблимен Алжир“, „Светлината на Алжир“. Нейно стихотворение е включено в съкровищницата на тунизийската поезия и в учебник по литература. Малко известно е, че именитата гастроентероложка е стояла неотлъчно до леглото на нашата пророчица Ванга като нейна лекуваща лекарка. През 1973 г. Вангелия Гущерова дойде на лечение във ІІ градска болница, тогава бях млад лекар, имах специалност "вътрешни болести", спомня си д-р Китова. „Ванга беше настанена сама в стая, придружаваше я сестра й Любка, която беше до нея като секретарка. Ванга сама бе пожелала да лежи в тази болница, макар че имаше възможност да се лекува и в Правителствената, и във Военномедицинската академия.” Пророчицата назовавала имената на лекарите, които иска да я лекуват. Прекарала в болницата 2 месеца като бързо се сближила с лекарите и сестрите. „Бях учудена, когато една сутрин Ванга каза: "Искам при мен да остане д-р Вера Китова!" Останах насаме с нея, бях напрегната, беше ме страх, очаквах нещо да се случи. Ванга се изпъна, внезапно се изви като дъга и очите й, макар и невиждащи, замръзнаха в една точка. После почна да говори: "През вратата сега влиза дядо ти Христо..." А дядо ми Христо е баща на майка ми и е починал, преди да се родя - аз не го познавам. Ванга продължи да говори - каза, че току-що влязъл и другият ми дядо - Димитър, когото аз също не познавам. Ето - казваше Ванга, - дядовците ти са изправени до вратата и те гледат. И те ти казват, че скоро ще се явиш на изпит и трябва особено сериозно да се подготвиш за приноса на френската медицина и за жлезите с вътрешна секреция. Трябва да кажа, че в гастроентерологията има само една жлеза с вътрешна секреция и това е панкреаса, задстомашната жлеза. Аз наистина съм френски възпитаник, там съм специализирала и би трябвало да познавам старата френска медицина. Бях смаяна и стресната от думите на Ванга, чудех се дали да вярвам, струваше ми се невероятна цялата история, но пък наистина имах дядо Христо и дядо Димитър... В следващите десетина дни се подготвих по двата посочени от дядовците ми чрез Ванга въпроси. На изпита ми се падна следното: приносът на старата френска школа за развитието на гастроентерологията и втори въпрос - доброкачествени тумори на панкреаса. Разбира се - отговорих отлично, защото се готвих специално по тях. В комисията бяха няколко професора и когато изпита приключи, те ме поздравиха за отличното представяне. Признах си, че Ванга предварително ми е казала какво ще ми се падне на изпита. Това смая професорите, а те бяха безспорни светила в науката и в медицината.”

След обявяването на независимостта на Алжир, за Африка заминават със самолет от България голяма група лекари, сестри, акушерки, лаборанти. „Бяхме първите медици В Алжир след оттеглянето на французите. Имаше само неколцина местни лекари, частни. Нямаше лекарства, апаратурата беше стара, спомня си днес д-р Китова.

Тя попаднала в град Мостаганем, на 80 км от втория по големина град в страната – Оран. Отделението по вътрешни болести се занимавало с всичко. „Бях сам самичка – аз и Господ. Ако сбъркаш, няма кой да ти помогне. Там се срещнах със смъртта, научих се на отговорност. Създадох детско отделение с много усилия.” Върнала се на мястото където работила 6 години едва през 2013 г. – поканили я за 50-годишнината от обявяването на независимостта на страната. Тогава представила стихосбирката си пред бившите си колеги - персоналът на алжирската болница излязъл да я посрещне, имало хора, които още я помнели.

В момента докторката пише четвърта книга за Алжир, вече проза, озаглавена „Страната на щастието”.

www.nabore.bg