nabore.bg

Лични драми

И д-р Елица Теодосиева влезе в битката със смъртоносния вирус

 

Д-р Елица Теодосиева        Снимка: Личен фотоархив

 

Днес нашите герои са хората с белите престилки и добрите сърца. Като тъмен и мрачен облак над държавата и света е надвиснала смъртоносна опасност. Жестока и коварна болест мори и не се знае още колко ще мори хората. Не подбира стари и млади. Никой не е в състояние пък и никой не вярва на този, който прави прогнози колко време ще продължи жестоката пандемия.

На снимката виждате младо момиче, което вече пое битката с коварната болест. Това е д-р Елица Теодосиева. Родена в град Бяла, Русенска област. Завършила е елитната математическа гимназия „Баба Тонка“ в Русе с пълно отличие. Още от малка е привикнала да ходи в болницата при родителите си. Баща й е с 30-годишен стаж като анестезиолог в УМБАЛ „КАНЕВ“ в Русе. Майка й също с 30-годишен стаж като медицинска сестра в същата болница. Дали по примера на родителите си или по собствено желание, тази хуманна и благородна професия я е привлякла. Приета е в Медицинския институт. Първите две години са й много трудни, но през следващите четири се амбицира. Мобилизира в себе си воля и инат и завършва с отличие института.

Днес не е като преди да те назначат по разпределение и знаеш или не знаеш, можеш или не можеш, да заемаш някаква длъжност. Днес трябва да се докажеш, че си годен да работиш  тази професия. Назначена е в една от най-големите болници във Варна - „Света Ана“. В тази болница на година се лекуват близо по 25000 човека.

Сега бройката на пациентите се е увеличила в пъти повече. Д-р Теодосиева има добри теоритични знания, но практиката е друго нещо. Едно е да го учиш по книгите, друго е да  го прилагаш когато лекуваш хората. Тук всяка грешка е фатална за човешкия живот.  Няма много време за обучение и практически упражнения. Тя работи в спешното отделение. Първите няколко дни е на смяна с по-възрастните си колеги. Но след това вече е на първа бойна линия, понякога дори и сама. Работата й изисква пълно мобилизиране и раздаване до край. Болните са много. С всеки изминал ден бройката им се увеличава. Тя трябва да намери време и сили да ги прегледа. Да постави диагноза и ги препрати в други отделения за хоспитализиране, ако се налага. За по-леките случаи лечението е на място. И това продължава по 12 часа. След свършване на смяната вече е останала без крака. Всичките й сили физически и умствени са изчерпани. Чак когато се прибере в къщи, след кратка почивка си спомня за преминалия работен ден. Изпитва удоволетворение от това, че някои от пациентите и е казал „Докторке, благодаря ти, че ми върна живота“.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско