nabore.bg

В читалището, кръстено на негово име в с. Православен, се пази  памет за 3 века

Читалище „Д-р Димо Тодоров.1929” в с. Православен

Аз никога не съм била в Православен, Първомайско, нито в Мюселим, Борисовградско, както е старото име на селото. Но там ме отвежда името на читалището „Д-р Димо Тодоров.1929”. Докторът не е бил лекар, а икономист, общественик и публицист, баща на проф. Дафин Тодоров, който дълги години преподаваше история на чуждестранната журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През тази година се навършва столетие от рождението на проф. Дафин Тодоров и търсенето на материали за неговия юбилей ме „заведе” до Православен. Струва си да се разкаже за семейство Димо Тодорови, което е неотделимо от историята на българския прогресивен печат.

Музейната сбирка като скъп семеен албум

Ще го направя с безценната помощ на секретаря на читалището Фатме Исмаилова. Тя се занимава с библиотеката от около година, по образование е икономист. И е на половин щат в читалището, на половин – в земеделска кооперация „Прогрес”. Нали е наясно как се работи с документи, оправя се и с книгите... В библиотеката те са 4270 – кажи го по десетина томчета на всеки жител от населеното място. Идват по-възрастните – да прегледат получаваното седмично списание, да вземат нещо за четене... на внуците. Много характерно е за ваканциите. Пенсионерите проверяват каква литература за четене са препоръчали учителите и гледат да помогнат на децата. Не че Православен е село, така е и в София, казвали са ми библиотекарки в няколко столични читалища. Пък дали малките след време ще учат баби и дядовци да се справят с модерните мобилни телефони, компютри и пр., ще се види тепърва...

Фотодокументите – стари и нови, стават мост през времето. На горната снимка е гордостта на Плавославен д-р Димо Тодоров

Та Фатме Исмаилова, въоръжена със смартфона, направи снимки не за рафтовете на библиотеката, а от музейната й сбирка, посветена на д-р Димо Тодоров. Като в грижливо пазен семеен албум там се виждат и хората от рода му, и децата му. Патронът на читалището е роден през 1879 г., той е седмото дете на родителите си, скоро остава сирак и трябва да слугува. На чин сяда чак на 10 години. Но завършва земеделското училище в Садово, после учителства и в Мюселим, и в Асеновградско, и в Ломско. С подкрепа от братя и сестри се отзовава в Швейцария, където изучава икономически, философски и юридически науки и защитава докторат в Бернския университет. Темата е позната от неговата книга „За производителния и непроизводителния труд”. Следват преводи, други книги.

Земеделското училище в Садово, в което е учил д-р Тодоров

Д-р Димо Тодоров се завръща в България и работи като главен инспектор на труда, в кооперация „Освобождение”, занимава се със застрахователно и банково дело, създава издателство, пише и превежда, стопанисва и редактира левия в. „Кооперативен страж”. Като един от основателите на Борисовградската организация на БРСДП той свързва живота си с левите идеи, сътрудничи на „Работнически вестник” и профсъюзния печат, кореспондент е на „Ново време” от Берн, има публикация в болшевишкия в. „Искра” и френското сп. „Льо мувман сосиалист”. За някогашните читатели д-р Димо Тодоров е известен с псевдонимите Нимбус и Димкер.

Димо Тодоров е публикувал свои статии в "Искра" - вестникът на руските социалдемократи

Негова съпруга е Мара Тодорова, родена през 1897 г. в с. Белица, Благоевградско. Тя превежда от руски „Писма от затвора” на Роза Люксембург, записва и завършва с отличие „Педагогика”, пише книгата „Слънцето, детето и училището”. И това – докато в семейството растат двамата синове, а Мара Тодорова организира за бедни софийски деца лятно трудово училище –летовище в Рила през 1933 г. Чрез дружество „Култура” тя прави трапезарии за социално слаби ученици, провежда концерти с народни песни и танци, публични диспути и др. Вкъщи приютява деца на политзатворници и емигранти, семейството й осиновява едно такова момиченце, което след нейната смърт/1937/ и смъртта на д-р Димо Тодоров/1941/ е осиновено от друго семейство.

Фатме Исмаилова, библиотекарка на половин ден, но от все сърце

Снимките в музейната сбирка говорят за топлотата и разбирателството в един дом. Но да ги погледнем с други очи – та това е история на три века, летопис на обществени борби, на българска книжовност и журналистика, която прави още по-ценна библиотеката на читалището. И не е никак случайно записаното там: първият библиотекар през 1929 г. бил Стоян Иванов и държал книгите... вкъщи си. Библиотеката била в неговия дом и домът – библиотека за съселяните му. А днес с няколко снимки, изпратени по мейл, Фатме Исмаилова „отвори” вратата на музейната сбирка, за да изминем една поучителна пътека във времето.

Антония МЕЧКОВА