nabore.bg

Минавам тази сутрин и сварвам комшията от съседния вход да сади цветя! Ха, подхвърлям му, нали каза ,че повече няма да се занимаваш?

Бай Георги се изправя, нисък е на ръст, но голям като душа, измерва ме и като на себе си казва: Абе, Стефка, дожаля ми за градината! И той ми дожаля …Това така ме боцна право в оголеното ми сърце! И си припомних: преди десет години това място – двайсетина квадрата, беше истинско сметище: пълно с кофички от кафе, пластмасови бутилки и салфетки… Бай Георги е спаружен като печена ябълка старец, надхвърля вече 75, окото му не може да гледа грозотия и се захваща… Минават комшии, поглеждат го, ала никой не похваща да му помогне… И от това сметище старецът направи истинска градина! И насади цветя и овошки, огради ги с жив плет – да ти е драго и да се любуваш!

Един ден гледам една се гъзури и бере китки: Ало, подвиквам, кога ги пося, че сега береш? За брането и грабенето винаги има доволно хора! Това го видяхме през тези 27 години!

И се бъхти бай Георги, не защото някой ще му даде нещо, а щото окото му не може да понася грозотията! И преди 2-3 години реших да го изненадам, мой колега журналист беше в кметството, някакъв си там чиновник… И му думам: абе, подарете му на стареца една кофа, един маркуч, той ви направи работа каквато двайсет ваши щатни циганки с метлите не могат! Колегата се въодушеви, рече, че веднага щял да каже на районния кмет… И досега нито кофа, нито маркуч…И миналата година гледам градинката буренясва! Гледам и бай Георги – очите му са кръвясали - страда, страда, ама е и горд, рече ми, че повече с градинки няма да се занимава…

Така изтрая една година! И тази сутрин от ранно утро се е наврял да подстригва живия плет, да бодва цветя, да обира троскота… И ме гледа с очи на дете, хванато, че яде шоколадови бонбони… Нали, викам…А той ме прекъсва: дожаля ми за градинката, Стефка! Стана ми толкова и мило, и жално!

Стефан СЕВЕРИН, Пловдив