nabore.bg

Нейна е заслугата Националната библиотека да е сред водещите научни  средища в Европа

Дългогодишният директор на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий"

През декември 2015 г. Общото събрание на  ООН със своя резолюция, обявява датата 11 февруари за Международен ден на жените в науката.Това е повод да ви запознаем с доцент д-р Константинка Калайджиева - дългогодишен директор  на  Националната библиотека ‘’Св.св.Кирил и Методий’’ и доайен на библиотекарите в страната.Тя е  видна фигура в интелектуалните среди на столицата, в добро здраве и днес се вълнува и пише за проблемите на библиотечното дело в България.

Константинка Калайджиева е автор на над 220 научни публикации за библиотеките у нас

Константинка Калайджиева е родена  на 5 декември 1921 г./днес е на достолепните 101 години/ в София  в семейството на българи - бежанци от Кукуш, Егейска Македония. През 1940 г. завършва  Втора девическа гимназия, а шест години по-късно немска филология  в Софийския университет. Включва се активно в борбата срещу нацизма, членува в РМС, поради което е заловена и измъчвана  в Дирекцията на полицията. Но не предава никой от другарите си! Осъдена е на 15 години  затвор, но идването на Девети септември 1944 г. я освобождава от  затвора. Постъпва доброволка в редовете на Първа софийска пехотна дивизия и участва  в последната фаза на  Втората световна война /1945 /.В последния  ден на войната  настъпва противопехотна мина, която не избухва и така оживява. Друг щастлив момент  в нейният живот е,  че  воюва заедно с бъдещият си съпруг д-р Владимир Калайджиев, зам.министър на здравеопазването и голям български профилактик.  Създател е на Хигиено-епидемиологичните инспекции /ХЕИ/, а въвеждането на туберкулинизациите и ваксинациите срещу полиомиелит, също е негово дело.

Фундамеенталният труд на доцент д-р Калайджиева

През 1948 г. Константинка Калайджиева постъпва на работа в Народната библиотека в София. Директор на библиотеката по това време е Тодор Боров , а тя е библиотекар. От  1955 до 1965 г. е заместник  директор, а  от 1965 до 1983 г. - директор. Среща големи трудности  в началото, но нейният съпруг  я окуражава  и напътства. Доц.Калайджиева е първата жена директор на Народната библиотека.Като директор създава екип от специалисти и я развива като институция от национално значение. Благодарение на своите контакти, публикации и  ерудиция е избрана за член на Изпълнителния комитет на Международната федерация на библиотечните регионални  федерации /IFLA/.Тя е  международен консултант и един от тримата  членове на Съвета по библиотечните въпроси към Генералния секретар на ЮНЕСКО.

Една от читалните в националната библиотеката

    Доцент Калайджиева винаги е била в курса на научните и техническите  постижения. Тя въвежда  запазването на  възрожденските издания, на старинни документи и тяхната дигитализация.Нейните виждания за  днешният Университет по библиотекознание и информационни технологии /УНИБИТ/, като правоприемник на  Държавния библиотекарски институт, в бъдеще е да стане  стожер на  кадрите  за библиотечната система   в страната. Тя е автор на  над 220  научни  публикации по проблемите на библиотеките у нас. Всепризната е нейната  заслуга  за извеждането на  Националната  библиотека  на България,  сред водещите  модерни и многофункционални научни  средища в Европа. Колосален е нейният труд от 660 страници ‘’Материали за историята  на  Народната библиотека 1944 -1978 г.", по който могат  да се  защитят няколко докторски дисертации.

      Ще споменем  и за големите грижи, които доцент Калайджиева полага и за семейството си. Тя е родила и отгледала три деца със завидно място  в обществото. Едната дъщеря - Здравка Калайджиева в момента е адвокат, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Другата дъщеря - Люба Калайджиева се занимава с генетика в Австралия. Синът д-р Велко Калайджиев е лекар. Има няколко внуци,които и се обаждат вжедневно.

    През 1983 г.доайенът на библиотечното дело  у нас доцент Константинка Калайджиева, подава оставка като директор,поради несъгласие с политиката на  тогавашното ръководство на Комитета за култура. Въпреки всичко тя  си остава творяща,  неуморима  и непримирима.

Директорката на библиотеката Калайджиева в своя кабинет

По случай 95-та годишнина от рождението на доц.Калайджиева, тя е  отличена  през 2016 г. с наградата ‘’Златен век‘’на Министерството на културата. Отказва да я приеме!  В писмо до  тогавашния министър Вежди Рашидов, тя пише:

‘’Наградата  е обезсмислена,заради липсата на адекватна държавна политика в областта на  библиотечното дело и заради факта, че  постиженията заради които е присъдена наградата,вече не съществуват.’’ Тя приема наградата  за постиженията на нейната  генерация: “В изграждането на библиотечно-информационната система,за обслужване на българското общество и държава,през втората половина  на миналия век.’’

 Сърдечна благодарност и поклон,пред голямата  българка,научен работник и столетник доцент Константинка Калайджиева !

     На многая лета !

   Марияна МАТОВА,библиотекар в Националната библиотека ‘’Св.св.Кирил и Методий’’