nabore.bg

Лични драми

Добруджанският славей Калинка Вълчева

Преди пет-шест години бях по работа в Русе. На няколко места видях разлепени афиши. Известният изпълнител на народни песни от северняшкия край Цветан Банев щеше да чества 60-годишен юбилей. По този повод щеше  изнесе юбилеен концерт. Реших на всяка цена да присъствам на  концерта. С още двама приятели, единият от които фотограф, доста рано преди концерта бяхме в залата. Още от далеч се чуваше музика. Репетираха за вечерта. Познавах един от оркестрантите  и при един антракт го заговорих. Той ми каза, че за концерта са поканени и ще участват: акордеонистът Стоян Дечев, народната певица Ваня Вълкова и добруджанският славей Калинка Вълчева. Тя един час преди концерта пристигна чак от Добруджа. Стоян Дечев до когото стоях неотлъчно, ми я показа, защото иначе нямаше да я позная. Беше  облечена в бяла рокля и носеше очила. Навсякъде където съм я виждал е била с добруджанска носия и нисичка на ръст. Сега ми се видя доста внушителна. Преодолях първоначалното си смущение. Отидох и я посрещнах. Тя остави багажа си и се запъти към сцената. Вървях редом с нея и й казах, че ще си направя снимка за спомен с нея. Тя веднага спря, прегърна ме и снимката стана чудесна. След това й помогнах да се качи на сцената. Имаше още време, седнах в залата, но не отделях очи от нея. По някое време пак дойде при мене.  Направихме си обща снимка и с останалите изпълнители. Концертът продължи близо четири часа. Имаше повече от 400 зрители. Накрая Калинка се появи на сцената. Разплака публиката. Изпълни доста песни от репертоара си. Гласът й беше неподправен и звучеше така, че никой друг не би могъл да го имитира.

Вървях редом с Калинка Вълчева и й казах, че ще си направя снимка за спомен с нея. Тя веднага спря, прегърна ме и снимката стана чудесна.           

 

И сега, когато я видя на екрана си спомням за оня ден в който се запознах с нея. Разбрах, че вече живее в родното си село. Но пак не спира и пак пее. Бях решил да й се обадя по телефона. Дълго време мислих и не можах да измисля какво да й кажа. Тя е ходила навсякъде по света. Постигнала е всичко. Реших това, което имам да й кажа  или пожелая да го направя чрез вестника. Пожелавам й още много години да е жива и здрава. Да пее докато може.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско