nabore.bg

Имах щастието да познавам поетесата Дора Габе и да общувам с нея от 1962 до 1983 г., когато тя напусна този свят. В онези години поетесата идваше в Добрич по разни поводи.

На 1 октомври 1974 г. дойде заедно с Елисавета Багряна и голяма група поети и писатели от Русия, Полша, Украйна, Германия, Унгария и Румъния. На свечеряване пред читалище „Йордан Йовков” тя запали огъня на националния празник на поезията и каза: ”За мене тазгодишния ден на поезията е паметен. Тук, в тоя град, са писани моите първи младежки стихове. Тук получавах всеки ден през цели два месеца по едно писмо или картичка от Яворов..

Тук се състоя сватбата ми

с проф. Боян Пенев. Те са вече покойници, но спомените от Добрич са живи в мен, а аз съм с цялата си душа тук… Благодаря ти, Ден на поезията – безсмъртна, човешка, пътеводна звезда!”

В многото разговори с Дора Габе открих колко многолико и разнородно е било обкръжението й през годините. Първо в детството й на село и на училище в Добрич, Шумен и Варна. Подир туй – студентските й години в София, Швейцария и Франция, а по-късно – обиколките й из Европа заедно с Боян Пенев. През 20-те и 30-те години на миналия век отново пътува из Европа, изнася сказки за български писатели и издига глас в защита на присвоената от кралска Румъния Южна Добруджа.

Уроците на французойката

Мадмоазел Мари Морел е учителка по френски език на Дора Габе в Гренобъл. 18-годишната добруджанка живее у тях като студентка по френски език и литература и Морел по цели дни се занимава с нея. Дава й най-различни теми да развива, поправя я, помага й в изучаването на езика. На устния изпит в университета й се пада да говори за Наполеон Бонапарт. „Знаех го този исторически герой – спомня си Дора Габе. – Така хубаво си разказвах, но от смущение му забравих името. Разказвам, разказвам и единият от професорите, както са трима, а зад мене студентки и студенти, ми вика:”Ама за кого говорите?” Да, но аз не мога да се сетя и продължавам разказа си, а комисията отново ме пита:”Но как се казваше той?” Дойдох до остров Света Елена и тогава професорът, който седеше в средата, ми вика: ”Не говорите ли за Наполеон Бонапарт?” Аз така изкрещях, че досега си помня гласа.”

Дават й най-високата оценка на този изпит. Казват й, че добре владее френския език, френската литература и история. Две седмици по-рано, отново подготвена и окуражена от учителката си, тя държи писмен изпит. Темата е свързана с общуването между хората – „Дали понякога лъжата е необходима”. Дора Габе пише, че лъжата е необходима от чисто човешка гледна точка. Да не накърниш някого,

да не направиш някого нещастен.

Професорите са трогнати от писмената работа на добруджанката. Обсипват я с поздравления и похвали. Нареждат я на второ място сред седемдесетте чужденци, които изучават френски език и литература.

След Първата световна война Мари Морел е изпратена в Прага като директор на библиотека. Там през 1932 г. отново среща Дора Габе. Приятелството между учителката и ученичката възкръсва. В столицата на Чехия добруджанката пристига да държи сказки за Ян Каспрович и за съдбата на българските лирици, за Йовков и Добруджа. Морел научава от вестниците, издирва я из цяла Прага и я намира в един хотел заедно с Елисавета Багряна. По време на сказките й Морел я придружава навсякъде. В Бърно например Дора Габе говори пред български студенти в университета. Дълго не може да се раздели с тях. През седмицата, когато се настанява у Мари Морел, Дора Габе и чешкият поет Виотезслав Незвал превеждат книгата й „Някога”.

Драгни ДРАГНЕВ

(Следва продължение)