nabore.bg

След промените през 1989 г. той не се пребоядиса, не измени на идеалите си

Генчо Арабаджиев бе главен редактор на вестниците "Народна младеж" и "Поглед"

С известния фотожурналист Георги Панамски пред чашите с кафе с добро споменаваме наши общи приятели. Заговорихме за Генчо Арабаджиев – казах няколко думи. Панамски добави: „Генчо беше честен и като журналист, и като човек. Малко бяха такива като него”. Освен началник в печата – зам.главен и главен редактор на различни вестници, Генчо бе и голям шеф в Голямата къща – ЦК на БКП.

Спомням си, че през 90-те години на миналия век Генчо Арабаджиев посещаваще сбирките на ръководеното от мен предприятие „Интеркомерс”. Тогава той работеше м сп. Здраве” и написа чудесни материали за изложбите на художниците Евгени Босяцки, Милка Пейкова, Доньо Донев, Николай Шмиргела…

След пенсионирането ми, връзката ми с Генчо се прекъсна. Бях изненадан, когато прочетох хубава статия от Генчо за събитията, организирани в „Интеркомерс”. Запозна ни художникът Георги Павлов-Павлето. Генчо по-късно ми разказа, че тази среща била важна за него – аз съм бил първият, който след промените през 1989 г. се отнесъл човешки с него. А той не се и „пребоядиса” като много други негови колеги… Нещо повече – той страдаше, че тези които са му се кланяли преди 10 ноември, сега го отбягвали, а това го подтискало много.

С Генчо станахме добри приятели – за мен бяха удоволствие срещите ми с него и с писателя Вадо Арденски на чаша кафе. За дъжаление Генчо заболя тежко. Малко преди да ни напусне завинаги, той направи трогателен жест. На последната ни среща в дома му, изнемощял, с усилие отиде до библиотеката, извади чуденсия албум „Майстора и неговото време” и ми го подаде с думите: „Иване, за спомен – ти ще оцениш тази книга и ще я запазиш…”

Поисках да ми я надпише.

„Вече не мога и да пиша. Прощавай!” – рече напускащият живота Генчо.

Върнах се в къщи, написах няколко реда в албума и му ги прочетох по телефона: „Тази книга ми е подарена от Генчо Арабаджиев – скъп приятелски спомен – 13 август 2012 г.”

П.П. Приживе журналистът Генчо Арабаджиев разказваше пред приятели как са се стекли житейските обстоятелств, заради които той месеци преди 10 ноември 1989 г. е оглавил толкова важен отдел в Централния комитет на БКП – „Средства за масова информация”. Трябвало да се намери подходящ пост Владимир Живков, син наследник на Първия човек в партията. Затова решили старият отдел „Идеология, пропаганда и култура” да се раздели на три. Така Владимир Живков станал шеф на отдел „Култура”, а Генчо Арабаджиев бързо го извикали от „Работническо дело” (където бе заместник главен редактор), за да оглави отдела, ръководещ пряко печата, радиото и телевизията в НРБ.

 Иван ДЕЕВ*

----------

*Авторът на този спомен Иван Деев е роден през 1937 година в Севлиево. Средно образование завършва в родния си град. Следва във Висшия икономически институт “Карл Маркс” (сега УНСС) и завършва специалност “външна търговия”. Работи в “Индустриалимпорт”, “Тексим”, в Министерството на външната търговия, в “Стройимпекс”. През 1966-1970 г. и през 1977-1984 г. е в Ливан и Либия като директор на българо-ливанската фирма “Литекс”. От 1988 г. до 1997 г. е генерален директор на “Интеркомерс” – държавното дружество, което отговаря за българските фирми в чужбина.

"Мигове, откраднати от живота" е една от мемоарните книги на Иван Деев

Именно в “Интеркомерс” Деев поставя началото на редовни срещи с художници, артисти, поети, писатели, музиканти, журналисти. “Четвъртъците” на Деев на седмия етаж в сградата на “Интеркомерс”, наричан “На седмото небе” събираха интелектуалният елит на България. Освен като меценат и колекционер, Деев активно участва в обществения живот като член на ръководствата на различни фондации като “Борба с рака”, “Иван Вазов”, “Васил Стоилов”, “Борис Ангелушев”. Освен произведения на български художници, Деев притежаваше може би най-голямата колекция от лични шаржове, дело на най-известните ни карикатуристи през последните 50 години. Иван Деев се помина през февруари 2023 г.