nabore.bg

Унгарската българистка е представила творчеството на десетки наши писатели и поети           

Унгарската литераторка и преводачка Шара Кариг

Името на Шара Кариг (1914 – 1999) е малко известно у нас, а тази преводачка има големи заслуги за популяризирането на българската литература в Унгария. Тридесет години от нейната творческа дейност е свързана с будапещенското издателство „Европа”, издало около стотина книги от български автори. Името на преводачката и съставителката Шара Кариг стои под заглавието на 32 книги, 6 радиопиеси и над 200 стихотворения от наши автори. Сред тях са творбите на големите ни поети и писатели: Христо Ботев, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, Димитър Талев, Богомил Райнов, Атанас Далчев, Вера Мутафчиева, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Валери Петров и др.

За Шара Кариг разговарям с доцент Джени Маджаров – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и ръководител на катедра „Етнология”. Той завършва висшето си образование по специалностите унгарска филология и етнография в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош”. В средата на 90-те започва работа в СУ, като през годините преподава и в други университети, някои от тях в чужбина. Основните му научни изследвания са върху жестовете и жестовото поведение в традицията и съвремието, а също и върху българо-унгарските сходства в културата, по които теми има десетки публикации. Прави преводи на научна литература от унгарски и английски език.

          - Доцент Маджаров, през периода 1976 ‒ 1999 г., до свършека на жизнения ѝ път, вие сте много близък с Шара Кариг. Повече от двадесет години вашият житейски и професионален път е дълбоко свързан с тази изключителна жена, която е високо ерудирана личност, владееща и ползваща много езици. Разкажете за вашето общуване с нея.

         - Шара Кариг бе вечно усмихнат, благ и внимателен човек, притежаващ изключителна духовна сила, състрадателен, с изострено чувство за справедливост. Към тези черти трябва да се прибави още любознателност, упоритост, невероятно трудолюбие, отговорност, невиждана смелост и всичко това подкрепено от вроден талант. На мен ми отне години, за да усетя истинските измерения на тази изключително дейна, талантлива и отдадена на идеите си личност. Стечения на благоприятни обстоятелства, в които Шара Кариг изигра главната роля, ме срещнаха с нея в средата на 70-те години, когато започнах своето следване в Будапеща.

Шара Кариг (вдясно) като ученичка със своя приятелка

Като младеж в чужда страна имах изключителния късмет да бъда напътстван и подкрепян от нея. През време на познанството ми сме провели много разговори за българската и унгарската литература, техниката на превода, традициите, развитието на културите ни и други теми. Ала в тези разговори тя нито веднъж не спомена, дори не загатна, за сложната си и тежка житейска съдба, за преживените страдания и за хилядите, спасени от нея, човешки животи. За това узнах едва след нейната кончина от папката, която притеснено ми пъхна в ръката, преди последното ми отпътуване от Унгария, със заръката да я отворя едва, когато се наложи. А се наложи на 2 февруари 1999 г.

          - Как се формират характерът и личността на Шара Кариг, за да израсне тя като полиглот с ярко изразена личностна и обществена нетърпимост към неправдите в света, и да участва активно, но конспиративно в борбите срещу фашизма и етническата дискриминация?  

          -  Шара Кариг е родена в семейството на унгарец и еврейка, католичка. Израства в крайдунавския град Бая, в който живее пъстра смесица от етноси – унгарци, сърби, хървати, евреи. Още в детството си попива духа на търпение и зачитане културните особености на другите. Развива се като индивидуалност с ярко изразен волеви и свободолюбив характер и силно чувство за справедливост. Това проличава още в манастирското училище, където след наказание с пръчка първокласничката, на която не ѝ е интересно, защото вече знае да чете и пише, проявява невиждана дързост, като изтръгва пръчката и с нея удря монахинята. Веднага последва изключване, поради това завършва основно образование като частна ученичка, която обаче винаги е отличничка. В католически манастир в Германия научава немски и френски език. Там я възпитават на търпимост към хората с различни религиозни и идейни схващания. През следващите години нейното чувство за социална справедливост и ненавист срещу всякаква форма на подтисничество се изостря. Следва няколко семестъра унгарска и немска филология, латински и право в Дебреценския университет, но завършва външна търговия в Будапеща. През тези години силно влияние върху нейното изграждане и развитие като личност оказва познанството ѝ със световноизвестния учен биохимик и пръв унгарски Нобелов лауреат Алберт Сент-Дьорди. По негова препоръка заминава за Англия, където завършва и английска филология.

Преводачката в младите си години

         На първото си работно място се сближава с Пал Юстус, който е водач на унгарските социалдемократи. Това води до промяна в светогледа на младата Шара и тя осъзнава своята вътрешна необходимост да заема активна гражданска позиция. А това е времето на все по-нарастващо напрежение в страната поради настъплението на фашизма. Така, по линията на идейно развитие, тя естествено стига до активното си включване в съпротивата срещу преследванията и гоненията на еврейската общност в Унгария.

          - В свое интервю Шара Кариг казва, че е живяла „три живота”. Вторият е свързан със спасяването на евреи и техните деца от лагерите на смъртта. Каква духовна сила, вяра и обич към хората е носила в себе си тази слаба жена, за да рискува ежедневно живота си, с желанието да спаси този на хиляди други?

          - Годините преди Втората световна война са времето, когато в Унгария стотици хиляди евреи са лишени от работа, отнема се имуществото им и са подложени на системно преследване. Младата Шара не може спокойно да приеме това, което става. Осъжда случващото се и равнодушието на обществото спрямо тази несправедливост. Така започва пътят на свободолюбивия и искрен млад човек към съпричастността, съпротивата и борбата за живота на преследваните. През 1939 г., с подправени от нея документи, осигурява подслон на десетки избягали в Будапеща полски евреи. Като служителка във винарска къща, укрива в склада ръкописите на приятеля си от студентските години и голям унгарски поет Миклош Радноти, който като евреин е депортиран в концлагера Аушвиц-Биркенау, където намира смъртта си. Силно травмирана от невъзможността да го спаси, тя обрича живота си на другите.

           Усвоила тънкостите на подправянето, Шара превръща дома си в работилница за документи. Използвайки военновременното законодателство, което дава право на завърналите се от фронта войници за един ден да оформят необходимите документи, с подправени техни лични карти тя сключва осем фиктивни брака. Така създава нова самоличност на съпрузите-евреи на свои приятелки и ги спасява от концентрационните лагери. ... За мен само изключително находчива и безпределно смела жена, всецяло отдадена на спасението на другите, би могла да измисли и приложи подобна гениална схема. Ала с това не се изчерпва нейната лична борба. Тя осигурява тайни квартири, подправя документи, създава нови самоличности, за да спаси десетки и стотици преследвани от властите хора. Десетилетия по-късно, когато журналистите я питат, защо не е удостоена със званието „Активен борец против фашизма и капитализма”, тя винаги отговаря така: „Никога не се заявих като участник в съпротивата, защото аз организирах своя самостоятелна съпротива.” В своята вътрешна убеденост Ш. Кариг приема действията си за лична борба срещу неправдата в света. Фактите обаче допълват тази истина и с друго. Първоначално тя само активно сътрудничи на Социалдемократическата партия, но през 1943 г. става неин член. Така влиза в близки отношения с хора от антифашистката съпротива, организирана и ръководена от Ендре Байчи-Жилински, като с риск на живота си укрива боеприпаси и оръжие.

          -   Поради конспиративния характер на нейната дейност по време на Втората световна война не се знае точният брой на спасените от нея хора. Как Израел се отплаща на Шара Кариг за проявените от нея  смелост и себеотрицание?

          - През март 1944 г. Унгария е окупирана на германците. На власт идва правителство на унгарските фашисти. Започва масово депортиране на евреи към концентрационните лагери. До юли 1944 г. техният брой е 445 000 души, като за целия период на войната са избити 569 000 унгарски евреи. Ужасът в страната е пълен, защото смъртта на десетки и стотици се превръща в ежедневие. През пролетта Ш. Кариг постъпва като доброволка в детския отдел на Шведския червен кръст и с това започва нейната системна нелегална дейност по спасяване от физическо унищожение на хиляди еврейски бебета и деца. Тя работи съвместно с шведите Аста Нилсон, Валдемар Ланглет, Пер Ангер и секретаря на посолството ‒ Раул Валенберг. Групата събира и настанява в домове, под закрилата на Шведския червен кръст, спасени от еврейското гето деца. Много от тях сътрудниците намират изоставени пред помещението на Червения кръст. В бързината преследваните родители оставят децата си там с надеждата поне те да оцелеят.

            Познавайки сложната и непредвидима ситуация Ш. Кариг предлага децата да бъдат снабдявани с фалшиви документи за унгарска самоличност, след което да се настаняват във вече съществуващи официални домове и църковни приюти. Така организацията успява да спаси между хиляда и две хиляди бебета и деца, като ги предпазва от изстъпленията на фашистите. Точната бройка на спасените със съдействието на Ш. Кариг едва ли ще се установи, защото поради конспиративния характер на дейността не се водят никакви документи, тъй като всяка записка може да се превърне в смъртна присъда. На фона на стотиците хиляди избити малкото спасени са доказателство за безкрайната себеотдаденост на хора като Ш. Кариг и готовността им за саможертва в името живота на другите.

Една от последните снимки на българистката

           Десетилетия след края на войната Ш. Кариг изключително рядко говори за преживяното и стореното от нея, поради което е крайно учудена, когато Мемориалът на катастрофите (Холокоста) и героизма „Яд Вашем” в Йерусалим, я удостоява с почетното звание „Праведник на света”. В едно от малкото си интервюта тя споделя: „През 1985 г. си мислех: четиридесет години изминаха, кой ли си спомня за това, което се случи? ... Не искам да получавам награди, защото сред спасените имаше и мои приятели, а имаше и такива, които не можаха да бъдат спасени. Това, което направих, беше помощ и за мен самата, защото само така можех да преживея това страшно време със здрав разум и чиста съвест.” След две години е удостоена и с честта да посади свое дърво на Маслинения хълм. За спасяването на хиляди човешки животи и приносът ѝ за развитие на унгарската култура е удостоена с ордена „Звезда на Унгарската Народна Република със златен кръст” (1989). Същата година получава и ордена „Финландски лъв” – рицарска степен от правителството на Финландия.

          - Самата Кариг казва, че живее „три живота”, като третият е свързан с българските автори. Тя се превръща в „добрата фея” за тях и за нашата литература.

          - Първите месеци след края на войната Ш. Кариг работи по завръщане в родината на хиляди бежанци, депортирани евреи, военнопленници. На решаващите парламентарни избори от 01.09.1947 г. тя, като координатор на секциите на Социалдемократическата партия, разкрива голяма изборна измама в столицата, останала в историята като „синята бюлетина”. Веднага докладва на министъра на правосъдието, който е нейн съпартиец. Обаче още на следващата сутрин е откарана в сградата на съветското военно контраразузнаване с устното обвинение, че е участничка в международна шпионска мрежа. Следват денонощни разпити от военен следовател. Три месеца по-късно военният прокурор заявява, че по повдигнатите срещу нея обвинения няма доказателства и ще бъде пусната на свобода. Вместо това е откарана в затвор в Австрия, после в съветски лагер за политически затворници и военнопленници. Следва престой в лагер край Лвов, Украйна и преди Коледа на 1948 г. е откарана във Воркута, където е един от най-големите съветски трудово-възпитателни лагери от системата на ГУЛаг, разположен на 160 км отвъд северния полярен кръг.

            В лагера Ш. Кариг работи в открити мини за добиване на глина и торф, по 10 – 12 часа на денонощие. Тежката физическа работа, постоянният студ от минус 20 – 40 градуса, недохранването и физическият тормоз бързо изтощават организма на лагерниците, поради което те не издържат повече от няколко години и всеки ден десетки от тях умират. Тази жестока жизнена среда довежда Ш. Кариг до пълно физическо изтощение и заболяване от опасна инфекция в ухото, при което главата ѝ се подува. При мизерните лагерни условия нейната смърт изглежда неизбежна. Спасява я самоотвержената грижа на един лагерен лекар. След възстановяването си, като незнаеща руски чужденка, е преместена в книговезницата, където освен книги се подвързват и документите на ГУЛаг. Обаче още в Лвов тя е започнала да учи украински и белоруски, а в лагера вече е научила и руски език. Така има възможност да чете подвързваните книги. Освен това при непосилните лагерни условия тя поддържа духа си със силата на словото. Съчинява потресаващи с откровението си емоционални бели стихове, които поради забрана затворниците да правят записки и ги изнасят навън, тя научава почти всичките двеста наизуст.

Личен документ на преводачката

               През август 1954 г. Шара Кариг, изтощена до безкрайност, страдаща от ужасно безсъние и клаустрофобия, се завръща в Унгария, но без официално да е реабилитирана. На 40 години е пенсионирана като инвалид и като че ли с приключил житейски път. Двайсет години по-късно обобщава ужасът от преживяното с думите: „Вече знам, че затворът и лагерът не са най-страшното нещо, което може да се случи на един човек. Единственото ужасно нещо е човек да не може да се погледне в огледалото и спокойно да надникне в душата си.” Шара Кариг притежава силен, борбен дух и в това тежко физическо и психическо състояние тя решава, че за трети път трябва да започне живота си от начало и да остави миналото зад гърба си.

Монографията на доцент Джени Маджаров за унгарската българистка

С огромното доверие и помощ на Янош Домокош, директор на новото издателство „Европа”, тя започва работа като редактор, но при условие, че ще превежда от език, който там никой не знае. Така тя започва да учи и превежда от български език.

          - Шара Кариг става почитателка и голяма приятелка на България. Как  нашата страна ѝ благодари за благородната и щедра обич към България, към българските автори, за културния ѝ принос, за плодотворната ѝ дейност като преводач и пропагандатор на родната ни литература?

          - Първите преводи, които прави са разкази от цикъла „По жицата” на Йордан Йовков. „Труден автор”, както ми призна след години, но се влюбва в него и постепенно обиква непознатата за нея българска литература. Превела е много наши  автори на проза, поезия и драма, класици и съвременници, с различни стилове, но всичките много успешно и четивно на унгарски език. Поради това нейните преводи и днес си остават класика в жанра, безценна съкровищница за унгарския читател. С годините Шара Кариг се превръща в мост на културата между нашите два народа и е малко да се каже, че беше приятелка на България. Тя безкрайно много обичаше нашата страна. От натрупаното познание и разстояние на времето бих казал, че отношението на нашия творчески елит към нея не беше изцяло благородно и уважително. Докато тя беше винаги отзивчива и готова да помогне. За мен ние все още сме нейни длъжници, защото през всичките години на всеотдайна щедрост и безрезервно популяризиране на културата ни, тя е удостоена само веднъж с висока държавна награда ‒ „Почетен диплом на Н. Р. България” (1987), за развитие на българо-унгарските културни и научни връзки. Редно е да се помисли и за друг израз на благодарност за стореното от нея.

          - Преводачът е като съавтор, от него зависи успехът на творбите в другоезичните страни, но и самата Шара Кариг е творческа личност. Поради изключителната си скромност тя  стаява в себе си стиховете, които съчинява, не се изявява, не ги издава и едва в края на живота ѝ светът узнава за тях. За какво ратува тази тайнствена поетеса?

          - Четири десетилетия след ГУЛаг Шара Кариг пази в чекмеджето записани лагерните си стихове. Тя никога не се заявява като поетеса. За тях знаят само най-близките нейни познати. По тяхно настояване едва през 1994 г. се съгласява и светът узнава, че преводачката от шест езика е и нежна, прочувствена поетеса. Нейната първа стихосбирка „Поеми от Воркута” (1994) излиза на английски език, в Ню Йорк, а следващата година ‒ „Полярен кръг” на унгарски в Будапеща. От много нейни стихове лъха едновременно подтискащата тъга на затворника, но и волята му за живот.

          - На какво ни учи днес примерът на тази изумителна жена?

          - Тук ще си позволя да цитирам думите на съпругата ми Нина Маджарова, която също много добре познаваше „леля Шара”, както тя държеше да се обръщаме към нея: „Тя живееше в настоящето и гледаше напред в бъдещето, защото, макар да беше раздала прекалено много от себе си, винаги имаше добро в излишък.”

Паметник на Шара Кариг в Унгария

Нина Маджарова направи превод на стиховете на Шара Кариг. Ето едно от тях: 

                       Свободен

                         Заселвам се сега в онази пустош,

                              по хълмовете само зверове,

                      но за живота ми един не ще се бори,

                         защото той не е човек и не убива,

                    ако не е гладен, не показва остри нокти,

                             не събира и не споделя,

                                  не взема и не дава,

                              защото е звяр, а не човек,

                                 при това – свободен.

                                       /Воркута, 1951 г./

   Светът дължи много на достойните герои като Шара Кариг, които  с благородство, смелост и скромност  проправят пътя на прогреса, на доброто и красивото в човешкия живот.

Петра ТАШЕВА