nabore.bg

Шоумените на Слави доказаха, че в политиката са аматьори. Снимка от телевизионния екран 

В първото издание на повестта „Чичовци“ Вазов слага за мото тази народна мъдрост : „Див глог питомно грозде не ражда“. После обаче я маха – не е ясно защо. Сигурно го е досрамяло.

Същата тази пословица може да се лепне и като етикет на отиващото си правителство. Нещо, което не става – не става.

Ще си призная обаче, че не очаквах такова действие от Слави Трифонов сега. Мислех си, че по някакъв начин ще се разберат, ще си наместят капите и интересите и поне до края на годината ще я караме някак.

Обаче не! – Дивият глог питомно грозде не ражда.

Партията на Слави Трифонов за трети път разваля калимерата и не оправдава надеждите на гласувалите за нея. Ще го кажа простичко – създадена на гребена на недоволството срещу Борисов, но създадена някак конспиративно и встрани от протести и прожектори, тази формация си остана заключен сейф и нещо като споделено пътуване до Народното събрание. Моите уважения към шоумена и екипа му, но на тях напълно им липсва и визия, и политическо мислене. Говоренето и маниерът им са достойни за „Чичовци“ на Вазов. Те могат и да не го осъзнават, но с клюките, които изнасят, с интригите, с подробностите, с детайлите, те спокойно могат да бъдат наречени днешните чичовци. Много бит и малко битие.

И пак искам да подчертая – възлагах големи надежди и на Слави, и на партията му, но уви – хората стават за телевизия, но за парламент – едва ли.

„Продължаваме промяната“ също носи белезите на споделено пътуване. Споделено пътуване на един приятелски кръг, който се яви с ореола на Харвард, нещо като втори вариант на царските юпита. Нека ме извинят почитателите на филма „Форест Гъмп“ и на Том Ханкс в главната роля, но нашият днешен министър-председател носи подобни характеристики. Голяма част от изявите му, освен че са синтактически лабиринт и логическа кръстословица, са и смешно лековати и наивни.

Прибавете към това факта, че финансовият министър бавно започна да се превръща във финансов фюрер и едва ли не заприлича на друг христоматиен герой от българската класика – Пророка на Елин Пелин. В този разказ Пророкът е толкова отдаден да служи на Бог и на доброто, че накрая губи себе си и Бог го вкаменява.

Бог, разбира се, едва ли ще постъпи така с Асен Василев, но вероятно на изборите доста ще го отрезви.

Останалите герои депутати и началници от „Продължаваме промяната“ ми се сливат – и като физиономии, и като имена, и като поведение. Нещо като кръжочници отличници. Присъствието в тази коалиция и на „Да, България“, и на БСП е абсурдно и нелепо.

БСП – партия, за която през целия ми живот ми се е късало сърцето, продължи да обслужва стотина души, които крепят ръководството, и много отдавна престана да е партията на младостта и на идеалите ми. Носталгията е велико чувство, но само с носталгия не може. Не може и носталгията да бъде параван за обогатяване на един файтон БСП – избраници.

„Да, България“ не може да ме изненада – тя продължава да съществува, стъпила върху антикомунизма, върху мита за Държавна сигурност, русофобията, а напоследък –и върху антипутинизма – като задължителен капак. Като във филма „Ловци на духове“ са.

Само ще вметна, че ако бях фактор в БСП и очите ми не бяха взрени в евентуални банкови сметки, щях да си дам сметка, че да си заедно с „Да, България“, които живеят за сметка на твоето минало, е недопустимо. Само го вметвам.

Е, кажете ми – тези четири партии могат ли да управляват заедно? Могат ли лидери с профили на герои от филми и други – мумифицирали светлите си образи или вторачени в пъповете, в страховете и маниите си, да водят България в най-сложните години след промените? Очевидно не. И не защото нямат аритметични парламентарни мнозинства, а защото нямат подкрепата на хората. Разбиха и сърцата, и устата на хората, гласували за тях. Голям шамар им зашлевиха. И нямат мяра в нищо – в слугинаж, в послушание, в престараване.

Не съм пророк и не знам какво ще се случи.

Господ да пази държавата ни и да ни помогне да си отворим очите или поне да не ги затваряме задълго. Но ме е яд, дето Иван Вазов е махнал мотото от повестта „Чичовци“: „Див глог питомно грозде не ражда“.

Николай МИЛЧЕВ, поет

(От фейсбук профила на автора)