nabore.bg

Тежката дума

Дискусия: Димитър Благоев не се вмества в калъпа на БКП и БСП

Проф. Чавдар Добрев бяга от отговора на въпроса: кога ще има партия, която да е продължител  на делото на Дядото?

 

   Свикнали сме с бесепарските дрънканици на проф.Чавдар Добрев, които предизвикват досада у пролетарските социалисти. Но неговото сравняване на идейно-политическата дейност на Димитър Благоев и на Благоевската партия с тесните рамки на идейно-политическата дейност на БКП и на БСП, без ясно разграничаване между тях, предизвиква недоволство и протест у пролетарските социалисти. Така, както предизвиква недоволство и протест представянето на БКП и на БСП за продължители на делото на Благоевската партия от тях. Такова сравняване прави проф.Ч. Добрев в статията си: ”Докато живите са живи и вярата е жива в съзнанието”, публикувана във в-к „Нова Зора”, броевете 2, 3 и 4 от 2018 г.

    Първото нещо, което предизвиква недоволство у пролетарските социалисти от написаното от  проф.Ч. Добрев е, че

 

той слага всички социалисти в един кюп,

 

 неразбирайки класовата същност на социализма като наука и като практика, а оттам не разбира разликата между пролетарския социализъм и буржоазния социализъм. Неговото деление на социалистите на тесни и широки, на БеКаПе-социалисти и на БеСеПе-социалисти не отразява тяхната класова същност. Той сравнява социализма на Д. Благоев и на Благоевската партия със социализма на БКП и на БСП не като социализъм на пролетариата и социализъм на буржоазията, а като един общ социализъм. Това го води до извода, че в социализма на Д. Благоев има грешки и сектантство.

   Основното обвинение, което проф.Ч. Добрев отправя към Д. Благоев е, че не е разбрал  и не е възприел идеята за установяване на работническо-селска власт и създаване на работническо-селско правителство в борбата за унищожаване на капитализма и за изграждане на социалистическо общество. Поради тази причина, той бил отхвърлил предложението на Ал. Стамболийски за създаване на общо правителство на социалисти и земеделци. По същата причина се е обявил и против Септемврийското въстание през 1923 г.

    Д. Благоев е марксист. Той стои на почвата на пролетарския социализъм /марксизма/. Поради това, той е наясно, че без победа на социалистическата революция във високоразвитите капиталистически страни изграждането на пролетарския социализъм в слаборазвити страни е невъзможно. Наясно е, че работническо-селска власт без победа на такава революция означава дребно-буржоазна власт, начело с дребнобуржоазно правителство. Такова правителство няма възможност да изгради държава от типа на Парижката комуна или от нейното продължение – Република на съветите, а ще установи буржоазна държава. При тези условия не може да бъде установено самоуправление на производителите/работници и селяни/ и не може да бъде премахнат капиталистическия начин на производство. Следователно не може да бъде освободен труда,

 

а работниците ще останат наемни роби на капитала.

 

 Това ще доведе до превръщане на пролетарската партия в дребнобуржоазна партия, а оттам до нейната политическа смърт. Така, както стана с Болшевишката партия и с БКП.

   Д. Благоев е наясно, че при победа на социалистическата революция във високоразвитите капиталистически страни , пролетариатът в слаборазвитите страни , в съюз със селяните, облягайки се на тази победа, може да изгради пролетарска държава от типа на Парижката комуна и на Съветите, дори той да е малцинство в страната. Тогава работниците и селяните, обединени в Съвети на депутатите на работниците и на селяните, ще могат да се самоуправляват, което е основно условие за построяване на пролетарски социализъм. Капиталистическите средства за производство ще бъдат национализирани и превърнати в обществена собственост, с която ще се разпореждат обединените в Съвети работници. Обществените предприятия ще работят на принципа на самоуправление, подобно на земеделските кооперации. Селяните ще се кооперират, рентата постепенно ще отпадне, и техните средства за производство ще се превърнат в част от единната обществена собственост. Тя ще е собственост на обществото като единен самоуправляващ се субект. Така наемният труд се премахва и се установява планово социалистическо производство. Самите производители на благата и на дохода ще се разпореждат с тях.

    Само когато оръжието и държавната власт са в ръцете на пролетариата и се установи самоуправление на производителите /работници и селяни/, пролетарската партия се запазва като такава. Само при тези условия може да бъде построен пролетарски /безкласов/ социализъм. Д. Благоев е разбирал всичко това и с право се е обявил против работническо-селска власт, при липса на победила пролетарска революция във високоразвитите страни, а оттам липса на пролетарска държава в България и възможност за самоуправление на производителите.

 

Разбирал е, че такава „работническо-селска власт” ще унищожи пролетарската партия.

 

 Така, че Д. Благоев не е сектант, както го изкарват дребнобуржоазните социалисти от типа на Ч. Добрев, а защитник на пролетарския социализъм от опортюнизма на дребната буржоазия. Той е за запазване на пролетарския характер на партията, против нейното унищожаване от дребнобуржоазните опортюнисти. Неговите разбирания не са „сектантски забежки”, а принципни марксистки положения. Поради това неговият идейно-политически мироглед се различава от този на членовете на БКП и на БСП и на техните ръководства.

    Д. Благоев под ляво политическо движение разбира пролетарското ляво, борещо се за унищожаване на капиталистическото общество и замяната му с безкласово социалистическо общество, а не буржоазно ляво, борещо се за бюрократично или частно-капиталистическо общество като БКП и БСП. Заради това неговото ляво не се вмества в калъпа на буржоазното ляво на БКП и на БСП.

   Проф. Ч. Добрев твърди, че Д. Благоев е оставил своята работа незавършена. Д. Благоев е свършил това, което условията са му позволили и което може да бъде свършено за един човешки живот. Днешните условия налагат нови политически действия от нови хора, които да продължат неговото дело. Има обществена наука, наречена „научен работнически социализъм”, която дава отговор на въпроса: кога, какво, от кого и по какъв начин може и трябва да бъде свършено. Който иска да бъде социалист, в научния смисъл на понятието, той е длъжен да изучава тази наука и да я прилага на практика. В противен случай ще си остане празен дърдорко.

   Накрая проф. Ч. Добрев отново поставя въпроса, на който Д.Благоев е е отговорил преживе: „Има ли социализмът почва у нас?”

 

А той е: социализмът има почва у нас,

 

 но като пролетарски социализъм, който е за унищожаване на капитализма във всичките му разновидности и замяната му с безкласов социализъм. Той е социализъм, при който няма да има място нито за бюрократично-буржоазния социализъм на бившата БКП, нито за частно-собственически буржоазен социализъм на днешната БСП.

    Въпросът, който проф. Ч. Добрев не поставя, а трябваше да постави е: кога ще има партия, която да е продължител  на делото на Д.Благоев и на неговата Благоевска партия? Този въпрос има само един отговор: когато пролетариатът /работниците/ и полупролетариатът /служителите/ осъзнаят необходимостта от унищожаване на класовия капиталистически строй и неговата замяна с безкласов социалистически строй. Тогава те ще създадат такава партия. Затова работи марксисткото движение у нас.

 

Петър ЙОРДАНОВ, Българско марксистко движение и Център за изследване на безкласовото общество 


Димитър Благоев

Димитър Благоев