nabore.bg

Бях развълнувана, когато случайно открих лента от 1955 г., на която танцуваха родителите ми - балетисти в операта

Антония Ковачева е директор на Българската национална филмотека. От 36 години тя работи в това уникално място, където се съхранява нашето културно наследство. Ковачева разказва за проблемите пред филмотеката, както и за лента, която случайно открила, запазила танц на майка й баща й - големи български балетни звезди.

- Г-жо Ковачева, къде се съхранява архивът на БНФ и каква е неговата история?

- Националната филмотека съхранява 99% от българските филми, от първите години на родното кино до днес, защото има изгубени и унищожени записи, особено по време на бомбардировките през Втората световна война. Ние имаме и огромно количество нефилмови материали, свързани с киното - фотоси, досиета на продукции, монтажни листове, плакати, книги, периодични издания и др. Колекциите са разположени в хранилища – в столицата и в провинцията. Историята на филмотеката споделя историята на филмовите архиви по света, но… с няколко десетилетия закъснение. През 20-те години на миналия век към Министерството на просвещението е създадена “филмова библиотека”. До началото на 60-те години, Държавният киноархив носи различни наименования — музей на киното, национален филмов архив и др. През 1959 г. ставаме членове на Международната федерация на филмовите архиви (FIAF), а след 1963 г. институцията вече е Българска национална филмотека (БНФ).

- Какви са условията за съхраняване на лентите?

 - За съжаление изключително лоши. България никога не е имала хранилища за филмовото си наследство, отговарящи на технологичните изисквания. До средата на 90-те проблем беше недостатъчният сграден фонд за близо 350 000 филмови кутии, защото основното ни хранилище в Горубляне беше реституирано. След като получихме сградите на бившето “Разпространение на филми” се започна местене из страната – 10 пъти през 80-те години, 4 пъти през 90-те и 5 пъти между 2000 и 2005 г. Всичко това поглъщаше неимоверно количество усилия, време и средства. Днес имаме сграда, но не успяваме да убедим държавата да отдели средства за превръщането на складовете за ленти в хладилни депа, както е по цял свят. Световната филмова архивистика отдавна е доказала, че още няма нищо по-сигурно и дълготрайно от филмовата лента. За нейното оцеляване столетия напред са нужни – определена температура, влажност на въздуха и сигурност на помещенията.

- Правят ли се резервни копия на старите ленти и на какъв носител?

- Най-важната мисия на всеки филмов архив е на първо място да съхрани оригинала. Това се отнася даже и за т. нар. горяеми (нитратни) ленти, на които са снимани всички филми до към края на 50-те. По цял свят те се съхраняват в специални бункери, защото се самовъзпламеняват при определени температури и не могат да бъдат загасени (горенето продължава и под вода). Така че първите резервни копия са правени на нитратните ленти. Копирани са на ацетатни ленти, които не се запалват. Днес т. нар. резервни копия се правят на дигитален носител, но те като качество на изображението не отговарят на филмовите оригинали. По силата на закона в БНФ задължително се предава копие, максимално близко до оригинала на всеки български филм. Имаме стратегия за дигитализация на всички наши филми, но тя изисква много средства и още не е приведена в действие.

- Кой е най-старият филм във филмотеката и кой е най-търсеният?

- Най-старият е 5-минутна хроника за откриването на Великото народно събрание във Велико Търново през 1911 г., заснети са пристигането на цар Фердинанд, правителството, посланици и народни представители. Най-търсеният филм в чужбина са 9 минути хроника от депортация на евреите от Македония и Егеиска Тракия. Оказва се, че това е единственият филмов материал за депортация на евреите на Балканите. Копие от него сме дали на колегите в Музея на холокоста в Ню Йорк, има и в Тел Авив.

- А какво интересно се пази в нефилмовия фонд?

- Когато през 1948 г. е учреден Държавният киноархив, към него преминава целият архив и филми на Фондация „Българско дело”, съществуваща от 1941 г. Огромни усилия за събиране на нефилмови материали, свързани с киното, полага и първият директор на Държавния киноархив – Васил Гендов, признат за пионер на нашето игрално кино, автор на първия ни игрален филм „Българан е галант” (1915 г.). Филмът не е запазен за жалост, загубен е тотално. Има само един или два фотоса от него. БНФ притежава досиета на голяма част от пионерите на родното кино, със снимки, собственоръчно писани бележки, сценарии, плакати и др.

- Физически достъпен ли е архива за почитателите на киното?

- Разбира се, в строго контролирани условия все пак. Освен това редовно, вече повече от 50 години, във филмотечно кино “Одеон” прожектираме безплатно български филми.

- Вие самата имате ли любими ленти, от които пазите копия за себе си?

- Ще споделя един „грях”. Работя тук от 36 години и навремето ми попадна картонче с описаното съдържание на кинопреглед от 1955 г. Там е заснета като съвсем млада майка ми, която бе примабалерина на Софийската опера. Преписах картончето, но така и не погледнах записа. Едва преди 3 години го направих и за моя изненада, се оказа, че там има не само цял танц на майка ми, но е заснет и баща ми, който беше първи балетист и хореограф в операта. Аз съм щяла да се родя година по-късно. Разбирате колко ми е скъпа тази минута и нещо филмов материал...

Интервю Анна САПУНОВА

Вестник „Златна възраст”