nabore.bg

Хората говорят

Певецът Димитър Йосифов: Пенсионираха ме насила на 40 години, но още пея

Изпълнителят на “Марина, Марина” е най-възрастният ни естраден ас

 

Димитър Йосифов е най-възрастният действащ естраден певец у нас. Тези дни (на 13 февруари), той навърши 80, но продължава да записва и издава албуми. Песните му се разпространяват и в Италия, защото той е цар на италианския шлагер. Именно той прави у нас популярни шлагери като “Марина, Марина”, “Бела Белинда”, “Сто милиона или левче” и мн. др.

Йосифов е баща на оперната певица Добрина Икономова, звезда на Музикалния театър. Тя прототип на момичето от песента “Бела Белинда”, създадена в нейното ранно детство. Бащата също е бил устремен към операта в младостта си. Докато завършва италианска филология, тенорът Димитър попява в ансамбъл “Маяковски” и в хора на студентите. Няма си и представа, че ще бъде естрадна звезда.

 

С голям хъс пее арии

 

и канцонети. Веднъж в Музикалната академия се провежда вечер на италианската песен, предавана и по радиото. Там Митко се представя с песента на Робертино Лорети. Акомпанира му Веселин Георгиев, който прави кариера в Италия и Австрия като композитор и вокален педагог.

Така започва всичко. После се завъртат концерти, турнета, записи... Певецът и съпровождащият го оркестър едва оцеляват при снежна буря по време на крайморско турне. Било през 1965-66 година - певецът тогава кръстосва страната с голям джазов оркестър от Габрово, съперничещ на бигбенда на радиото,. В духа на социалистическата стилистика името на бенда е “Културен отдих”. Габровци икономично изписвали името му с две букви – “КО”. Димитър Йосифов и група “КО” не успяват да достигнат за двата си концерта (и два на следващия ден) в Бургас, за които билетите били разпродадени. Някъде около Айтос ги връхлита снежна вихрушка. Навяванията са толкова силни, че

 

затрупват автобуса под преспите.

 

За джиесеми в онези години е смешно да се говори. Телефонните жици висят скъсани от тежестта на леда. За бедственото им положение се разбира, когато организаторите виждат, че столичните артисти закъсняват за обявените концерти. Положението става тревожно натегнато и от факта, че телефоните мълчат. Денят е къс и бързо се смрачава. От Концертна дирекция бият тревога пред общината. Градската управа извиква на помощ военните. Спешно започва издирването на безследно изчезналите музиканти. Откриват ги рано привечер, затрупени в триметрова преспа встрани от пътя за Айтос. Освобождаването от снежния плен трае повече от час. Когато ги откриват, музикантите са почти премръзнали. Всички са насядали върху дългия мотор, за да поемат поне част от топлината му. Съставът благодари на Бога,

 

че са избавени от бяла смърт.

 

В Бургас пристигат в 21 часа, когато по график трябва да са към края на втория си концерт. Оказва се, че публиката ги чака, облечена в палта и кожуси. Музикантите обаче нямат сили да контролират премръзналите си пръсти. Участията се отменят за следващия ден. Така им се струпват четири концерта за едно денонощие. Длъжни са да ги издържат – все пак бургазлии им спасяват живота.

Димитър Йосифов оцелява в лошите атмосферни условия, но край на активната му концертна кариера поставя... задушлив кухненски пушек. Най-напред недоброжелател от Агенция “Музика” му казва, че трябва да слезе на сцената, за да даде път на младите. В този момент на своето принудително пенсиониране Йосифов е на... 40 години. Певецът няма избор – заменя голямата концертна сцена, където го чакат огромни тълпи почитатели, с вариететната. Пее в “Астория”, в баровете на “Шератон”, ЦУМ, “Плиска”. Последният злощастен гастрол е в “Хемус”. Кухнята там е в непосредствена близост с локала. Певецът диша всички миризми и изпарения от светая светих на готвачите.

 

Като отровно биле за гласа

 

му обаче действа пушекът от загоряла лой – мазнината, с която кулинарите натъркват скарата преди печене. Смрадта се напластява в дробовете му, по-страшна и от цигарения дим. Лекарите казват – трябва да спре пеенето.

На “стари години” съдбата се реваншира на Митко Йосифов. От фестивала “Сан Ремо” му връчват почетен диплом, с който го обявяват за посланик на италианската песен. С подобен приз са удостоени малцина изпълнители по света като митичната Рита Павоне. Президентът на Италия Чампи пък му връчва златна значка, също за заслуги към италианската култура. От представителите на българската култура подобно уважение е засвидетелствано само на оперните ни колоси. Междувременно се възстановява и гласът на певеца, благодарение на което той продължава да записва.

 

Стефан ТОДОРОВ

Вестник „Златна възраст”

 


Йосифов с легендата на италианската песен Тото Котуньо

Йосифов с легендата на италианската песен Тото Котуньо

Тези дни бай Митко навърши 80

Тези дни бай Митко навърши 80

Димитър Йосифов несъмнено е доайенът на българската естрада

Димитър Йосифов несъмнено е доайенът на българската естрада

Певецът (вляво) в началото на кариерата си

Певецът (вляво) в началото на кариерата си

На турне с Йорданка Христова

На турне с Йорданка Христова