nabore.bg

Интервю

Димитър Луджев: Скандално е, че човек от подземието два пъти стана премиер

  • В Костовата приватизация участваха над 220 офшорни фирми

 

  • Политиците ни не могат да проумеят думите на Атанас Буров, че личното благополучие минава през общественото

 

Проф. д-р Димитър Луджев е един от създателите на СДС и на редица негови формации в първите години след промените. Вицепремиер е във временното правителство на Димитър Попов. Като министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров през 1991 г. извършва съществени реформи. Месеци по-късно подава оставка заради разногласия с премиера. Работи в Института по история към БАН. Автор на множество научни публикации и монографии.     

- Г-н Луджев, с какво се занимавате, откакто не сте в политиката?

- Пиша книги. Написах едно фундаментално изследване, “Революцията в България”. Сега пиша продължение, нарекъл съм го условно “Отвъд документа”. През 1989 г. тръгнах да правя революция, но се оказа, че трябва да правя политика, за която май не ставах много.

- Защо революция, а не нещо друго?

- Защото това е фундаментална промяна на целия живот, независимо че е мирна и няма кръв и барикади. 10-ти ноември е отправната точка на революционния процес, който сам по себе си е партиен преврат, опит на комунистическата партия не да смени системата, както ние от СДС искахме, а да направи козметични промени. Този тип нежна революция, който видяхме през ноември 1989-а в Чехия, Полша, Унгария, у нас се състоя на 29 октомври 1990-а, когато падна правителството на Луканов, хората бяха на улицата, а западната преса писа, че София е заприличала на Прага.

- Останаха ли ви приятели от онова време?

- Наскоро се видяхме с Румен Аврамов, Емил Мутафчиев, Ренета Инджова, Копринка Червенкова и други по повод смъртта на Венци Антонов, един от идеолозите на пазарната реформа в България. Спомнихме си как ги събирах през есента на 1989 г., когато тръгнах да правя Клуба за гласност и демокрация - едни от най-ценните хора на българската революция, които за съжаление бяха изхвърлени. Това е съдбата на всички реформатори у нас и вдясно, и вляво. Нито един от 220-те членове на клуба не е станал бизнесмен, не е сменил професията си.

- Бихте ли се върнали в активната политика?

- Категорично не. Аз съм историк и в един момент през 2005 г. осъзнах, че трябва да си дам сметка за реалното време. Започнах да разбирам, че вече няма нужда от реформатори. Аз съм независим човек, а в днешно време виреят зависимите, слугинажът. Много хора ме питат, няма ли да се върнеш... Как ме виждате да участвам в политиката заедно с Бойко Борисов, Волен Сидеров, Бареков и т.н.?

- Е, май ще се окаже прав Бойко Борисов, че материалът ни е кофти?

- Няма никакво основание да го каже, защото точно той е от този кофти материал. Скандално е, че човек от подземието е станал министър-председател. Моите английски приятели парламентаристи ми казват: не можем да си представим, че такъв човек може да влезе в обществения живот, а у вас става премиер. И отгоре на всичко се пише за десен. Той няма нищо общо с дясното, защото дясното е преди всичко културен феномен. Той има наум нещо съвсем друго - че голяма част от този народ просто не се поддава на мафиотска организация, не може да бъде командван с бухалката по главата. За съжаление и в политиката, и в бизнеса, и в медиите, дори и в БАН взеха връх една порода агресивни, нагли, безскрупулни хора, които не могат да проумеят думите на Атанас Буров, че пътят към личното благополучие минава през общественото. Процесът на опростачване обхваща все по-големи кръгове хора. Това е гибелно за една държава.

- Най-сигурният тест за една държава е отношението на институциите й към възрастните и социално слабите. За какъв либерализъм да говорим на тези хора, когато някои буквално умират от глад?

- По йезуитски начин целият уродлив, грабителски преход на България беше етикиран като либерален. Но защо либералният модел в Полша, Чехия, Унгария, дори и в Румъния доведе дотам, доходите да станат в пъти по-високи от българските? БСП и СДС са отговорни за тази грабителска приватизация. По време на Костовата приватизация са участвали повече от 220 офшорни фирми. На кого бяха те? На техните червени другари, с парите, които изнесоха и после се върнаха тук, купиха новоизлюпените сини политици и получиха богатството на България.

- Бяхте министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. Казвали сте - натовските държави ми имаха доверие. Как го заслужихте?

- В едно издание на Форин офис пише следното: назначаването за министър на отбраната на България на Димитър Луджев е гаранция, че реформите ще продължат, гаранция за техния радикален, демократичен, антикомунистически характер. Всъщност аз станах министър на отбраната благодарение на пряката интервенция на държавите от НАТО. Един от посланиците отива при Филип Димитров в последния ден преди формирането на кабинета, след като СДС е решил, че няма да бъда министър, и му казва, че шестте натовски държави държат Луджев да бъде министър на отбраната. Вече бях извършил доста реформи, но армията стоеше непокътната, комунистическото и руското влияние там беше убийствено. Имаха ми доверие, защото американците ме познаваха още отпреди 1989 г. като репресиран човек. Имам три дела за оперативна разработка - от 1976, 1981 и 1987. Има ги в комисията по досиетата. През 1990-1991 г. като първи политически съветник на президента Желев се занимавах с проблемите на сигурността, после като вицепремиер координирах нашите нови отношения с партньорите ни от НАТО и съвместната антитерористична работа със западните служби. Направихме дълбоки промени в разузнавателните структури.

- Какви промени имате предвид?

- През 1991 г. ”Труд” публикува списък на служителите на разузнаването, което се беше разпростряло от Буенос Айрес до Токио. 99% от тези сладки, добре платени позиции се заемаха от синове и дъщери на висшата партийна и военна номенклатура. Променихме стратегическите направления на разузнавателните служби към Близкия Изток, Балканите, някои европейски градове, където има турски колонии и действаха “сивите вълци” и други организации. Като военен министър една от големите реформи беше ликвидирането на военното контраразузнаване и създаването на новата разузнавателна служба. Аз закрих научно-техническото разузнаване, което откровено се занимаваше с шпионаж и кражба на технологии и заради което се червяхме пред света. Повечето хора там си останаха в западния свят, направиха си бизнесчета, използваха парите, които държавата им беше превела по специалните сметки. Защо не пипнах военното разузнаване, а пипнах военното контраразузнаване? По една проста причина - военното контраразузнаване всъщност е бившето Трето управление на Държавна сигурност. 90% от служителите му бяха завършили школата в Симеоново и други полицейски структури, не знаеха западни езици, не бяха офицери с образование. Бяха слухари, донасяха кой с коя си има работа, кой какво прави. Вербуваха доносници, като един куп от тези, дето сега излизат като ВКР, включително и видни демократи. Точно обратното, огромната част във военното разузнаване бяха хора с висше образование, завършили военна академия, с по 2-3 езика. Въведох цивилно министерство на отбраната, съкратих 3000 офицери. “Гардиън” писа, че това е най-суровата чистка в Източна Европа. Нямаше от бойните части, всички до един бяха бюрократи, тунеядци, тиловаци, идеологически офицери, векерета... Беше им дадена възможност - ако искат да останат, да отиват по частите. Не искаха. Но и те се уредиха. Всички от ВКР бяха прехвърлили на свои фирми най-сладките обекти - хотели, бази и т.н. Шефът на НАТО Манфред Вьорнер и министърът на отбраната на САЩ Дик Чейни изрично посочиха за пример българската военна реформа като образец за една цялостна, професионална, всеобхватна реформа, която ще превърне България в модерна военна сила. Хората вярват на дела, не на приказки.                                                

 

Интервю на Христо КУФОВ

 


Днес Димитър Луджев пак се е отдал на историята

Днес Димитър Луджев пак се е отдал на историята

Луджев в началото на политическата си кариера бе много близо да президента Желю Желев

Луджев в началото на политическата си кариера бе много близо да президента Желю Желев