nabore.bg

Интервю

Диетологът на ЦК на БКП Румяна Янева: Имах ядове - Милко Балев не харесал някаква боза (втора част)

Всеки ден дегустирах 7-8 вида колбаси и 3-4 вида мляко и хляб

 

(Продължение)

 

-Някъде споменавате, че за вас кошмарна дата е била 7 септември, рождения ден на Тодор Живков.

-България почти не знаеше за този ден. На 6 срещу 7 септември аз почти не можех да спя от притеснение. Толкова ли нямаше средно интелигентни правчани, които да се обадят, ако не на мене, на генерал Кашев, и да кажат: за рождения ден на нашия земляк искаме да има това и това. А те си идваха с манджите. И точно по време на Чернобилския период, тъкмо вече бяхме научили, че е имало такава авария, на 7-ми септември пристигнаха поредните земляци. В рамките на БАН вече беше издадена заповед във вид на нормативен документ: до повторно определяне на краен срок се замразява консумацията на няколко продукта, сред които мляко и млечни продукти. Причината е, че в стомаха на кравите заедно с тревата попадат и прахови частици, замърсени с радиоактивни вещества, които са водонеразтворими и се натрупват, после попадат в млякото и месото. Другарките и другарите от Правец обаче носеха и мляко. Аз изчетох заповедта и направо се гипсирах. Имаше някакъв отговорник, който следеше моите сервитьорки, да не би да изядат нещо. Той видя, че млякото го няма и се развика, но момичетата му казаха: нашият токсиколог го спря. Не дойде да ме попита, а отиде при секретарката на Живков, небезизвестната Ангелина. Тя веднага ме наклепа на Кашев и след малко той хукна към бюфета, където изобщо не му беше мястото, и каза зад гърба ми - тука някакво мляко търсят, къде е? Ето го - отвърнах. А защо не е на масата? - попита Кашев. Защото има наредба за забрана - обясних аз. Аааа, така ли? - каза Кашев и толкова. Искам обаче да добавя нещо. Имаше тайна вечеря на високо равнище с шефа на “Мерцедес”. Ние всички бяхме с “Ниви”, “Лади”, “Волги”, евентуално със “ЗИЛ”, ако сме на държавна работа. Казаха ми: спешно трябва да се изготви меню, оправяй се и се изнасяме, защото срещата е икономически важна и строго секретна, човекът не може да дойде в България, защото сме соцлагер. Ето менюто: бяла ракия евксиноградска, бяло вино евксиноградско, червено вино евксиноградско и коняк - евксиноградски, за да бъде по протокол всичко фирмено. Човекът е милиардер. Но човекът е възрастен, над 75 години, със стомашни проблеми, не яде, не пие, нищо не прави. Много капризен. Сервираха фасул на плакия, което значи почти на каша, пълнен с червени сушени чушки, леко запечени на фурна, с греяна ракия. Човекът забрави, че не пие, забрави, че не яде, зачерви бузите и обзаведе гаража с мерцедеси. Това беше индивидуалният подход на Живков към хората, които трябват. 

-След толкова години ежедневен стрес как успяхте да запазите здравето си, как поддържате добрата си форма - с две думи, как оцеляхте?

-Знаете ли какво значи дегустация? Аз всеки ден дегустирах три-четири вида хляб, за да могат да закусят другарите, след това три-четири вида прясно краве, овче и козе мляко. Козето е най-близо до човешкото мляко и го ядяха само отговорни другари. Следобед пристигаха седем-осем вида колбаси, имаше специална колбасарска работилница във Врана - супер технологична, екологична и пр. Всичките ги дегустирах. Имаше моменти, когато се чувствах като кофа за боклук.

-А как се храните днес?

-Сега се храня както аз искам, защото успях да запазя себе си, доколкото позволяваше истеричната обстановка. Но пък се обзаведох с колит, понеже през цялото работно време дегустирах, както и с фарингит, защото като виждах Митка Гръбчева и Вълка Горанова, и гласът ми падаше от притеснение. Те имаха толкова негативно излъчване и толкова капризи, нищо не работеха и получаваха всичко на аванта. За хранене въобще да не говорим - нищо не разбираха, а викаха защо съм ги ощетявала. Аз се подписвах навсякъде, поне да се подписваха и те. Веднъж ме свалиха от самолета - тъкмо заминавах с децата за Варна - защото Милко Балев не харесал някаквъв вид боза. Аз оцелях с пот, но прекалено много хора искаха да не оцелея. После никой не искаше да дойде на моето място. Трябваше да отговарям за тяхната храна и да се подписвам за това, но в повечето случаи не контролирах нещата. Но имах жесток респект сред моите подчинени готвачи и сервитьори.

-Не ви ли прави впечатление колко много сравнително млади хора имат шкембета, гуши и бузи? Как мислите, тези хора правят ли секс?

-Веднага ви отговарям в стил “социализъм”. Не можех да понасям като дата 7 септември. Същото се отнасяше и за 8 март. Задължително го празнувахме с административните началници, които в повечето случаи бяха деца на активни борци, с по три шкембета. На едно тържество ме покани един такъв шкембелия и в жежката му прегръдка аз бях на половин метър от физиономията му, защото нямаше как да преодолее натрупването на тлъстини, нито пък аз исках това. В един момент, за да не почне да дрънка глупости, му казах: другарю еди кой си, аз мога да помогна като диетолог за вашето здраве, дайте да направим нещо, и т.н. А той отвърна, цитирам дословно: Румяна, под голям камик голяма риба се крие. И аз, понеже съм много тактична, му рекох: не ви ли се струва, че камъкът е утрепал рибата? Мисля, че отговорих на въпроса ви. Сексът е преди всичко биохимия, психика и химия и не става по поръчка на партия, правителство и държавна власт. Сексуалният потенциал е заложен във всеки човек от самото му раждане. И когато натрупаш нещо, което биохимически променя организма ти, то се отразява най-вече там. Особено при мъжете тази сфера е много по-чувствителна, защото биохимично при тях сексът зависи от мисленето. Ако те нямат мислене, тогава за какво говорим!

-Означава ли това, че не бива да очакваме от политиците подвизи в тази област?

-Не сме ги сложили там с тази цел. Извинявайте, но като видя Тръмп, и губя всякакво желание. Сексът, макар че беше мръсна дума при социализма, беше свързан с оцеляването. Сексът е залог за щастие, казва Петър Дънов. И не го казва като политическа агитация, а като обяснение, че трябва да имаш сексуална активност в здравословния смисъл, за да носи щастие и на теб, и на срещустоящия. В същото време защо трябва ние да плащаме в пряк и в преносен смисъл за сексуалните комплекси на определен брой хора? В рамките на еволюцията от появата на човека насам ние като че ли прогресивно деградираме. Извинявайте, но по улиците дефилират такива дебели момченца, че не искам да ги виждам даже по шорти.

-Човешкият пейзаж у нас видимо се промени през последните 25 години, казва писателят Владимир Зарев. Не забелязвате ли някаква деградация във физиономиите на доста българи?

-Тя идва отвътре. Какво значи деградация? В Япония средната продължителност на живота е 83 години. Но там храненето означава култ към собствената личност. А ние тук - щом някой плаща, давай да ядем! Ние сами си сговнихме пейзажа - епитетът ми е хранителен. Кога в българската кухня е имало бургери, хамбургери, сандвичи с по три тона хляб? При това са смесени зеленчуци, сирене, колбаси! Ако българите бяха грамотни, бизнеси като “Макдоналдс” и сие щяха да фалират. Впрочем знаете ли коя е най-скъпата манджа в българската кухня? Стар фасул постна яхния, а не чер хайвер и агнешко печено. Защото сума време се кисне, вари и изхвърля водата, за да се махнат нещата в люспите, които предизвикват онези усещания в стомаха и червата. 

-Малцина са хората като вас, които знаят за какво става дума. А как успяхте да съхраните нервната си система?

-В началото ми беше много трудно да свикна с мисълта, че съм различна. Партията не прощаваше на различните. Това е стара болшевишка максима. Само Кашев, царство му небесно, и починалият миналата година шеф на протокола на Живков д-р Борис Джибров ме спасяваха от всякакви закани и заплахи. Имаше един момент, в който си изградих като кредо или като максима следното: ох, днес е понеделник, ако не ме уволнят два-три пъти, значи съм сбъркала нещо. Уволняват ли ме, значи го правя професионално, каквото и да е то. И забележете - вечно ме заплашваха партизански дъщери, синове, зетьове... Кой е Янчо Таков? Никой като професионал. Кой е Кеворк? Гений, също като професионал. Иван Славков трябваше да назначи в телевизията Янчо Таков под натиска на майка му. Тогава беше апогеят на “Всяка неделя”, Кеворк беше недолюбван... Знаете ли, написах едно ръководство със заглавие “Диетата - стил на живот”. Накрая завършвам със следното изречение: Ако всеки инвестира в себе си и в най-близките си, светът ще стане още по-прекрасен.

-И накрая, как успяхте да не допуснете нито един гаф с храната през всичките тези години? 

-Допусна го с лакомията си тогавашният лидер на БЗНС Петър Танчев. Това се случи по времето на един конгресен земеделски форум, за коктейла на който Петър Танчев беше поканил 4000 души. И сам определи менюто, в което имаше шест вида кремове, приготвени на яйчена и млечна основа. Опитах се да изтегля тези кремове от менюто, но Танчев се наложи. Опитах се да го убедя поне яйцата да вземем от стопанството във Врана, но в крайна сметка яйцата бяха внесени от “Яйцекооп”, снесени 30 дни преди чернобилската авария, които, оказа се, не бяха чисти. В крайна сметка няколко души получиха разстройство след коктейла. Разбира се, не Чернобил беше виновен, а кухнята на хотел “Родина”, където беше коктейлът. Там имало от няколко дни салмонелоза, но не казали, за да не се лишат от височайшите гости. Беше ми забранено на мен и на колежката, отговаряща за бюфетите в НДК, където бяха деловите заседания, да напускаме гарнизона. Тоест за известно време бяхме поставени под арест. Спаси ни Чудомир Александров, който успя да убеди началника на УБО генерал Илия Кашев, че вината не е наша. Когато започнаха да проверяват кои точно са пострадали, стана ясен източникът на заразата.

 

Интервю на Христо КУФОВ

 

 


Днес диетоложката Румяна Янева се е съсредоточила върху руската кухня

Днес диетоложката Румяна Янева се е съсредоточила върху руската кухня