nabore.bg

                  В памет на брат ми

 

Десет телефона в джиесема –

важните, старателно подбрани.

Самотата има сенна хрема.

Десет имена за спешни рани.

 

Свят върти се, диша необятно.

Шум от телевизора се трупа.

Спря часовник - връща се обратно.

Буквите прочиташ само с лупа.

 

Самотата има десет знака

и от тях две-трети са служебни.

Нощ приижда. Ден разпуква мрака.

Хляб купуваш, че ти е безхлебно.

 

Плач задавя. Гълташ нещо силно –

да те вкамени, да те замае.

Всичко е красиво и обилно.

Ти си сам и никой те не знае.

  

Земният цвят

 

Земният цвят полудя

и показа рогцата си.

Задимяха оросените чела на камъните.

Замириса на пролет.

 

Ако можеха очите на човека да летят –

да излитат сутрин

и да стигат до края на света,

пак нямаше на красота да се наситят.

Затова детето гони слънчевото зайче

и все не може

с огледалото да го настигне.

 

Детски истории с баба

 

Криех врабченцето в шепи.

В джобове скъсани – джанки.

Баба в корито переше

дрешки зелени и сламки.

 

С лак от смолата дървесна

нокти на дама лакирах.

Кукла с парцали - чудесна,

с въглен очите гримирах.

 

Вятър ми къдреше букли.

Лятото грееше жарко.

Кравата Линка бе фукла.

Малко инат беше Марко.

 

Знаех аз цялото село,

баба ми бе още жива.

Агънце бях  звездочело,

скачах край нея щастливо.

  

 Великденски яйца

 

Старците и бабите се излюпиха

в полога на пейките,

под голямата квачка на слънцето.

Цяла зима се крият

в черупките на стените.

Почукват по стъклата с поглед

и топлят огнището.

 

Слънчево е и те се разлистиха,

като мушкатото и сакъзчето на прозореца,

като листата на дърветата.

Очите им се освежиха, махнаха пердето,

и приказките, и усмивките разцъфнаха.

 

Видя ли как старците и бабите се излюпиха?

А за Великден ще се боядисат

като прясно сварени  яйца.

 

Първолета МАДЖАРСКА, Перник