nabore.bg

Реч, произнесена от министър-председателя г-н Кимон Георгиев на 12 юли 1934 г. в театър "Роял"

 

Министър-председателят Кимон Георгиев

(Продължение)

 

Монополният режим на зърнените храни се продължи за още три години. Между другите проведени мероприятия в това министерство, заслужава се отбележат следните:

Както казах вече, в свръзка с крайно нерадостните изгледи от тазгодишната реколта, проведе се широка агитация за ново засяване на фураж. В резултат на това презасети са за фураж с царевица, мухар, просо, суданка и разни други 682 хиляди декари, което, благодарение на благоприятното време, имат всички изгледи да запълнят голяма част от недостатъка от фураж.

Тия резултати във връзка с нареждането за икономия на слама вършачките да използват за гориво въглища от мината „Перник“, а също така и улесненията, които се дадоха с намаление таксите за пашата и за кастрене на шума от горите и пр., облекчиха значително голямата криза, която се очакваше за изхранване на добитъка и главоломното падане на неговите цени.

Ограничи се даването облаги по закона за насърдчение на местната индустрия по предприятия от преситени браншове на индустрията. Взеха се специални мерки, със съдействието на Дирекцията на трудовата повинност, за безработното население в Пашмаклийски, както и за това във Фердинандско и Берковско, като им се създадоха значителни обекти за работа.

16. Още въ първитѣ дни след промѣната се взеха мѣрки, за да се тури край на СТРАШНИТѣ РАЗХИЩЕНИЯ съ държавнитѣ срѣдства, като за цельта се премахнаха всички синекурни надничарски длъжности, чието число бѣше особено значително въ мината „Перникъ“, Столичната община и въ Министерството на благоустройството. За характеристика на деморализацията, до която се бѣ стигнало въ тая област, достатъчно е да се отбележи, че въ мината „Перникъ“ множество частни прислужници, гувернантки, готвачки и пр. (Веселость и ръкоплѣскания) а така сѫщо партизани-бездѣлници, наричани иронично отъ населението и миньоритѣ „бастунджии“, сѫ се числили като надничари. (Рѫкоплѣскания) Тая категория надничари възлизаше на почтената цифра около 500 човѣка само въ мината „Перникъ“, които още въ първитѣ дни следъ промѣната трѣбваше да напуснатъ мината (Рѫкоплѣскания)

Опредѣли се точно кои служебни лица могатъ да се ползуват отъ служебно превозно средство, въ резултатъ на което станаха излишни ОКОЛО 100 АВТОМОБИЛИ, отъ които само 13 въ Столичната община. (Оживление. Рѫкоплѣскания)

Съ сѫщата цель се ограничи пѫтуването съ безплатни карти по железницитѣ, в размѣръ около 60%, като се запазиха строго необходимитѣ карти, свързани съ служебни задължения.

Премахнаха се безразборнитѣ безплатни кѫпания в държавнитѣ бани. (Смѣх)

17. След намаление заплатите на министрите, всички заплати в автономните учреждения и банки се намалиха под министерските заплати, което даде резултат.

В Народната банка най-голямата заплата от 52 500 лв. месечно се сведе към 18 500 бв. („Браво!“ Бурни продължителни ръкопляскания)

В Земледелската банка от 27 000 лв. – 17 000 лв.

(ГЛАСОВЕ: Много е!)

В Ипотекарната банка заплатата на Председателя на управителния съвет – не, разбира се, на главния директор, който е чужденец – от 27 000 се намали на 12 000 лв. („Браво!“ Ръкопляскания) В тая банка едно от висшите служебни лица, българин и български поданик, получаващо 40 000 лв. месечна заплата, за съжаление отказа да се съобрази с новия размер на заплатите, навярно смятайки се под закрила на представителите на чуждия капитал в тая банка, които са болшинство. („Позор!“ Ръкопляскания)

Всички останали заплати бяха съответно намалени, съобразно намалението на заплатите на ръководния персонал.

Уважаемо събрание! Преминавам към една от най-тъмните и най-позорните страници в книгата на нашето вчерашно минало. Спомнете си времената, когато неотговорни лица и групи се поставяха по-горе и от законите на страната. В цели покрайнини на България държавният суверинитет беше само една фикция. Ние прекарвахме едно време, в което често пъти външната политика на страната, чието ръководство е изключително право на отговорното правителство, зависеше от този или онзи пограничен инцидент. Понякога дори и самата сигурност на България е била поставяна в явна опасност.

Спомнете си дните, когато името на Сарийската воденица прогърмя из цялата страна („Позор!“ Ръкопляскания) като едно страшно поругание с честта на българския офицер и на българската армия. („Позор!“ Ръкопляскания) Спомнете си труповете, с които всеки ден се постилаха улиците на София и на други градове. Когато парабелът се считаше недостатъчен, прибягваше се до карабините, автоматичните пушки, адските машини. („Позор!) Истински сражения се водеха из сърцето на столицата, на няколко стотини метра от сградата на Народното събрание, или пред самите врати на двореца. Все така от центъра на столицата биваха отвличани български граждани и властта нито в един случай не успяваше да освободи жертвите. (Гласове: „Ортак с тях!“ „Позор!“)

В чужбина бяха започнали да гледат на нас като на една варварска страна, в която политическите убийства са всекидневно явление. (Гласове: „Много право!“)

А вътре в страната граждаството с изумление наблюдаваше безволието и бездействието на държавната власт. („Позор!“ Ръкопляскания)

Не желая да прибавя тук нищо повече, защото това срамноминало е още прясно в наша памет и думите са безсилни да го представят във всичкия му ужас.

Това именно състояние продиктува пункт 14 от манифеста, с който правителството излезе на 19 май. В изпълнение на тая точка правителството пристъпи към възстановяване държавния суверинитет върху цялата територия на Царството, като разтури Вътрешната македонска революционна организация и разпростре законите на страната и върху Петричкия окръг. („Браво! Браво!“ Продължителни и бурни ръкопляскания) За целта то замени всички административни и общински власти и пристъпи към събиране на находящото се в населението оръжие, което за общо изумление възлезе на следните цифри:

Пушки                              10 938 (в този момент над 11 000)

Картечници                      47

Пистолети                        637

Автомат. пушки               15

Гранатохвъргачки             3

Бомби                               7 767

Патрони                            701 388

Тези мерки бяха посрещнати извънредно радушно от населението в този край, което тържествуваше и чествуваше своето второ освобождение („Браво! Браво!“ Продължителни и бурни ръкопляскания)

Горните цифри за въоръжението на Вътрешната македонска революционна организация явно свидетелствуват пред каква страшна опасност се е намирала българската държава във връзка с усвоения от балканските и други държавикурс на пактове, в което Лондонската дефиниция за нападателя заема видно място.[1]

Аз не включвам, уважаемо събрание, ред по-маловажни дела на правителството, извършени през двата месеца, когато то ръководи съдбините на страната.

Пред мен са десетина листа, в които са изброени един от друг по-скандални факти от живота на разните ведомства, които характеризират известното вече състояние на разплутост в държавата. Разхищенията и организирания грабеж на държавата са обикновено явление. Това е впечатлението от онова, което бих направил достояние, ако наистина разгърна тия десет листа. Аз, обаче, не считам за полезно да занимавам обществото като го фамилиазирам с толкова скандални факти, защото считам, че бившата власт направи достатъчно много, за да хвърли премного и премного светлина и върху тая област. Аз ще ги отмина, обаче не бих се лишил от изкушението да спомена един или два факта, за да характеризирам онова, което съдържат тия десетина листа.

Първият факт е, че в Министерството на финансите и в тоя момент стоят открити несъбираеми около 450 милиона лева данъци на дружества, банки и частни лица само в Софийската градска данъчна околия. („Позор!“ Ръкопляскания) Три метвърти от тия данъци никога вече държавата не се бъде в положение да събере, защото повече от акционерните дружества, банки и частни лица вече са ликвидирали своето състояние. В същото време данъчният началник, който донася това, в своя рапорт добавя: „Ако службата се остави свободна от партизански гнет, от ходатайства и влияния при подбора на персонала, бихме могли да предадем и сто процента от определените за събиране данъци на държавата.“ Няма да цитирам самите фирми, нито многото десетки милиона лева, с които е ощетена държавата.

ГЛАС ОТ ПУБЛИКАТА: Да се потърсят отговорности.

ДРУГ ОТ ПУБЛИКАТА: Отговорности няма ли?

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КИМОН ГЕОРГИЕВ: Ще спомена няколко думи и за това.

Пред мен е списъка на факти от Министерството на благоустройството. Също не бих се спрял на фактите, които съдържа този списък, ще кажа само, че те дават една характеристика на това министерство, което заслужава напълно името и прозвището „Министерство на обществената поквара“.

Възложено е да се издирят всички престъпни деяния, да се съберат доказателства и отговорните да бъдат изправени пред съдебните органи, както вече има няколко случаи. (Ръкопляскания)

Ще бъде непълен ако не засегна с няколко думи и онова, което предстои в близко време да се направи, което е вече почти подготвено и ще бъде дело наскорошни дни.

 КАКВО ПРЕДСТОИ В БЛИЗКО ВРЕМЕ?

 1. По МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ са подготвени и в скоро време ще бъдат узаконени законопроектите за Столичната община и за градските и селски общини. Чрез тях коренно се реформира управлението на общината, като за целта се преминава към назначаване на кмет.

 Общинските съвети при градските общини ще се съдтоят от лица, изходящи от застъпените в града стопански, културни и други организации, а също така и от равно тям число изборни съветници.

 Същите съвети в селските общини ще се състоят от главния учител или директор на прогимназията, свещеника, медицинския и ветеринарния лекари, агронома и лесничея, където ила такива, председателя на местната кооперация и от равно тям число изборни съветници.

 С това се цели да се създаде една здрава и компетентна селска управа, годва да се справи с големите културни задачи, целящи подобрение бита на населението и да провежда успешно всички стопански мероприятия и административни задачи, които би ѝ възложила централната власт.

 В свръзка с новите възможности, които ни открива бъдещият състав на селско общинския съвет, се намерява да се изработи и един план, който да установи в съответната последователност ония мероприятия, които ще целят въздигането на селото във всички области на културния и стопански живот.

 По отношение Столичната община, предстои да се предприемат мерки за ограничаване растежа на София по пространство, за която цел се учредява фонд, от средствата на който ще се строят жилика за бездомници, вместо да се раздават места, както досега.

 Също се предвижда да се уреди една МЛЕЧНА ЦЕНТРАЛА, от която отдавна се чувствува нужда, което ще бъде в интерес, както на консуматорите, тъй и на производителите.

 Предвижда се увеличаване числото на градините и създаване на една възможно по-голяма залесена плоскост в града и около града.

 Направени са вече проучванията и е на път да се създаде една голяма ЗЕЛЕНЧУКОВА БОРСА с оглед интересите, както на производители, така и на консуматора.

 За подпомагане на бедното население се предвижда усъвършенствуването и разширението организацията на НАРОДНИТЕ КУХНИ, където крайно бедните да могат да имат храна срещу една минимална такса.

 По Дирекцията на народното здраве се предвижда обединение на разпръснатите по разните ведомства здравни служби, с цел на икономия и единство на службата.

 2. По МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА се предвижда и се вече работи върху установяването на една нова учебна програма, която да държи главно сметка за нуждата от по-ефикасни грижи за възпитанието и физическото развитие на младежта, както и за нагаждането на учебния материал към нуждите на живота.

3. По МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО се подготовлява една основна реформа, целяща преди всичко по-бързо, по-евтино и по-достъпно правораздаване. За тая цел, в свръзка с образователния ценз на кмета, се предвижда съдебна компетентност на селския кмет в ограничен размер, а именно: за граждански искове до 2 000 лв. и за глоби до 500 лв. На същия кмет се присвоява правото за нотариални заверки. По тоя начин мировите съдилища ще бъдат облегчени значително от всички дребни процеси, чиято численост досега просто механизираше правораздаването в тях. (Ръкопляскания) Това ще позволи съкращаването на мировите съдилища, които в бъдеще ще се сведат в по едно околийско съдилище за всяка околия. Така облекчени бъдещите околийски съдии ще им бъде увеличена гражданската и углавна компетентност, за която цел бъдещият околийски съдия ще се назначава измежду по-старите и със съответно стршинство и служебен ценз областни съдии. Последната реформа от своя страна ще облекчи в значителна степен претрупаността на днешните окръжни съдилища, което ще позволи свеждането им в бъдеще в областни съдилища.

Във връзка с тая реорганизация и с ред други реформи, които засягат процедурата, ще се постигне едно много по-бързо и по-достъпно правораздаване, с което ще се избегне пословичната бавност, което граничеше почти с липса на правосъдие. (Ръкопляскания)

4. По МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ предстои основно преобразование в смисъл на опростяване данъчната техника и внисане експедитивност и строг контрол в определяне и събиране на данъците.

За да се засилят средствата на държавата предвижда се създаване на нови приходни източници чрез някои държавни монополи, като тоя за спирта, тютюневите изделия, петрола, солта и пр.

Предвижда се също така един по-ефикасен контрол върху извършените разходи от цензовани финансови инспектори при самите областни управления, с което ще се премахне недавнашната практика да се оформяват нередовностите на партизаните-отчетници чрез съдействието на окръжните проверители.

Обмислен е и намерен начин в близко време да се изплати още една значителна част от най-малко 150 милиона лева неизплатени платежни заповеди.

5. По МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО поставени са в проучване всички въпроси, които са в тясна връзка със засилването на народното стопанство, като организация на износа, намиране пазари за нашите произведения, застъпване на по-доходни земеделски култури, изместване центъра на тежестта от износа на зърнени произведения към тоя на добитък, свине, птици и произведения от тях.

С оглед да се внесе единство в кредитната система, Българската земледелска и Централната кооперативна банки се предвижда бъдат слети, с което ще се постигне не само една значителна икономия в общите разходи на тия кредитни институции, но, което е най-важно, ще се отстрани досегашното съперничество на кръстосаните инициативи на тия два института, особено в областта на кооперативния кредит. (Ръкопляскания)

Също така все с оглед на заздравяване кредитното дело, което е в непосредствен контакт със слабите и средни стопански съществувания, предвижда се един ефикасен контрол върху всички кооперативни кредитни институти в страната, както и тяхното обединение, за да се избегнат слабите им страни и особено да се премахне партизанският елемент, („Браво!“ Ръкопляскания) който е свил гнездо в тия институти и е нанесъл в тях най-пакостни поражения. (Ръкопляскания)

Намерява се също така всички разпръснати инициативи при банки и министерства за стопански проучвания да бъдат обединени и може би заедно с Дирекцията на статистиката да образуват един специален ИНСТИТУТ ЗА КОНЮНКТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ.

Подобно обединение на службите ще засегне също така химическите лаборатории, пръснати в разните ведомства, библиотеки и прочее.

Между много мероприятия, които се обмислят и подготвят в широките области на това министерство, заслужава да бъдат отбелязани още:

Окончателното изготвяне на проект за организиране на земледелското население в защита на професионалните му интереси и застъпването му в местните, областните и държавните представителни тела.

Организиране на професионалните работнически и работодателски организации също така в защита на професионалните им интереси и застъпването им в представителните тела.

Ограничаване работата в държавните работилници и затворите, за да се дойде в помощ на занаятчиите.

Милитаризиране на горската стража и засилване стопанската експлоатация на горите.

Установяване на точна програма за предстоящето есенно и пролетно залесяване.

Реорганизация на мините „Перник“.

6. По ДИРЕКЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ предстои да се ревизира железопътната тарифна политика с цел да се подпомогне нашия износ, както и да се приспособят навлата към измемените условия на нашето народно стопанство.

 Приключвам, г-да, с онова, което съставлява близките задачи на утрешния ден.

Пристъпвам към друга една област на моята реч – ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ.

 Ние имаме ясното съзнание, че съществено и необходимо преусловие на всяка що-годе успешна външна политика е добрият ред, здравата власт, духовното единение и общото благоденствие в страната. (Ръкопляскания)

Една държава, която е в плен на вътрешен хаос и разложение, една държава, която не стои крепко и непоклатимо върху своите морални и материални устои – такава държава напраздно ще се опитва да води една полезна и резултатна външна политика.

Заедно с това ние не по-малко ясно чувствуваме, че нашият народ жадува преди всичко за мир. В нашата кратка история от близо 60 години насам, ние минахме през многобройни бури и кървави изпитания. Въодушевен от пориви на най-високо родолюбие, нашият храбър и доблестен народ бе принуден да води няколко войни, в които той се покри с неувяхваща слава, но които завършиха с дълбоки разочарования и още по-дълбоки рани. Ние сме твърдо и непоколебимо решени да лекуваме тия рани само по пътя на една неизменна политика на мир и разбирателство с всички народи без изключение. (Ръкопляскания!)

Тая политика за нас не е една куха формула, а една насъщна необходимост. Всяка помисъл за размирие, за авантюризъм, е абсолютно чужда за българския народ. (Ръкопляскания)

Това е единствената политика, която може, според нашето дълбоко убеждение, да ни води към по-честити и по-светли бъднини, защото само чрез нея ние вярваме, че ще създадем между нас и другите държави една атмосфера на взаимно доверие и на приятелство. Тъкмо тая атмосфера на доверие и приятелство, която не може да не се отрази благоприятно и върху положението на всички българи, находящи се извън пределите на царството, ще спомогне за щастливото разрешение дори и най-мъчните въпроси, каквито, безспорно, стоят пред българската външна политика.

Проникнати от това съзнание, ние пологаме безспирни грижи да подобряваме все повече нашите отношения с всички държави, близки и далечни, малки или големи. Аз се радвам, че миролюбивата и лоялна политика на България се оценява правилно навсякъде. Промяната на 19 май не само не смути това отношение на чуждия свят към нашата страна, но засили още повече доверието в нашата искреност и лоялност, защото се затвърди убеждението, не само че сме миролюбиви, но и че сме в положение да бъдем миролюбиви. (Ръкопляскания) По тоя повод дължа да изкажа признателността на правителството преди всичко към великите сили, които всички оцениха правилно последните събития у нас. Убеден съм, че и навсякъде другаде нашата политика за мир и разбирателство, се посреща със задоволство и доверие.

Като търсим добри и приятелски отношения с чуждите държави, напълно естествено е да се стремим да подобряване отношенията си преди всичко с нашите съседи. От това гледище с особено задоволство трябва да спомня бързината и пълния успех, с които се приключиха през последните дни на месец май нашите преговори с Югославия за търговски договор и ветеринарна конвенция. Този факт свидетелства колко лесно се дохожда до разрешение на висящи и открити въпроси, когато те се разглеждат при атмосфера на доверие и разбирателство.

Българското правителство има твърдата надежда, че и други въпроси, останали висящи между България и нейните съседи, ще намерят благоприятно разрешение, когато бъдат поставени на разглеждане.

Известно е, че с Турция ние подновихме миналата година нашия договор за приятелство, ненападение и арбитраж, с което се цели да подпомогнем и засилим атмосферата а спокойствие и доверие, толкова необходими в стремлението ни да поддържаме с нашата югоизточна съседка винаги отлични отношения.

Още при бившето българско правителство се направиха някои твърде полезни стъпки за разрешението на ония въпроси, които се поставят между България и Ромъния. Ние ще се радваме, ако в близко време бъдат подновени преговорите, за да ни доведат до спогодба, в интереса на двете съседни държави.

Същото пожелание изказвам и по отношение на нашата южна съседка. Известно е, че в края на миналата година една българска делегация посети Атина и тогава всички спорни въпроси между двете страни бяха всестранно изяснени. Сега на двете правителства се пада да потърсят да се разберат и да постигнат съгласие за уреждане на висящите въпроси, чието разрешение се отлага толкова дълго време.

Като говоря за отношенията ни с чужбина, аз не мога да не отбележа с искрено задоволство приятелските връзки, които ни съединяват с редица други държави. Българското правителство ще направи всичко, което зависи от него, за да заякчава все повече тия приятелски връзки – ценен залог за културно и стопанско сътрудничество.

Нашата политика на мир и разбирателство има ощеза свой неразделен спътник и естестено допълнение една друга особеност и аз искам да се спра тук специално на нея. Касае се за дълбоката привързаност, която България е хранила и продължава да храни към ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ. Името и мисията на тази висока международна институция се свързват и сега в съзнанието нанашия народ с чувство на доверие и надежда. Тъкмо тоя именно респект към тая институция и нейните статути определи и нашето отношение сспрямо четворния или тъй наречения Балкански пакт, което напълно отговаря и на вярата в чувството за международна справедливост, от което се вдъхновява целият български народ.

Ето върху тия основни начала почива външната политика на България и тях ние ще следвме неуклонно, защото сме дълбоко убедени, че така най-добре служим на интересите на България, както и на мира на Балканите. (Ръкопляскания)

 Ето, уважаемо събрание, очертана пред вас нашата вътрешна и външна политика. Както виждате, в противовес на досегашната практика аз не правя големи усилия с една обилна словесна аргументация да защитя политиката на правителството, което имам честта да представлявам. Изобилието на слова е принадлежност на миналото. Това е присъщо в защитата на слабите каузи. Аз предпочитам красноречието на делата. За това в изнесеното слово днес пред вас преобладаваше онова, което е направено в кратко време, пред онова, което предстои да се прави, като в последната област се задоволих само с това, което е вече подготвено и в скоро време ще бъде дело.[2]

Само така, уважаеми граждани и гражданки, когато бихте преценявали и съдили за нас по делата ни и ние бихме предпочитали да заслужим одобрението ви чрез делата си, вие и ние бихме служили най-добре на страната.

А всички ние сме длъжни да служим на България! Ура! (Викове: „Ура!“ Продължителни бурни ръкопляскания и овации)

 ЗАПАСЕН ГЕНЕРАЛ Д. НИКОЛАЕВ: Г-да! Ние имахме удоволствието да чуем изложението на г. министър-председателя, за дейността на правителството през изтеклите два месеца и по бъдещата му дейност. Ние трябва да бъдем всички доволни, че сме уведомени какво е направено и какво ще бъде направено в бъдеще.

Господа! Аз затварям събранието. (Продължителни ръкопляскания и викове: „Ура!“ „Да живее България!“)[3]

 

Бележки по речта, направени от писателя Христо Карастоянов