Свят широк
- search
- Всички
Далечно и близко: Балканската серия на художника Верешчагин
Големият майстор на четката загива на 31 март 1904 година по време на руско-японската война
След избухване на руско-японската война, руският художник Верешчагин счита за свой морален дълг да замине на фронта. Шестдесет и две годишният майстор, оставяйки обичана жена и три малки деца, заминава в разгара на военните събития, отново да покаже на хората истината за войната, да разкрие истинската й същност. През март 1904 г. Верешчагин се срещнал в Порт-Артур със своя стар познат адмирал С. О. Макаров и развил неуморна кипяща дейност: проверявал руските кораби, участвал в неголеми операции и както винаги непрекъснато рисувал. На 31 март той заедно с Макаров се отправил на броненосеца „Петропавловск“ към мястото
на неотдавнашната гибел на миноносеца „Страшный“,
с надеждата да открият оцелели моряци. Адмиралът уговарял Верешчагин да остане, но той както винаги, отказал. Излизайки в открито море, „Петропавловск“ започнал престрелка с противника. В 9 часа и 43 минути той попада на мини, поставени от японците. Последвала страшна експлозия, а след нея и други – торпедния погреб, складът със снарядите и парните котли на броненосеца. За минута и половина гигантската машина се скрива под водата, отнасяйки със себе си повече от 600 човека, сред които адмирал Макаров и Верешчагин. Очевидецът на катастрофата на „Петропавлоск“ - по чудо спасилият се капитан Н.М Яковлев разказвал, че до последния момент Верешчагин е бил с албум, за да скицира открилата се пред погледа му морска панорама.
„Пред мен, като пред художник е войната
и аз я атакувам колкото имам сили,
силни ли са, действителни ли са моите удари – това е друг въпрос, въпрос на моя талант, но аз атакувам с размах и без пощада“, пише художникът до Третяков
Василий Верешчагин не се свързва с никое художествено обединение, стои встрани от партии и кръжоци, не търси и не приема ничии награди. През 1874 година Верещагин публично се отказва от предложеното му звание – професор в Художествената академия, мотивирайки се с това, че смята „всички чинове и отличия в изкуството за безусловно вредни“. Тази постъпка получава широк резонанс - той е първият руски художник, който се решава гласно, открито, демонстративно да се постави извън традиционните порядки, прави това „което ние всички знаем, мислим и даже, може би желаем, но ни липсва смелост, характер, а понякога и честност да направим същото“, така коментира неговата постъпка колегата му Крамской.
Съхранила се е фотография
на В. В. Верешчагин с Георгиевски кръст (този кръст Василий Василевич е получил от М.Д.Скобелев като свидетелство за изключителни взаимоотношения между художника и военачалника). Живописецът е носил този кръст. Но не приел златната сабя „За храброст“, с която бил награден в края на руско-турската война.
Балканската серия е кулминацията в творчеството на Верешчагин. През 1879 година тя е показана в Лондон и Париж, а след това от 19881 – 1891 г. в много градове на Европа и Америка, предизвиквайки голям интерес към художника в целия свят.
«Балканската война» на Верещагин поразява европейската общественост. За изложбата на произведенията на художника във Виена през 1881г. пишат: „Такива картини, като тези на Верещагин за българската война, никога не са рисувани... Това е нещо коренно ново и във висша степен съвременно за XIX век, въпреки, че е руско по форма и съдържание...
Готови естетически правила и рецепти
тук нямат място; художникът се еманципира от тях и неговото право тук се изразява в това, че зрителят съвършено забравя за себе си пред картините...
Френският критик Гюгоне пише (в края на 1879и началото на 1880 г.): „Общото впечатление, създавано от изложбата на Верешчагин, не е прослава на властта или войната...Верешчагин се разкрива като дълбоко човечен. Неговите картини съдържат в себе си мъчителна реалност и висока философия“
В Русия серията е била изложена два пъти: през 1880 година в Петербург и през 1883 – в Москва и Петербург. „На черния фон и електрическа светлина тези картини живи като живота поразяваха, трогваха, ужасяваха....“, споделя дъщерята на П.М. Третяков, Вера Павловна Зилоти.
Наборе.бг