nabore.bg

Без да воюва, България загуби около една пета от населението си

Минаха 25 години (една трета от продължителността на човешкия живот, според статистиките) от началото на реставрацията на капитализма у нас. България е вече утвъдрден активен член на Европейския съюз и НАТО. Съвсем нормално е да се запитаме кой и какво спечели от това време? Без да воюва България загуби около една пета от населението си. Хората отиват да си търсят прехраната, където могат - в чужбина.

Голяма част от благодатната ни земя пустее, обрасла в бурени. Внасяме от чужбина домати и дини, боб и лук, чесън и картофи, месо и мляко ... И въобще, всичко, за което се сети човек.

Няма село или град, в които да не стърчат руини на промишлени предприятия и селскостопански постройки, сякаш бомбандирани от вражеска авиация. Железниците ни са пред фалит. Ограбено е всичко, което може да се ограби. Чужди фирми прибират и изнасят в своите страни печалбите от електорснабдяването, телефонните съобщения, водоснабдяването, добивите на мед и благородни метали, печалбите от търговски вериги и т.н.

Средствата за масова информация станаха зависими и подчинени на алчни политици и богаташи. Ежедневно се насаждат в съзнанието на хората чужди нрави, чужди обичаи и чужди мерила за морал, които нашият народ от векове и с право, счита за порочни.

Някак неусетно България се сдоби с няколко стотин милионери и хиляди просяци (в центъра на София има почти на всяка пресечка). Свободни сме да пътува из целия свят. Прекрасно! Но колко българи имат финансовата възможност да си позволят пътуване в чужбина? Над два милиона български пенсионери едва си плащат пътя до родното населено място. Едва си позволяват лекарствата от аптеката, които ги поддържат живи.

Независима станала България! Но нали от Брюксел и Вашингтон ни командват какво и къде да строим, с кого и как да търгуваме, на кого да се зъбим и пред кого да стоим на задни лапи и да въртим опашка.

Без ефективна съдебна власт, с немотивирана полиция, с неефективна и малочислена армия, днес България се е превърнала в разграден двор. В нея всеки влиза и излиза, когато си иска.

Л.Г., София